Евгени Димитров: Най-хубавата снимка е следващата

Евгени Димитров: Най-хубавата снимка е следващата

 

 

„Едно от големите удоволствия във фотографията е хазартната тръпка, но за разлика от другия хазарт не само че не плащаш, ами ти плащат. Няма по-хубаво от това да превърнеш хобито си в професия.“

Собственикът и основател на водещата агенция в областта на фотографията Булфото Евгени Димитров разказва за новата фотографска страст – снимането с дрон, за добрата снимка, която трябва да включва и небе, и дали девалвира професията.

0000000000000000000-евгени-3

– Какво е усещането от снимането с дрон?

– На професионалния фоторепортер снимането с дрон му носи другата гледна точка и ракурса, за който винаги е мечтал, но никога не е могъл да постигне. Много често ми се беше случвало, когато ходя с експедиция „Преоткрий България“, на някаква крепост примерно да не ми достига буквално половин метър, за да я хвана от хубава гледна точка, няма как нито да увиснеш на въже, нито нещо друго да направиш. Докато сега дронът ти дава огромен избор от ракурси, които можеш да направиш. Естествено, за да се постигне добър резултат, трябва да знаеш какво искаш. Много хора вдигат дрона, пилотират го хубаво, но захлупват снимката отгоре, все едно правят някакъв Гугъл мапс. Няма нужда да се конкурира Гугъл, трябва да се намери хубавият ракурс. Например аз гледам в снимките с дрона винаги да включа небе, за да може да даде завършеност на снимката.

0000000000000000000000000-евгени-5

– На каква височина се вдига дрона?

– Зависи от различните модели, но при средно добрия масов модел таванът му е 400 метра, той си е софтуерно програмиран. Разбира се не винаги са нужни прекомерни височини. С един колега вдигнахме дрона на такава височина, трябваше да се снима една складова логистична база. Тя беше толкова огромна, че за да я обхванеш за видео, се налагаше височина. Естествено, възникват и въпроси за безопасността, които не са никак маловажни.

0000000000000000000-евгени-2

– Как в България и по света се регулира използването на дрон, защото и за лаиците е ясно, че въпросът наистина не е маловажен?

– Това е една материя, която е в процес на развитие в целия свят. Дроновете се развиха буквално като бум благодарение на китайците, които направиха технологията достъпна за всички и я доразработиха доста добре. В момента се очаква да европейска регулация, която тепърва се разработва и вероятно ще влезе още тази година.

000000000000000000000-евгени-3

В момента в България няма такава регулация, доколкото карането на дрон касае някакво специално законодателство. Но никой не бива да забравя, че си има Наказателен кодекс, който казва, че ако ти с някакъв инструмент убиеш човек, което напълно е възможно да стане с дрон, или предизвикаш някаква щета, си носиш пълната наказателна отговорност.

00000000000000000000000-евгени-6

Има също така регулации на въздушното пространство, трасетата на самолетите, където е забранено да се лети с дрон. За да се допусне, е нужно специално разрешение и сертификат, който в момента се издава от Асоциация на безпилотните летателни системи в България. На практика това са авиомоделистите, които заедно с военните, са направили едни много сносни курсове за движението на тези машини, които включват метеорология, законодателство, техники на безопасност, какво не бива да се прави, какво да се прави за стабилен полет и всичко останало. В момента всъщност това е сертификатът, който съществува в България и вероятно това ще бъде и официалният сертификат, когато влезе законодателството.

00000000000000000000000-евгени-7

– Кога се очаква това да стане?

– Не се знае тук с каква скорост ще го придвижат, но докато в Европа не направят законодателството, нещата са в ръцете на общините, които като цяло са много рестриктивни. Например на някои места като Венеция, която е световен туристически град и се събират големи групи хора, абсолютно е забранено вдигането на дрон. Глобите са от 500 евро нагоре.

00000000000000000000000-евгени-8

– Чувал ли си за някакъв тежък инцидент с дрон у нас или другаде?

