Сега щели да избират нов директор на Българската национална телевизия. Около тоя избор се завъртяха наскоро едни спорове, обсъждания, одобрения и хули, като хулите, както винаги се случва по нашенско, превъзхождаха многократно и одобренията, и споровете, и обсъжданията. И всичката тази дунанма се вдигна не около това каква трябва да бъде Националната телевизия, а около това защо някакъв си там Иво Беров, който дори не е щатен журналист, а някакъв си там блогър на свободна практика, подкрепил кандидатурата на Иван Гарелов за директор. От което неминуема следва, че този Беров не е някакъв си там, ами си е цяла институция. Институция, по-значима от Българската национална телевизия. Ами така де, щом обсъждат него, а не нея и избора на неин началник.
Така че аз, Иво Беров, в качеството си на институция, по-значима от Българската национална телевизия, се нагърбвам с нелеката и отговорна задача да попълня зейналата в обществените ни предели (стига с това пространство, бе) кухина и да кажа какво бих направил, ако бих бил станал неин началник, за да я превърна, както си е по закон, в институция – ако не по-голяма, то поне равна по значимост на същия този Беров.
Не че някога бих станал началник на тази БНТ. Това никога не би могло да се случи поради три вида причини. Първият вид е от административно-процедурно естество. Тези причини можем да подминем. Вторият вид е от онтологично-трансцедентално естество. Тях също можем да подминем. Но най-важен е третият вид причини. Те са решаващи и няма как да ги подминем.
Аз не мога да стана началник на БНТ, защото съм умен, образован, знаещ, даровит, прям, откровен и честен. Сещате се, че такива като мен няма как да станат началници не само на държавни институции (учреждения), но и въобще на каквито и да било учреждения в България. Такива като мен да се благодарят, че са още живи, може би здрави и на свобода, защото знае се как постъпва милата ни татковина с подобни възмутителни изключения.
И така, ето моята концепция (виждане, схващане, разбиране, представа) за работата на Българската национална телевизия.
Първо: Концептуалните характеристики на БНТ трябва да бъдат адекватни на актуалните тенденции в областта на масовите комуникации, при което професионализмът на телевизионните работници трябва да отговаря на обществените изисквания за…
Хехе, върза ли се някой? Спряхте ли да четете? Майтап бе, Уили! Нема да са плашите! Точно такива безсмислени върволици от думи обаче впечатляват СЕМкаджиите, които избират началника на БНТ.
Щото си казват: ”Леле, тоя как ги каканиже, същият като нас е, става за началник.“ Макар че би трябвало да си кажат: „Леле, тоя как ги каканиже, същият като нас е, значи не става за началник.“ Става да си кюта на някоя синекура и да прибира бадева грешни пари.
И сега направо към основното.
В основата на всяко схващане (концепция) не само за телевизиите, ами и за всякакви други държавни учреждения, в повечето случаи се поставят съединени със стрелкички квадратчета, балончета и правоъгълничета. Това са властовите, времевите или пък концептуалните, с извинение, крепежи. Примерно едно балонче означава сутрешен блок, друго – новини, трето – публицистика, четвъртото – сериали, и така нататък.
След като надлежно изобрази споменатите вече геометричности, всеки уважаващ себе си и преди всичко себе си мераклия за началник, смята основната си работа за свършена. Остават подробностите. А подробностите – това са хората. Хората, които трябва да напъха в балончетата и правоъгълничетата.
Тук мераклията за телевизионен началник трескаво започва да обмисля, тоест да си припомня кои са му приятелите, кои са му добрите познати, кои са му политическите съмишленици (най-вече), на кого може да разчита, кой ще го предаде или прецака и кой няма. Много, ама много рядко му се случва да си рече: „Абе тоя е мой човек, ама не става за тази работа.“ После почва да пъха хората в балончетата, квадратчетата и правоъгълничетата. Готово! Ето ти я и пустата му концепция!
Ако аз бяха началник обаче (ако баба ми беше мъжка и си имаше перодръжка) бих направил нещо необичайно, нещо нечувано, нещо невиждано и небивало в нашата телевизионно-чиновническа летопис.
Нямаше да търся хора за квадратчетата. Щях да търся квадратчета за хората. За хора умни, даровити, можещи и знаещи. Защото те са важни, не балончетата. Балончета всеки може да надува и да рисува.
И първият, за когото се сещам, е Теди Москов. Покрай многото си срамни изяви БНТ има една особено срамна. Най-даровитият, или поне един от най-даровитите български режисьори, направил не едно и две новаторски, остроумни, майсторски и съдържателни телевизионни предавания, повече от десетилетие няма телевизионни изяви. Това е срам! Голям срам за Националната телевизия.
Така че първото нещо, което бих направил като телевизионен началник, е да привлека Теди на работа в телевизията. С кандърми и с пари. Няма да искам от него никакви концепции (виждания, схващания), да прави каквото ще. Той е доказал, че може.
Може би БНТ има все пак и един по-голям срам от този да не привлече Теди Москов. Този може би по-голям срам е „Шоуто на Канала“. Никаква гледаемост не може да оправдае тази тъпня. И за нея не са виновни клетите артисти – те при Москов много добре се представяха (вероятно оправданието им да участват в тъпнята е изконното ”Ами деца храним…“ Виновни са началниците и сценаристите. Та на сценаристите бих рекъл: „Не се безпокоя за вас. Това, което правите, е толкова тъпо, пошло и жалко, че ще ви приемат във всеки частен телевизионен канал в България. В БНТ обаче нямате работа. Двете дами Весела Ангелова и Татяна Кристи без никакви сценаристи, осветители, редактори и пари правят нещо многократно по-смислени от вас. Да не говорим за явлението Китодар! Толкоз!
