Ивелина Василева е родена на 8 октомври в гр. Бургас. Магистър по английска филология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала „Управление на европейски проекти“ и „Управление, счетоводство и контрол на фирмената дейност“. Била е заместник-кмет по екология и евроинтеграция в Община Бургас, заместник-министър на околната среда и водите в първия кабинет „Борисов“, депутат в 42-то и 43-то Народно събрание и министър на околната среда и водите във второто правителство на Бойко Борисов.
– Госпожо Василева, в анализи на Европейската комисия България е определена като страна с “нисък капацитет за адаптация и нисък капацитет за борба” с измененията на климата. Какви дейности в рамките на ОП “Околна среда“ (2014 – 2020) се предвиждат за преодоляване на тези проблеми?
– Още през 2015 г. беше прието на национално ниво интегрирането на политиката, свързана с изменението на климата, във всички оперативни програми. Бяха приети и национални насоки. Това означава, че оперативните програми трябва да се съобразяват и да залагат мерки, които са свързани с борбата с изменението на климата. В Оперативна програма „Околна среда“ (2014-2020 г.) обособихме конкретна приоритетна ос в размер на 155 млн. лв. Това е финансирането, което е осигурено за превенция и управление на риска от свлачища и наводнения, а това са последици от изменението на климата. В ОПОС са предвидени различни мерки, сред които изграждането на национална система за управление на водите, която в реално време ще може да осигурява превенция по отношение на покачването на нивата във водните басейни. Предвидени са и дейности за подпомагане на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, за която още по време на второто правителство „Борисов“ подписахме договор за финансиране в размер на 36 млн. лв. за обособяването на 6 центъра за реакция при кризи и бедствия – с възможности за обучение на доброволци, за справяне с последствията от възникнали природни бедствия. Предвидени са и дейности, които подпомагат общините за ремонт и поддръжка на общински язовири, дейности, свързани с екосистемни решения за превенция. Това е рамката и се радвам, че вече активно се работи по изпълнението на голяма част от тези проекти. За свлачищата ресурсът е в размер на 67 млн. лева, които могат да бъдат ползвани от Агенция „Пътна инфраструктура“ и от общините за укрепване на свлачища – отново мерки за превенция.
– Климатичните промени са едва ли не тема от сферата на конспирациите. А те са все по-видими. Какъв принос може да има нашата държава към световните усилия в тази насока?
– България има сериозен принос, имайки предвид, че като част от Европейското семейство всъщност участва в групата, която има най-сериозна политика, свързана с борбата с климатичните изменения. Знаете, че и на европейско ниво в момента се обсъжда законодателство за модернизиране на европейската платформа за търговия с емисии, за полагане на повече усилия за смекчаване и адаптация към измененията на климата, и България е активен участник в тези дебати. През декември 2015 г. беше подписано споразумението за климата в Париж. Това е едно усилие на световната общност. Аз имах честта да участвам в този форум. 196 държави се обединиха около целта да не се допуска глобалното затопляне да превишава два градуса и в този смисъл продължават усилията за адаптиране, както на икономиките на държавите, така и на поведението на всеки един от нас. Ние трябва да направим всичко необходимо, за да се ограничат въздействията от измененията на климата, да се работи за смекчаване и за адаптация към тези процеси.
– Според Вас какво в манталитета на българите трябва да се промени, за да се отнасят по-отговорно към природата?
