Официалното посещение на френския президент Еманюел Макрон започна с 15-минутно закъснение. Българският президент Румен Радев посрещна високия гост пред автомобила, с който пристигна в двореца Евксиноград, предаде БГНЕС. Двамата държавни глави са придружени от съпругите си.
Президентът Радев топло се ръкува и прегърна с Макрон. След триминутен приятелски разговор пред автомобила, от който от далеч личеше добро настроение за предстоящите преговори, двамата президенти направиха преглед на почетната гвардейска рота. Бяха изсвирени химните на двете страни, след което Радев и Макрон представиха един на друг двете делегации, които ще участват в преговорите.
Пред самия вход на двореца двете президентски двойки си направиха фамилна снимка. Във връзка с 15-минутното закъснение някои от журналистите се пошегуваха, че реформите на ЕС закъсняват с 15 минути. След церемонията по посрещането двамата президенти влязоха на преговори на четири очи, които се очаква да продължат малко повече от един час.
Те ще обсъдят предстоящото българско председателство на Съвета на Европейския съюз, подготовката на България за влизане в Шенгенската зона, евроинтеграцията на Западните Балкани, както и плановете на Макрон за реформи в ЕС, и по-специално за промяна директивата за командированите работници в рамките на ЕС. Предмет на разговорите ще бъде и миграционната политика на ЕС и защитата на външните граници на общността.
Визитата на френския президент започна в четвъртък вечерта и е част от неговата обиколка в Централна и Югоизточна Европа, с която той се опитва да демонстрира, че за новата власт в Париж няма маловажни партньори, че приоритетът не са единствено отношенията с Германия и че иска в инициативата му за преформулиране на Европейския съюз да се чуват гласовете на всички страни членки.
Макрон демонстрира и воля да реализира предизборното си обещание за един ЕС, който защитава по-добре гражданите си – в частност, френските. Затова дотук в Залцбург и Букурещ той търси подкрепа за промяна на Директивата за командированите работници, с която според него се злоупотребява в по-богатите страни от ЕС.
Става дума за едва под 1% от работната ръка в ЕС, но темата е политически деликатна. От обиколката на Макрон е изключена Полша, която през 2014г. е изпратила най-много такива „командировани“ работници – над 400 000.
В четвъртък премиерът Беата Шидло заяви, че няма да промени позицията си относно директивата: „Ще браним позицията си докрай, защото тя е в защита на полските работници“, заяви тя. Полска неправителствена организация изчисли, че ефектът от предложението на Европейската комисия да се съкрати срокът на командироване на работници – а Макрон иска още по-голяма корекция – означава, че до 2020г. над 1 милион души ще изгубят сегашната си работа в компании от Централна и Източна Европа.
Дотук френският президент получи най-общо принципно съгласие от премиерите на Чехия и Словакия да се обсъди промяна до Европейския съвет на министрите на труда през октомври. В Букурещ президентът Клаус Йоханис каза, че трябва да се имат предвид притесненията на страните и в Източна, и в Западна Европа, но след срещата с Макрон не даде да се разбере какво е приемливо за Румъния.
Премиерът на Чехия, заяви, че е декларирал в Залцбург „силния интерес да присъстваме на дискусиите за бъдещето на Европа и да влияем на него“.
Словашкият му колега Роберт Фицо, който е правил евроскептични изказвания, сега твърди, че иска бъдещето на страната му да бъде „по-близо до ядрото на ЕС, по-близо до Франция, по-близо до Германия“.
Това се възприема като проява на прагматизъм, тъй като дори Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), Румъния и България да имат сходни позиции по Директивата за командированите служители, промяната ѝ ще се реши с мнозинство, а не единодушно, и те не могат да спрат инициатива.
След обиколката в Източна Европа за френския президент започва трудна политическа есен, в която той трябва да започне да реализира предизборните си обещания.
Снимка: БГНЕС
