България трябва да стане пълноправен член на шенгенското пространство. Това каза по-късно президентът на Френската република Еманюел Макрон по време на пресконференцията след срещата му с българския държавен глава Румен Радев в двореца „Евксиноград“ във Варна, предаде Агенция „Фокус“.
След срещата си с премиера Бойко Борисов френският президент потвърди, че Франция ще настоява България да бъде приета в еврозоната.
„Много благодаря, скъпи Бойко. Искам да кажа, че ако съм тук днес, то е защото не само че Бойко Борисов бе първият европейски лидер, който приех във Франция, но също така защото той е мой приятел. Благодаря му за поканата, която отправи към мен. Имал съм вече възможност да преценя в каква голяма степен той се ангажира с пълното участие на България в ЕС и с решенията, които ще се вземат. В двустранен план говорихме по много теми, свързани с образованието, преподаването на френски език, сътрудничеството ни в промишлеността, отбраната, сигурността. Искам да заявя споделената ни воля за осъществяването на партньорства в рамките на споразуменията, които ще бъдат подписани, така че да се създадат много работни места“, заяви Макрон.
„По европейските теми, волята на България и на министър-председателя е България да бъде пълноправен член на ЕС. Такава е и волята на Франция. Първата последица е, че до края на октомври ще постигнем споразумение относно реформата за командированите работници. Министър-председателят ми каза колко му е било трудно да намери работници за обществения транспорт в България“, допълни той. Според него командироването на работници освен, че не е добро за европейския проект, не е добро и за работниците. „Постигаме волята да се ограничим във времето и за една и съща страна, за една и съща работа да се получава една и съща заплата. Когато имаме френски работодатели, които наемат българските работници и им заплащат по български цени във Франция – не, не съм съгласен“, допълни Макрон.
Трябва да сложим край на границата между Изтока и Запада, а България да се бори за по-силна интеграция в икономиката и финансите“, каза още Еманюел Макрон.
„Постигнахме съгласие по 4 точки. Първата е да разчупим тази стена, която разделя новите от старите членки, въз основа на която се стига до различия в развитието, да постигнем сближаването им. Също така втората точка е свързана с Европа на отбраната. Третата точка е свързана със съвместната работа при разглеждането на правилата при миграцията. България да стане пълноправен член на шенгенското пространство. Четвъртият етап е свързан с бъдещите проекти за развитието и подема на ЕС както в икономически, така и във финансов план“, заяви Макрон и подчерта, че с Радев са постигнали съгласие, че България трябва да работи съвместно с тях.
С позициите, които изразяват за бъдещето на Европа, управляващите в Полша допринасят за това страната им да се маргинализира и самоизолира, каза още френският президент Еманюел Макрон в Евксиноград.
Коментирайки разликите между позициите, които източноевропейските страни изразяват по темата за социалния дъмпинг и директивата за командироване на служители в ЕС (основна във визитите му в Румъния и България от последните дни), Макрон каза, че независимо от становищата, които изразява за реформите в Европа, Полша не е страната, която ще показва как да се развива Европейският съюз. „Полша е решила да се изолира в Европа,“ добави той, но изрази мнение, че позициите на Полша едва ли ще поставят в опасност осъществяването на европейските проекти, инициирани от него.
„Европа е пространство, което се създаде въз основа на ценности, а Полша го нарушава. С изявлението, което направи премиерът на Полша, се допусна нова грешка в стратегията ѝ. Съжалявам за тази позиция. Мисля, че полският народ заслужава много повече.“
Европейското издание на „Политико“ припомни днес, че от около 1.9 милиона европейци, засегнати от спора, близо 420 000 са поляци, работещи в Германия, Франция, Австрия.
Френският президент отдавна възприема дясно-националистическото и евроскептично правителство на „Право и справедливост“ като ключов противник на неговата инициатива за реформиране на ЕС, допълва изданието. Неотдавна той говори, че някои страни от Централна Европа възприемат ЕС като супермаркет, от който можеш да си напазаруваш само това, което ти харесва, но не и да носиш отговорностите.
Не функционира ключовият формат за сътрудничество – т.нар. Ваймарски триъгълник, в който се срещат лидерите на Полша, Франция и Германия. За 2017г. не е планирано подобно събитие и от Париж казват, че подновяването зависи от контекста, т.е. от характера на отношенията на Варшава с другите две страни.
В същото време Полша и Унгария изглеждат по-изолирани в опитите да контрабалансират инициативи от Париж, които не им допадат. Това си пролича и от факта, че Макрон се срещна с лидерите на две (Чехия и Словакия) от четирите от Вишеградската група. Държавният глава не включи Унгария и Полша в обиколката си и заради твърдата им съпротива срещу премахването на социалния дъмпинг при командироването на служители в ЕС.
Макрон и Борисов са обсъдили образованието, преподаването на френски език, сътрудничеството в икономиката, промишлеността и отбраната. Макрон изрази очакване в следващите седмици да бъдат подписани споразумения, което да доведе до създаването на много работни места в областта на промишлеността.