А началниците им бих попитал: „Не ви ли е срам, като гледате това, бе! Ами нали и вие сте хора, макар и началници?” Ще попитам и никакъв отговор няма да искам.
Сега за най-одумваните предавания – публицистичните (ще я караме напосоки пустата му концепция). За съжаление тя вече дори не е одумвана, публицистиката. Никой не я гледа, освен когато иска да види някой обичан или мразен политик. Причината е едно грешно разбиране. Сбъркано начало (принцип). Важното е, според сегашните началници на БНТ, да има всякакви гледни точки. Всеки да може да се изкаже. И действително се изказва всеки. И говори за всичко. Най-вече за онова, от което бъкел не отбира. Без да бъде по никакъв начин принуден да обосновава мнението си. Като следствие не само тия, дето се изказват, не разбират какво говорят, но и въобще никой нищо не разбира, а в обществото се приплъзват всякакви представи и убеждения, всякакви небивалици.
Ето как това може да се промени.
Важното е не Кънчо от Конаре да говори за Общата теория на относителността, а Динко да говори за Националната сигурност. Важното е не всеки политик да обяснява колко много му пука за общото благо и националните интереси. Важното е да се вникне в същността на явленията. В смисъла им. В причинно-следствената връзка. Важното е всяко мнение да бъде обосновано, а не само изречено.
А това може да стане по един-единствен начин. Чрез хора. Умни, образовани и смислени. (Тия клети началници така и няма да се договедят защо пустиняци като Динко нямат място на екрана на БНТ. Те си въобразяват, че са длъжни да отразят клетата му гледна точка. Или пък още по-лошо – канят го сеир да става.)
Именно затова бих спуснал като първостепенна и неотложна задача на трудещите се от телевизионния фронт (нарочно пиша с изрази от соца) следното жизнеутвърждаващо указание: „Търсете хора! Търсете умни, смислени, осведомени и образовани хора!“
В това отношение тружениците от тиви фронта са изключително улеснени от световната мрежа, където има чудесни политически разбори, чудесни наблюдения, хрумвания, изказвания и изпълнения. Просто трябва да се канят хората, които ги създават, вместо да се канят разни знаменити със своята знаменитост знаменитости.
Нека има противоречиви мнения и сблъсъци. Но пак между умни и осведомени хора. Дори да преувеличават, дори да послъгват. Нека лъжите им бъдат разобличавани от техните съперници. Или от водещите, ако имат съответните познания (обикновено ги нямат).
Представете си предавания в което Иво Инджев се изправя срещу Тома Томов. Или Николай Михайлов срещу Калин Янакиев. Или Александър Симов срещу Асен Генов. Или Явор Дачков срещу Илиян Василев. Или Александър Симов срещу Манол Глишев. Или Евгений Дайнов срещу Иво Христо. Примерно! Можете да си прибавите онези, за които не се сещам сега. Това биха били предавания с вълнуващ сблъсък на умни и осведомени хора с различни мнения, а не сегашната скучна поредица самослови (монолози) на всякакви обществено-политически умници, полуумници и полуумци.
И кога ще им влезе в главите на водещите, че не са клюкари, които трябва да предават какво казал този за онзи и онзи за този, с неизбежния, сякаш уместен, но всъщност тъпанарски въпрос: „А вие какво ще отговорите на оня, който каза, че сте крив?“ Със забележителния отговор: „Ще му отговоря, че не аз съм крив, а той е крив, а пък аз съм прав.“ Никога няма да им влезе в главите.
Защото посредствените аниматори (никакви журналисти това не са) канят посредствени събеседници, задават посредствени, а доста често направо глуповати въпроси, и правят посредствени предавания. Ето че отново опираме до хората…
А пък сутрешните блокове с цялата им изкуствена приповдигнатост… ама хайде стига. Кучетата си лаят, каналът си тече ли, тече, като кръвта на Хаджи Димитър. И като Перловската река.
Българската национална телевизия няма да се обнови, няма да живне, няма да кривне към по-добро. Ще се получи дори не както винаги, ще се получи точно обратното. Един единствен мераклия за началник на БНТ представи пред обществото вижданията си за ръководство на телевизията. Останалите си караха по същество. А по същество – то ще рече, да си подготвят почвата. Да звънят на приятели и познати с влияние – политици, СЕМкаджии и въобще на такива, които биха им уредили началничеството. Пък те после също ще им се отплатят. Ще уредят някоя засукана племенничка на политик или СЕМкаджия за водеща на политическо или каквото и да е предаване. Примерно.
И така се уреждат засуканите племеннички, племенници и подобни не само в Българската национална телевизия, а във всички държавни учреждения, без изключение.
А съвсем яловата ни демократична общност пак ще си джавка нахалост. Че да бяхте предложили и подкрепили свой, достоен кандидат бе, хора. Иво Инджев например. Или онзи човек–институция, за която вече бе споменато в началото. Но пък може и да се куртулиса от заядливците си пустата му демократична общност. Че Кошлуков не е бил ченге, за разлика от оня другия, не се е облагодетелствал от живковизма, за разлика от оня, другия, тъкмо обратното, пострадал е, лежал е в затвора. Пък и млад, за разлика от оня, другия. Пък и устат…
Майтап бе, Уили!
Аре!