– За щастие у нас тежък инцидент с дрон досега не е ставал.

– Освен може би с дрона на полицията, който се изгуби?

000000000000000000000-евгени-4

– Ами то не е тежък инцидент, това се случва доста често на пилотите на дрон. Аз си взех дрон втора ръка от един приятел и той ми каза – да знаеш, че както си го взел, още утре може да си го загубил. Свиквай с мисълта, че в най-неочаквания момент няма да имаш дрон. Има много фактори, които могат да съборят дрона – като започнем с обикновен технически дефект на производителя и особености на средата.

00000000000000000000000-евгени-5

В града има страшно много радио смущения – рутери, клетки на мобилни телефони и всичко на 2.4 честота може да му прекъсне връзката. Отделно, целенасочено заглушаване, заглушаване срещу дистанционни бомби. Силен електромагнитен импулс също може да го направи. Дроновете също така се влияят от електромагнитните бури, които объркват компаса, преминаването близо до обекти с много желязо в конструкцията. Аз например вчера счупих дрон – карах много близо до обекта, който снимах, голям метален склад със сто места за разтоварване. Опитах се да мина по-близо и се получи едно съчетанието от леко подухване на вятър и объркан компас. Дронът тръгна бодро и целенасочено към стената на склада, където се блъсна, разпадна се на части и падна.

– Колко струва един дрон?

– Масовите дронове са между 2 и 4 хиляди лева и са със собствено фотоапаратче. Тия, на които можеш да качиш техника, струват много пари и са индустриални дронове.

Отдолу има една жироскопична „люлка“ – кимбъл, изключително прецизен механизъм, всъщност една от най-скъпите части, която компенсира трептенията. Дронът е едно изключително технологично бижу, което се развива буквално с месеци, и става все по-автономен и обезопасен. На новите модели има сензори, които при приближаване до обект автоматично спират дрона, за да не направиш някоя беля, както стана при мен. Има различни стабилизации, джипиес системата му става все по-сериозна, но обикновено паданията стават заради човешка грешка.

– Има ли някакви специални карти с отбелязване на опасни обекти за прелитане на дрон?

– Част от опасните обекти вече се залагат фабрично и той не може да отиде до тях, като например летища и стадиони. Когато стигне до такъв обект, получаваш съобщение да си дръпнеш дрона, иначе той ще се приземи сам. А ако искаш да го вдигнеш в такава зона, биваш уведомяван, че не можеш да излетиш.

– Ти пусна във Фейсбук една много смешна история за стадо крави и дрон, която подсказва, че опасност може да дебне и от най-неочаквани места.

– Това наистина беше много забавна история. Мястото е над село Смочево до Рилския манастир, където се отглежда много специална порода крави – „Головей“, които се отглеждат специално за месо. Те не живеят в краварник, качват ги на височина 2500 м, за да пасат по поляните.

Бях направил много наземни снимки и реших да вдигна дрона, за да ги снимам и отгоре. Сложих дрона на земята и започнах да му завъртам перките. Преди да го пусна обаче, чувам зад гърба си топуркане, виждам как цялото стадо препуска. Кравите мучат, въртят глави и явно се е насочило право към мен – 50 крави и три бика, като всяко едно добиче е по 600-700 кила. Тичат и издават звуци, доста по-силни от полицейска сирена.

Аз сериозно се шашнах, не разбирах къде съм сбъркал и с какво съм ги предизвикал. Грабнах дрона и хукнах да бягам. По едно време обаче се усетих, че няма как да им избягам и реших да направя това, което сутринта видях, че прави пастира. Застанах срещу кравите и започнах да псувам гръмогласно и да ръкомахам и в един момент те наистина се спряха, поукротиха се и продължиха да си пасат, все едно нищо не е било.

Какво се оказа? Пастирът ми обясни, че аз съм сложил големия  бял дрон точно на мястото, където им носят солта за близане – една голяма бяла буца каменна сол. И те решили, че аз им нося дневния деликатес и радостно се затичали да ближат сол. Във всеки случай аз си изкарах акъла, но, слава Богу, добре че реших да се спра и да не бягам.

