Православната църква отбелязва Преображение Господне. На този ден Иисус Христос доказва пред трима от учениците си – Петър, Яков и Йоан своя божествен произход.
Според народните вярвания, от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – върви към есента и студа. Щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се прикажда от свещеника в църквата. До този ден не се разрешава да се яде грозде.
До този ден не се бере грозде и не се купува от пазара, дори ако търговците го намалят, и не се вкусва от него.
Преди да узрее гроздето, узряват къпините, но никой не трябва да ги опитва, защото те са дяволското грозде. С тях дяволът, който все се опитва да излъже хората, прелъстява по-нетърпеливите да опитат от къпините преди гроздето и да се присъединят към него. Не случайно именно чрез къпината можели да се доказват качествата на всяка нова баячка, магьосница, церителка.
Само ако посадената от нея надолу с върха къпина се хване, тя може да бъде призната за наследница на магическа и тайнствена сила, баянията й ще хващат и ще церят, обикновените люде ще благоговеят и ще се стряскат от силата й.
Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.
Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява.
Народът е превърнал големия християнски празник Преображение Господне в притча за доброто и злото, за позволеното и непозволеното в обикновения делничен живот, пълен с езически суеверия и религиозен респект.
Носи се в църква, прекадява се и се благославя с молитва гроздето, след което вече може да се яде. Където няма грозде, освещават се други плодове – ябълки, сливи.
На места се вярва, че в нощта преди Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова в тази нощ майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отвори вратата Божия и да се помолят за голямо богатство и късмет.
В Северна България по аналогия с Христовото Преображение смятат, че на Преображение времето започва да се преобразява, водите в изворите и реките изстиват и вече не стават за къпане. Застудяват дните и нощите.
Рибата заема основно място в космогоничните представи. В животинския митологичен код олицетворява подземния свят, водата и влагата, смъртта и тъмнината, сексуалната потентност и плодородието. Според отделни поверия земята е закрепена върху риба или около нея са опасани змия и риба.
В българските коледни песни рибата е представена като еквивалент на змея, когото св. Георги убива. А самият змей произлиза от четиридесетгодишен шаран и има рибя опашка. С рибешки опашки са и дългокосите господарки на планинските реки и вирове, наричани в македонските земи сприи или стии. Рибата е постоянен атрибут на владетеля на морето и океана св. Никола.
Тя (в повечето случаи шаранът) се осмисля като слуга на светеца. Според едно предание веднъж по време на корабокрушение св. Никола запушил дупката на гемията с един шаран. Оттогава останал обичаят на Никулден във всеки дом да се жертва риба в чест на светеца. Традицията изисква жертвената риба да има люспи и кост на главата, която има формата на кръст.
При почистване на рибата нейните люспи не бива да падат на земята, защото ако човек стъпи на това място, заболява. Костта от главата се запазва и се носи като амулет срещу уроки. Окачва се на шапчиците на малките деца. Според поверието тази кост (кръхче, дъна) лекува безсъние. Обредното блюдо от риба за Никулден се нарича рибник.
Рибата се консумира задължително и по време на постите – на Благовец, Цветница и Преображение. С риба жените правят магия за любов. Преспиват една нощ с риба между краката си, която после сготвят. От яденето дават на мъжа, за да стимулират сексуалните му способности. Появата на много риби в реките е знак за дълга и мразовита зима, за природно бедствие или война. Ако човек сънува риба, очаква го някаква беда и влошаване на метеорологичните условия.
БГНЕС
