„Новият политически сезон започва с едно „мъртво вълнение“ в лагера на ДПС, или което за по-кратко наричаме модела КОЙ. Това „мъртво вълнение“ всъщност е поредното такова, може и нищо да не се породи от него, но трябва да се наблюдава внимателно.“
Изпълнителният директор на „Галъп интернешънъл“ Първан Симеонов в интервю за „Студия Трансмедия“ анализира обществените нагласи по темата корупция и какво харесва и очаква българинът от политиците.
– Последният социологически сондаж на „Галъп“ на тема корупция показва голямата чувствителност към явлението. Четири години след фалита КТБ отново е в обществения дневен ред по текущите корупционни скандали. Но докато за българската прокуратура случаят изглежда ясен и с един виновник – Цветан Василев, за мнозинството от гражданите банката е изкуствено фалирана. Как ще коментирате това огромно противоречие в обществените нагласи и институцията на държавното обвинение?
– Това е знак, че цялата политическа прослойка е обвинявана в корупция. И затова когато попитаме българите кое от двете твърдения е по-близко до тяхното мнение – че този, който е управлявал банката е единственият виновен или става дума за политическа намеса за събаряне на банката с цел разграбване на активите, естествено, че те определят второто.
Но не защото много разбират и много знаят, а защото през тези четири години в обществото (около 70%) е ясна фигурата – те събориха банката по политически причини. Това е изводът и в обществото няма противоречие. Напротив, ако погледнете данните, ще видите, че нагласите са пропити с това обвинение към целия политически елит в корумпираност и случилото се с банката се мисли като проекция на това, а не просто и не само като машинация на Цветан Василев.
– По въпроса за новия антикорупционен орган мнозинството българи са предпочели той да бъде контролиран от президента, сочат данните от сондажа. Това доверие към конкретния президент Румен Радев ли е или по-скоро към институцията?
– Когато задаваме такива въпроси, ние не очакваме хората да са много информирани, по-скоро очакваме да видим техният инстинкт какво показва. Защото това не е маловажно. И той сочи същото – когато попитаме най-общо къде да е този антикорупционен орган, инстинктът им казва, че той трябва да е колкото е възможно по-далече от политическата прослойка. И затова мнозинството отговаря – президентът, защото президентът в България по традиция, по Конституция е мислен като нещо различно от партийната политика.
Президентът първо е деполитизиран, тоест департизиран, така да се каже. Второ, той е избран мажоритарно – нещо, което хората предпочитат и харесват. И, трето, той не е свързан с парламента и правителството, където сме свикнали да чуваме полярни мнения. Парламентът се свързва с всичко лошо в България и затова като ги питаме дали антикорупционен орган да е при парламента, при управляващите или при президента, те избират президента. И не защото е този или онзи президент, а защото президентската институция се ползва с много по-голямо доверие от парламента и правителството на България. И този инстинкт на хората по темата корупция е важно да се знае, защото това ще бъде и основната тема в обществото – антикорупционният закон. Българите нямат доверие на политиците.
И Борисов много правилно го усети това, отиде при президента Радев и му каза – остави ги политиците да се карат, ние с тебе сме друга категория. Разбрал е, че политиката се разглежда по един начин, а президентската институция – по друг.
– Като част от недоверието към политиците може да се разглежда и желанието на хората в антикорупционния закон да има възможност за подаване на анонимни сигнали, което отсъстваше в проекта на ГЕРБ.
– Когато питахме примерно за „Цанков камък“ и други скандали, стана ясно, че хората познават тези случаи, чували са ги тези скандали. А това означава, че интересът на обществото по темата е голям, информираността е висока.
Когато попитаме дали знаят други такива случаи, 2 милиона казват, че знаят, което е доста голямо число. Това са 38 процента на база 5.5 млн. пълнолетни българи. Което означава също така, че обвинението към политиците е доста голямо. Всъщност нищо ново не казваме с този сондаж.
Миналата година през лятото пак правихме такова проучване, тогава пак се дискутираше антикорупционния закон. Имаме постоянен мониторинг по теми като вътрешен ред и сигурност, както и корупцията. Едно нещо се вижда ясно – българите искат повече скорост в тези неща. И в един сондаж наскоро ясно си личеше, че хората одобряват тази активизация в последно време на прокуратурата в обвинения към представители на властта. Всичко това се отчита от обществото, но вие по-добре знаете, че добрата новина не е новина.
