Досега беше лесно. Изказват правилните мисли и съждения „нашите”, имат правилните възгледи, сноват по телевизори, радиа и вестници, а останалите трябва да сме длъжни да ги подкрепяме, защото нашите изказват правилните мисли и съждения, имат правилните възгледи, а освен това са умни и красиви, пу-пу, да не им е уроки, пък и млади, най-много на средна възраст да са (щото, нали, трябва обновление, старите лица са втръснали на всички).
Е, добре, само че не им се получи на младите, красивите и правилните. Новите лица също повтръснаха, дори може би повече от старите. Старите поне свършиха важни неща, преди да се провалят (НАТО и ЕС), докато новите се обвързаха само с провали. (А колко е тъпо да се делят на нови и стари дали вече са го разбрали? Едва ли…)
Социалистическата партия, за разлика от „нашите“ не раздели своите на умни и глупави, на грозни и красиви, на млади и стари, а обедини и трите поколения. И на тях им се получи, включително и поради тази причина. Имат мощно представителство в парламента и може би щяха да се доберат и до властта, ако не бяха тъпите изцепки на Корнелия Нинова против Европа, за които сега тя вероятно горчиво съжалява, би трябвало поне.
И не се получи не защото нашите са нещо лоши, и не защото не всички се оказаха баш „наши”. Напротив, добри си бяха „нашите” и още са си такива. Радан например е почтен, добър и правилен отвсякъде. Само че за две-три години той не успя да убеди хората в смисъла на съдебната реформа. И въобще в смисъла на реформите. Убеди само тези, които и преди това си бяха убедени. И не че не му даваха възможност за изява, напротив, беше един от най-показваните политици, преди да стане извънпарламентарен такъв.
Но по едно време Корнелия Нинова просто го отвя. При откриването в Народното събрание тя почти извика следното: ”Справедливост! Искаме справедливост! Няма справедливост в България!“ Извика го убедително и въздействащо, и няма значение дали е била искрена, само за около три минути тя успя да привлече повече внимание и да спечели повече доверие, отколкото Радан Кънев за три години.
„От океан до океан никой няма да бъде забравен – извика и Доналд Тръмп в една от речите си, после добави. – Сега, от този миг нататък, властта вече не е на върхушката, а на народа.“. И спечели!
Не става дума за правилни и неправилни възгледи, а за умението да ги представяш и да убеждаваш.
„Нашият много добре се представи!“ – обявиха „нашите” след един много важен предизборен сблъсък между Трайчо Трайков и Каракачанов.
Само че това беше самозаблуда и самозалъгване. Нашият никак не се представи добре. Мънкаше, заплиташе се, повтаряше ония невнятни за мнозинството изтъркани езикови образци, които нашите си повтарят и продължават да си повтарят открай време. Каракачанов просто го отвя. Вярно, пак с изтърканите лафове, като ония за „общото благо“ и „националното достойнство“, но казани уверено, въздействащо и убедително.
Тогава си позволих да напиша писанието „Не става”, в което обяснявах защо Трайчо Трайков не става нито за президент, нито за кандидат-президент, въпреки че е правилен и е от нашите. И както винаги става по нашенско, „нашите” подминаха същностната част на писанието, за да заключат, че щом нашият (сиреч аз) пише, че нашият (сиреч Трайчо Трайков) не става, значи не е от нашите (сиреч те).
И самозаблудите, самозалъгването и самооблащаването продължиха, продължават и досега.
Добре, нека не съм от нашите (техните), ще напиша още нещо за нашия (този път Христо Иванов), въпреки че нашите (сиреч те) ще се обидят и ще кажат, че щом не хваля нашия (сиреч техния), значи не съм от техните (сиреч нашите). Малко пообъркано стана с това „нашите и техните“, ама то си е такова от доста време.
Христо Иванов, също като Трайчо Трайков, не става, дори без да му намираме махна за тежките, направо съдбоносни политически грешки. Мънка, ъка, не умее да печели привърженици, не умее да се изразява, разбират си го пак само нашите (сиреч техните, ако следваме обърквацията).
И като нагазихме в просото, нека продължим, белким изгазим до синур.
И генерал Атанасов Атанасов също не става. Тоест за председател на свитата до ядрото си ДСБ става, но за обединител и водач на нашите (техните) срещу олигархията не става. И Мартин Димитров не става – доказано през годините. Само Божо Трика става (майтап бе, Уили, да не се върже някой).
И след като тия, умерените, не успяха нищо да свършат, човек се оглежда дали пък някой друг не би бил подходящ. Някой по-краен, непреклонен и буен. „Лудите, лудите, те да са живи”, както казва чорбаджи Марко, като вижда, че с улегналите и разсъдливи дълбокоумци България цял живот ще си остане под турско. Оглежда се човек за „лудите, лудите, те да са живи” и тутакси се натъква на Манол Глишев и Асен Генов. Дали пък те не стават за водачи? За политици, които биха могли да поведат окахъреното и обезнадеждено дясно-средно-зелено-свястно срещу олигархията.