– Аз мисля, че промяна има и поведението на хората, отношението към природата показва това. Промяната в нагласите и в поведението е свързана с промяна в мисленето – с грижа за опазване на околната среда, с грижа за природата. Когато работихме заедно с екипа от МОСВ по реализиране на една от най-мащабните информационни кампании „Яко е да си еко”, ние заложихме като основна цел да стигнем до децата, да ги информираме и да ги накараме още от малки да възпитат тази чувствителност към опазване на околната среда. Мисля, че наистина беше успешна инициатива. Аз съм благодарна и на всички, които участваха в организацията на Зелената олимпиада, както и на обществените личности, които се включиха. Привлякохме актьорите Димитър Рачков и Васил Василев-Зуека, алпиниста Боян Петров – хора, които чрез посланията си направиха по-разбираема тази материя за децата. Мисля, че това е най-важното – да възпитаваме и да образоваме най-малките, защото те са нашето бъдеще. Често децата се превръщат във възпитатели и учители на своите родители. Тези тенденции в обществото са видими и аз смятам, че българите имат силна загриженост към природата, това е част от нашия национален характер, от нашата народопсихология. Що се отнася до поведението, промяната в него също може да бъде отчитана в социологическите проучвания, които правим. Има данни за това, че все повече хора се опитват да използват начини на придвижване, които не замърсяват толкова природата. Все повече хора ограничават използването на пластмасови торбички в ежедневието си и последните данни от социологическото проучване, което направихме в началото и в края на 2016 г., показват такава тенденция. С 8% се увеличи за десет месеца броят на хората, които твърдят, че се ограничават да използват найлонови торбички и предпочитат да използват такива за многократна употреба. Тоест, трябва да се работи повсеместно за промяната на нагласите и мисля, че България прави много в тази посока. Разбира се, има още много работа.(
– Един ключов проблем продължава да стои неразрешен с години – изпълнението на Плана за Пирин, за който не е направена все още екооценка. Как очаквате да се разреши този въпрос, който приковава и доста обществено внимание?
– Така е, този въпрос дълго време е предмет на обществени обсъждания, спорове и напрежение. Аз винаги съм смятала, че всички решения, свързани с опазване на околната среда, които трябва да бъдат вземани, е необходимо да се базират на меродавни научни становища и обосновки. Те трябва да бъдат публично обсъждани в максимално широк кръг, за да може да се чуе мнението на всеки. Това, което се случи с Плана за управление на Пирин – по време на служебното правителство се влезе в лабиринт от процедури. Бяха издадени поредица от решения, които завързаха един много сложен юридически възел. Разбирам, че министър Нено Димов ще изчака решението на съда, за да прецени как да се процедира по-нататък. Но, разбира се, всички въпроси трябва да бъдат предмет на широко обществено обсъждане.
– Преди началото на почти всеки летен туристически сезон ставаме свидетели на скандали със строителство върху дюни или със заличаване на дюни. И тази година имаше такъв. Няма ли да е по-лесно да се създаде единна карта на тези защитени зони и така да се преустанови тази практика?
– Всъщност законът предвижда това. В Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е вменен ангажимент на Агенцията по геодезия картография и кадастър да разработи и въведе така наречените специализирани карти. В тези карти да бъдат отразени всички дюни по Черноморското крайбрежие и те да бъдат част от кадастралните карти, които се правят за тези територии. В този смисъл е необходимо да се ускори работата по утвърждаването на тези карти. В Закона за защитените територии има разпоредби, които са приложими за защитени територии, в които има наличие на дюни. Законът за биологичното разнообразие предвижда защита за дюнни местообитания, които са част от екомрежата „Натура 2000“. Законът за устройство на Черноморското крайбрежие е необходимо да даде общата рамка, да се картографират и в този смисъл да се превентират такива случаи, при които има спорове, касаещи дюните. Смятам, че е необходимо да се ускори работата в тази посока.
– Управлението на водите все повече е сочено като въпрос, който е глобално предизвикателство. Какви плановете има България за управлението на водите в следващите 5-10 години?
– България има своите планове за развитие на водния сектор. Още през 2012 г. беше приета Националната стратегия за управление на водите. От друга страна, България изпълни ангажимента си, който произтича от директивите на ЕС. В края на 2016 г. бяха приети основополагащите планове които дават виждането за всички мерки и дейности, които трябва да бъдат извършени от компетентните органи, бизнеса и общините за интегрираното управление на водите на басейнов принцип. Това са Плановете за управление на речните басейни. В края на миналата година, декември месец, Министерският съвет прие тези документи. Това беше докладвано и на Европейската комисия като в началото на годината тя потвърди приемането им и изпълнения ангажимент от държавата ни. Плановете за управление на речните басейни всъщност залагат всички дейности, които е необходимо да бъдат извършвани в хоризонт до 2021 г., така че да се опазва качеството и количеството на водите, повърхностните или подземни водоизточници. Тоест, това са обединяващи документи, важни за интегрираното управление на водите. В контекста на тези усилия бяха приети и първите за държавата ни Планове за управление на риска от наводнения за 4-те района на управление – през декември 2016 г. В България отново изпълнихме в срок този си ангажимент, утвърден и от Европейската комисия. И още един много важен документ, който за първи път се разработва за страната ни – така наречената Морска стратегия, която касае Черно море, отново с хоризонт до 2021 г. Наличието на тези планови документи предполага един подход, който да обединява усилията на всички.
– Вече има страни, които включват правото на достъп до вода в конституцията си. Бихте ли инициирали законови промени, които да регулират по-стриктно взаимоотношенията потребител-доставчик на вода в България така, че хората да не могат да бъдат лишавани от достъп до този ресурс?
– Достъпът до чиста питейна вода е изконно право на всеки един гражданин на страната ни. Това е част и от законодателната рамка. Детайлно са разписани ангажиментите на ВиК дружествата в Закона за водите и в Закона за регулиране на ВиК услугите. Ние като държава сме в категорията на тези страни, които не страдат от така наречения „воден стрес“. Тоест, като обем водни ресурси в България, не се предполага, че ще срещаме трудности в близко бъдеще. Проблемите са свързани отново с измененията на климата и флуктуациите в сезоните – по-дълги периоди на засушаване, последвани от по-дълги периоди на обилни валежи. В този смисъл това, което е необходимо, е да се адаптира инфраструктурата. Знаете, че по Оперативна програма „Околна среда“ е заделен много сериозен обем от средства – близо 2,5 млрд. лв. за подобряване на ВиК инфраструктурата – както тази, касаеща доставянето на питейни води, така и инфраструктурата за отвеждане и пречистване на отпадъчните води. Този ресурс може да бъде допълнен и чрез Фонда на фондовете, където е предвидено от Оперативната програма да бъдат използвани 200 млн. лв. Национално финансиране има и чрез ПУДООС. Всичко това са инструменти, които подпомагат усилията за обезпечаване на инфраструктурата. А питейната вода е жизнено важна за хората и е необходимо да бъде осигурен достъп до нея – достатъчен като количество и с качество, напълно отговарящо на нормативните изисквания.
– Избрана сте от Бургас за народен представител, това е Вашият град и той е избран за домакин на Европейския морски ден през месец май 2018 г. Какво ще се случи тогава?
– Аз много се радвам и се гордея, че Бургас беше избран за домакин на Европейския морски ден. По време на нашето председателство през май месец 2018 г. на този форум ще се събере цялата европейска морска общност, като се очакват близо 1000 делегати, представители на институции, на научната общност, на неправителствения сектор, представители на пристанищни оператори, на общността, която е свързана с рибарството и аквакултурите. Това е един форум, на който могат да бъдат обменяни идеи и добри практики, свързани с опазването на морето и оползотворяването на ресурса. Това е и форум, на който като държава можем да акцентираме върху един от националните си приоритети по време на председателството, а именно – Черно море. Много се радвам, че има разбиране за важността на въпросите, касаещи Черно море, защото знаете, че то е една изключително чувствителна екосистема. Усилията за опазване на чистотата на Черно море и на неговото биоразнообразие трябва да бъдат повсеместни и много активни. Хубаво е и това, че в европейски план изключително актуална е темата, свързана с така наречената „синя икономика“ или „син растеж“, тоест възможностите да се стимулира икономиката чрез природните дадености. Така, че през следващата година тази възможност, която се дава на държавата и на родния ми град Бургас, е наистина уникална – да влезе по-сериозно в дневния ред на всички и темата за опазването на Черно море, екологичните аспекти и възможностите за развитие на икономиката, туризма, рибарството, морското дело, развитието на регионите по крайбрежието. Това са темите, които вълнуват хората и са предпоставка за растеж.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Снимка: Сергей Антонов