– Очевидно общественият инстинкт не винаги сработва, защото т.нар. активност на прокуратурата често се придружава със скандали – например издирването на дъщерята на Цветан Василев с европейска заповед за арест по много странно обвинение. Питате ли ги предварително дали разбират въпроса?
– Тези телефонни сондажи, които са представителни за пълнолетното население в страната са правени по „панелна методика“, която позволява доста добра национална извадка. Те хващат най-вече макроструктурите на масовото съзнание. Сондажът не могат да улови толкова детайлите, доколко хората са запознати с конкретиката. Това може да стане с нарочно изследване. Такъв тип сондажи като последния показват обществените нагласи в техния най-крупен порядък.
И ако погледнете как българите се отнасят към двете големи партии, ще видите много красноречива, абсолютно огледална картина. Прави ли са ГЕРБ да критикуват БСП за корупция? Прави са, казват половината от българите. Не са прави, казват една трета. Прави ли са от БСП да критикуват ГЕРБ за корупция? Прави са, пак казват половината българи, а една трета не са съгласни. Едва като ги накараме да изберат коя от двете партии смятат за по-корумпирана, те избират тази, която е на власт. Така е, със съжаление трябва да отбележа, че отчитаме такива резултати, но това са реалностите.
– В едно от предишните си изследвания правите интересен социологически експеримент. Питате какво е мнението на българите за несъществуващата Агенция за борба с имигрантите. И една голяма част от запитаните казват, че са доволни от работата й. Как ще коментирате резултатите от този експеримент?
– Това означава обострена чувствителност на тема „имиграция“. Означава твърде слаба запознатост с институционалния дневен ред. Нормално, хората не са длъжни да знаят как точно се нарича една или друга агенция. Това е и сигнал за леко „репресивно“ масово съзнание, защото какво означава „борба с имигрантите“. Но явно на хората им харесва.
И тук идва най-важният извод – харесва се здравата ръка, харесват се твърдите реакции срещу имиграцията. Това изследване от миналото лято показва обществената почит към управленци, които вдъхват респект, което предполага „здрава ръка“.
– Каква е тенденцията по темата „корупция“ от последните няколко години? Има ли големи отклонения в нагласите на обществото?
– Няма някакви големи промени в нагласите, но пак казвам, че големи надежди се възлагат на тази агенция за борба с корупцията по високите етажи на властта. Съдебната реформа не се мисли като някакво преструктуриране на съдебната власт, а като бърз процес. Това им харесва на хората, това го разбират. Не го мислят като нещо свръх административно, като промяна на квоти и т.н. Несъмнено това е важно, но българите искат преди всичко бързина в съдебното производство.
– Новият политически сезон започна със скандали, заявки за протести, но все още е сравнително спокойно. Има ли според вас условия за сериозни напрежения, които могат да доведат до промени на политическото статукво?
– Новият политически сезон започва с едно „мъртво вълнение“, което не е ново в лагера на ДПС, или което за кратко наричаме модела КОЙ. Това „мъртво вълнение“ всъщност е поредното такова, може и нищо да не се породи от него, но трябва да се наблюдава внимателно. Това е едното. И другото, свързано с него, е изборът на парламентарната квота за членове на Висшия съдебен съвет. Там ще текат сюжети под повърхността, може и много неща да се случват, но отгоре нищо да не личи. Там има сериозен интерес, така че е неизбежно.
Когато говорим за новия политически сезон трябва да имаме предвид, че ще се обсъжда бюджет, отново ще се обсъжда въоръжението на армията. И, естествено, сега, в най-близките седмици най-важната тема ще бъде този антикорупционен закон, в който са замесени всички – и двата „гласа“ на ГЕРБ – единият партиен, другият – на Борисов, които звучат леко различно – единият по-партийно, другият по-помирително, единият по-състезателно, другият по-народняшки. Замесена е и Корнелия Нинова, замесена е и БСП, замесен е и президентът Радев. Това са интригите в новия политически сезон, нищо особено. Едно е сигурно – има всички основания да смятаме, че яркото противопоставяне между двете големи политически формации – управляващи и опозиция, ще продължи.