Дали пък те не биха могли да положат темелите (ех, че израз) на новия, напредничав обществено-партиен градеж. Пита се човек. И „Да, те стават”, би могъл да си отговори. Но само при условие, че тоя градеж прислони само най-чистите, най-достойните, най-светлите, самоотвержените, пламенните, непоколебимите, възвишените, неопетнените, заслужилите и безкрайно предани на делото.
А те, както се знае, в България са само четирима. Първият е Манол Глишев, вторият е Асен Генов, третият е Асен Генов, четвъртият е Манол Глишев. Толкоз, други няма, а само с четирима не става, пък били те Генов и Глишев.
Не, не се е намерил все още истинският водач, няма, не е сглобено още политическото устройство, което да го излъчи.
И пак се пита човек. Ако гласувам за тия, дето не стават, въпреки че не стават, само защото са от правилните и от нашите, то дали не отнемам възможността за изява на тези, които пак са от нашите, но стават. А може да се попита дори „А дали пък да не дам възможност на някои, които стават, макар да не са съвсем правилни и да не са съвсем от нашите. Дали пък да не направя някой „исторически компромис”?
Така де, защо Радан може да прави „исторически компромиси“, без това да бъде предателство, а защо обикновеният десен гласоподавател да не може? Не е справедливо някак си. И между другото, като стана въпрос за исторически компромис, този, който направи Бойко Борисов за Македония, е наистина исторически, за разлика от онзи на Радан. Бива да му се признае на Борисов, макар никой от нашите да го не признава.
Не, не съм казал, че ще гласувам за Бойко. Казвам само, че тия, за които досега гласуваха по подразбиране някак си, просто защото са наши, вече трябва да се борят за гласа ми. Те подведоха стотици хиляди хора, без въобще да проявят каквито и да било признаци на срам, угризение или притеснение (Радан е изключение). Аз обаче съм гузен, защото подведох може би няколко десетки или дори повече избиратели с ето този призив, който вися доста време на стената ми във Фейсбук.
И оправданието „ама де да знам, че това било трик“ не важи, нали уж имам опит и усет, нали уж умея да провиждам нещата. Е, този път не провидях, подлъгах се, подлъгах и други. Извинявайте, ще гледам да не се повтори!
Има все пак един светлик в тунелните тъми. Проблясна там една искрица. Призна си донякъде грешката Христо Иванов в едно интервю. Трябвало било да се обедини с Нова Република. Ама така увъртоли думите си, че само извънредно умните и много красивите да ги разберат. И още едно негово прозрение – много по-важно.
„Тези триста хиляди гласа не са ни осигурени”, рече Христо. И това си е точно така. Най-после докосване до земята. Да, не са ви осигурени, милички. Ще трябва да се борите за тях. Как? Като се лепят счупени парчета? Вече е изпробвано. Като се приканват хората на улицата? Пак изпробвано. Може би трябва да подхванете и нещо друго. Да почнете да се борите за всеки глас например. В политиката това не е само образ. И твърдението ми, че този път трябва да се преборите за гласа ми, не е само признак на неоправдано самочувствие. В политиката то не е и само образ. То е правило.
Питайте за тия работи пиарите си. Ама не тези, които изпъдиха Веселина Седларска от една ваша сбирка, защото не знаят коя е. И не тези, дето наредиха на плакати четиримата десни вождове от Нова република, както някога комунистите нареждаха Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин. Толкоз засега. Аре.
И пак грешиш. Най-Голямата грешка направи Иван Костов и ОДС защото не разбра, че желязото се кове докато е горещо . Повярваха си, че са безгрешни и вечни , че времето е тяхно , но дойде царят и обеща да се оправим , обеща морал . Нямаше морал и хората му теглиха една майна. Останаха само най-верните царски хора и тогава Мафията си направи тройна коалиция докато измисли ГЕРБ и Мутрата .Въпросът е защо тази мутра оцелява въпреки скандалите и липсата на морал и справедливост ?Другият въпрос е какво ще се случи когато и той отиде на бунището на историята и кой ще свърши онова което трябваше да свършат още Иван Костов и ОДС , но не го свършиха а сега го рецитират баш демократите. Затова им нямам доверие и не гласувам за тях вече 20 години . Те яхнаха вълната и предадоха своите избиратели . Останаха най-верните и заблудените . Аз си харесах зелените . Как да се довериш на хора направили коалиция с една Мутра ?И подозирам, че има много като мен които просто не гласуват или избират по-малкото зло
Пообърках се от обясненията на г-н Беров,когото високо ценя, за нашите,не напълно нашите и другите,но май не разбрах какъв исторически компромис по македонския въпрос е направил бате Бойко,та да съм доволен? И не само,а при “ очевидната
неспособност“на по-нашите да взема да гласувам,както много от нашите, пак за бате ни Бойко?Ааа,да сетих се, другия път няма да гласувам за „мрънкало“като Трайчо,а ще гласувам за бабаит като Каракачанов,защото той нали така…разбивач е!? Или по-добре за Корнелия!
Много отрезвяващо! Подтискащо и подтикващо към продължителен размисъл. На Хр. Иванов да му се помага. Не само да се иска наготово.
Два месеца преди предсрочните избори подадох молба за членство в „Да, България“. Пазя си и квитанцията от обратната разписка, че писмото с молбата ми, попълнена и подписана собственоръчно, е получено на точния адрес. Досега – никакъв отговор, никакво обаждане дори по телефона, никакъв интерес от страна на движението. Няма дори един мейл, в който да ми откажат членство просто защото са решили, че не ставам, примерно. Нито да, нито не – пълно мълчание, пълна незаинтересованост! На предсрочните парламентарни гласувах, въпреки всичко, за „Да, България“ и подкрепих Христо Иванов. Дали ще гласувам за тях отново на следващите избори?
Здравейте,
Извиняваме се за полученото недоразумение.
Моля да се свържете с нас на info@dabulgaria.bg да изясним случая.
С уважение,
Екип комуникации
ПП „Движение Да България“
Дълбоко погрешни тези. Да България, партия на 3 седмици, беше спъната за изборите още в началото на нейния път. Та се наложи да се коалира със зелените (нищо лошо към тях, даже им симпатизирам). И въпреки всичко, получи 2+%. Е, и Рим не е построен за един ден. Освен това, една партия в началото на развитието си, има нужда да бъде не в предизборна коалиция с друга, а да се яви честно рпед избирателите, да си изложи тезите, да ги комуникира по правилен начин, и тогава народът да и отреди подобаващото и се място. А коалиции може да се правят в парламента. Иначе няма да има лице. Какъв е смисълът Да България да се коалира предизборно с Нова Република? Това показва някакво припознаване: на ценности, на цели, на стратегии и политики за постигането им. Ако е така, то тогава да се влеят в Нова Република. Какво ново ще донесът на българския политически небосклон? Очевидно, те мислят, че има какво. На следващите избори (ако са редовни), Да България ще бъде с четери години история, с изградени структури по места, с изчистени и избистрени политики по сектори, с комуникирани с обществото идеи, цели, програми. И тогава няма да са 2+% а ще са много повече. И ще влязат в парламента. А Нова Република до тогава ще се осланят на ген. Атанасов, и на неистовото им желание да се присламчат към нови, непровалили се лица. Коалиране след изборите. До тогава – всеки да работи за гласа на избирателя.
Здравей Иво, тези хора не те разбират и пак не те разбират и това си е. И пак всеки дърпа чергата към себе си. А аз те разбирам и смятам, че си прав, ама много прав. Пиши и ги мачкай пак, дано да се усетят най сетне. Какво стана с НАШИЯТ истински вестник? Поздрави.
„СинОр“, а не „синУр“, синкОвецо.
Прокрадва се идея за борба с олигархията на терен, кьдето олигарсите дирижират парада. Това щяло да стане като се използва харизматичен лидер, който да говори езика на масите, да ги убеди с дар слово и последователни действия в правотата на идеи и по този начин да успее да вьзроди автентичната десница, каквото и да означава това. На някой да му звучи сериозно?!
Много сериозно даже звучи . Езикът на масите не означава просташки език , а с прости думи да обясниш умно ясно и кратко идеите си . Това малко го могат , но се учи . С мънкане , завоалиране , сложно говорене, което малко хора разбират или като почнат да си хараламбят под носа, хората изключват – така явно не става . Да се научат най-напред да печелят умовете и сърцата на хората , да им говорят кратко и ясно , да проявявят съпричастност и солидарност и тогава може и да започнат да им се случват нещата .
След като ще сме честни, нека да е докрай.
С какво Христо Иванов е показал, че има дясно мислене?
За мене – с нищо.
Да, Хр. Иванов иска да прави съдебна реформа. Това, очевидно, е належащо, полезно и правилно. Но това не го определя като десен политик.
У нас дясна партия просто няма. (Единствено ДСБ има някакви наченки на дясно мислене. СДС и Кунева отдавна са пълни ментета.)
И това е така, защото у нас почти няма десно мислещи избиратели. За какво ни е дясна партия. Чий интереси ще защитава, след като няма десно мислещи избиратели.
Извод: Ние сме орисани да се въртим безкрайно в една левичарско-популистка джунгла, додето на обикновените хора не им светне. А няма да им светне, додето всеки един от нас не направи сериозно лично интелектулно усилие. А след това и да започне да действува.
Чудесен анализ!
Напълно съм съгласен със Симеон В. И преди съм го казвал: Дори и Алеко Константинов да се върне от небитието и да се кандидатира, в една страна от Бай Ганьовци няма кой да го избере. Така че, Радан направи каквото можа.
А Хр. Иванов ни изигра номер в полза на олигархията. На следващите избори пак ще се пробва.