Стават всякакви весели случки. Как примерно можеш да загубиш дрон? Когато излиташ, трябва да се изчака известно време, преди дронът да си намери сателитите и да си запомни точката, в която е бил преди излитането. Защото ако дронът изгуби връзка, може да се издигне малко и да се върне в точката, откъдето е излетял, без да се намесваш. Ако го пуснеш да излети, преди да си запомни точката, той тръгваше към майка си в Китай, но естествено не му стига силите чак до там, лети 15 минути и пада.

Или можеш да го загубиш, ако летиш около строителен обект и вятърът го отвее някъде навътре между етажите. Между двата небостъргача до НДК има събрани доста дронове.

– Какво представлява обучението за дрон?

– Добре е да се посещават тези курсове, които още не са задължителни, но се научават много ценни неща. Например, че ако летиш от подветрената страна на сградата и се приближиш прекалено близко, силните турболенции може да обърне дрона и да го захлупи върху сградата, което си е сериозна опасност.

– Знае ли се колко са дроновете в София?

– Не е ясно, но издадените сертификати отиват някъде около 600. Самото обучение е 5-6 дни, но определено си заслужава. Минава се теоретически и практически изпит.

– Какво става с традиционната фотография. Вече всичко живо снима на поразия с все по-модерни устройства. Как гледате професионалистите на това нашествие? Девалвира ли снимането като професия?

– Не мисля, че девалвира, просто минава в друго ниво на съществуване. Като си помислим как фотографите в зората на фотографията са ходели с едни големи палатки, разпъвали са ги на мястото на снимката, забърквали са си предварително емулсията, плаката, а човекът, обект на снимката е седял, без да мърда 5 минути на слънцето, за да стане фотото. Много важно е било как ще се направи снимката и това е бил един много труден занаят за малко хора.

И в един момент, когато навлизат първите филми, примерно „Кодак камерата“, снимането се масовизира. Продавали се камери със сто кадъра. Купуваш си камерата, снимаш тези сто кадъра за примерно година, година и половина, след което връщаш фотоапарата в „Кодак“, те ти проявяват филма, зареждат нов филм  и т.н. И всички казвали – леле, как безобразно се масовизира фотографията.

После възниква „Лайка филмът“ и всичко става съвсем масово. А сега вече дойде дигиталната фотография с мобилните телефони. Вярно, че всеки щрака, но клиентът, който не знае за какво става дума, обикновено ще предпочете нещо по-некачествено и по-евтино, но това е момент, който отминава.

Големите производители на фототехника прекратиха с производството на евтини фотоапарати. Те вече поскъпват, може би защото евтините снимки вече се правят от телефоните и никой не иска да купува евтини фотоапаратчета. Което, малко или много, ще отдели класата на професионалистите от останалите.

– Сигурно си имаш любими снимки? Случайни или премислени са те?

– Някои са случайни, други не са, но като цяло се стремя да гоня снимката, да я премислям предварително. Едно от големите удоволствия във фотографията е хазартната тръпка, но за разлика от другия хазарт не само че не плащаш, ами ти плащат за снимките. Няма по-хубаво от това да превърнеш хобито си в професия.

– Снимките извън новините. Коя е хубавата снимка там?

– Това е снимката, която може да ти разкаже нещо, когато събитието отдавна е отминало. Защото в голяма степен фоторепортерските снимки са продукт като в плод-зеленчука. Тоест те са свежи, пресни и интересни два-три дни, после увяхват и много от тях губят своята стойност.

Има и един обратен процес. Може да има нещо, което да е било супер безинтересно, но след години да се окаже безценен документ на времето. Затова не е добре да се изхвърля почти нищо. Най-хубавата снимка е следващата снимка.

 

 

 

Категории Акцент, МненияЕтикети , , , ,

Автор: Рени Нешкова

Рени Нешкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *