„Имаме огромния проблем на свръхцентрализация и на бюджета, и на кражбите, и на правомощията практически в ръцете на шепа хора, дори в ръцете на един човек. Тези нива на свръхцентрализация могат да бъдат видени и в данъчната, и в образователната система, в системата на социалната политика, в системата на държавното обвинение.“
– Г-н Кънев, вие сте адвокат на бившия министър Николай Ненчев. В свои интервюта той обвини президента Румен Радев в геополитически игри по повод избора между шведските и американските изтребители. Какъв е всъщност спорът – политически, технически, геостратегически?
– Искам да направя уточнение, че не обичам да коментирам от политическа гледна точка дела, в които участвам. Защото правя много ясна разлика между политическото говорене и установяване на истината в съда. Безспорен факт е, че между президента Румен Радев и министър Николай Ненчев по времето, когато Радев беше офицер, имаше политически конфликт. Факт е също така, че Радев изнесе немалка част от успешната си кампания в остри критики от политически характер срещу министър Ненчев. Така че не виждам нищо чудно в рамките на политическото говорене той да продължава тази линия.
За мен е важно обаче, че той прави разлика между политическо говорене и свидетелстване под клетва и смятам, че в съда той каза истината. А истината води до извода, че няма престъпление от страна на Николай Ненчев.
– Вие казахте наскоро, че в ескалиращите етнически и всякакви други конфликти виждате ръката на ДАНС. Това ли е центърът на модела КОЙ?
– Отдавна границата между служби и политическа мафия в България е много тънка и достатъчно често тази граница се губи. Това е много тревожно без съмнение за държавата. А също така съм убеден, че хората от службите нагнетяват етническите конфликти, които възникват естествено, и ги превръщат в политически феномен. Тези хора, свързани със службите, не искат България да бъде сигурно място за живеене, защото имат други цели. Те обслужват вътрешната мафия и външни, чужди за страната ни интереси.
– Според вас няма начин ДАНС и изобщо службите да не са участвали по някакъв начин във фалита на КТБ, тъй като такъв тип банки в цял свят са обект на наблюдение от тях. Смятате ли, че поне от разсекретяването на втората стенограма във връзка с КТБ ще станат ясни, макар и индиректно, някои от тези механизмите?
– Не знам, не съм присъствал на този разговор във втората стенограма, така че също я очаквам като читател. Но не вярвам да излезе нещо за ролята на ДАНС и прокуратурата във фалита на КТБ. Аз не разполагам с доказателства, но съм сигурен, че КТБ е била банка, в чийто борд и ръководство българските служби, най-вече ДАНС, са имали много силни позиции, защото това е обичайно. Но какво се случва и по какъв начин се използва – това е големият въпрос.
Тук е и голямата болка, защото нямаме никакви данни, че ДАНС със своите и финансови, и нефинансови служби се е противопоставила по какъвто и да е начин на разграбването и фалита на КТБ. Има само два варианта – единият е, че са били напълно безхаберни – тоест нямаме служби, а другият е, че са съдействали на това разграбване и фалит. Липсата на реформа в службите от края на комунизма досега, както казах, прави границата между политическа мафия и службите, които трябва да се борят с нея, невидима.
– Това е много мрачна картина за страната, но при това статукво като че ли няма полезен ход, политическо решение за излизане от ситуацията, а като че ли е нужно някакво кардинално решение. Може ли реформата в съдебната власт, срещу която съпротивата е огромна, да бъде такъв отключващ момент? Къде виждате решението?
– Безспорно на България е необходима много голяма, много дълбока промяна, далеч отвъд онова, което сегашните политически констелации могат да дадат. И не е случайно, че ние започнахме да говорим за „нова българска република“, за подновяване на републиката. Това е една идея, която ДСБ защитава вече повече от 10 години – че е необходимо свикването на Велико народно събрание и дълбоки конституционни промени. Аз не бих отделил темата за реформа на службите от темата за реформа в съдебната система и правосъдието. Смятам, че те са неизбежно свързани. Прочистването на държавния апарат, на държавната власт от тежката корупция – това, което се нарича мегакорупцията, не може да се случи с усилията само на съд, само на прокуратура и само на службите за сигурност, а с дълбока реформа на всичките тези системи. Като, естествено, има институция в България, която държи монопола върху наказателното преследване, и тя е прокуратурата.
Затова съм убеден, че много дълбока реформа – дори бих използвал израза „преучредяване“ на държавното обвинение в България, е най-важният елемент от една такава генерална промяна. И искам да бъда добре разбран – не става дума за някаква фиксация в прокуратурата като институция. Убеден съм, че мнозина прокурори в България са изключително добросъвестни и отдадени професионалисти. Не става дума и за фиксация в личността на главния прокурор. Но той самият твърде много се фиксира в своята личност и това създава впечатление, че има такава обществена фиксация, че реформа означава смяна на Цацаров. Ние имаме поредица от главни прокурори, които не са се справяли със задачите си, и при всеки следващ кризата в държавното обвинение е ставала по-системна и по-сериозна. Има една институция, която може да повдигне наказателно преследване срещу всички, а когато тя не работи, очевидно се намираме в много тежка институционална дупка по отношение на правосъдие и борба с корупцията.
– Дясното политическо пространство обаче не показва особена жизненост. Вие успяхте ли да намерите оная обща формула, за която говори лидерът на „Да, България“ Христо Иванов в интервюто си за „Студия Трансмедия“?
– Тук искам много ясно да кажа, че този въпрос не е към мен. Аз не съм председател на „Демократи за силна България“, нито на формацията „Нова република“, която създадохме и тепърва ще развиваме. Отчетох пред собствената си партия тежък персонален провал в опитите да консолидираме това дясно демократично реформаторско пространство, което днес в цялост е непредставено в българския парламент и начина да поема политическата си отговорност за следващи такива опити. Казах много ясно, че ги подкрепям и смятам единството без алтернатива. Всеки, който си прави тънки сметки, че може да надделее в конкуренция на политически игри и да стане най-голямото джудже, най-голямата нула на терена с нула депутати и по някакъв начин да постави другите в неблагоприятно положение, за да изпъкне той – всичко това вече сме го играли. Имам отвратително дълъг опит в тази дребна балканска хитрост на политици с претенции да бъдат с европейски мащаб в българското дясно. Аз искам единство и ще помагам на всеки, който работи за това единство. Но няма да бъда активен човек в този процес, защото претърпях един много голям неуспех.
– Защо смятате, че ДСБ или „Нова република“ са единствените виновни за този неуспех и поемате отговорност заради всички участници? Доколкото имам поглед, привържениците на ДСБ не са съгласни с подобна постановка. Къде сбъркахте?
– Не казвам, че е неуспех за ДСБ или „Нова република“. Аз казвам, че той е мой личен неуспех като фактически лидер, който беше поел върху себе си отговорността да осигури – да го кажем най-просто, дясната опозиция на Бойко Борисов, за да го разграничим от тези, които тъй и тъй предпочетоха да живеят в антуража му. И с факта, че се създадоха като отделни субекти „Да, България“ и „Нова република“ – на първо място, и, второ, че не стигнаха до коалиране, моята политическа стратегия от периода 2016 – 2017г. – претърпя наистина един значителен неуспех. Смятам го за личен, не за партиен.
Но оттегляйки се от председателския пост, смятам, че имам основание да участвам в процеса на обединение оттук нататък. Ще бъда зад гърба на всеки, който работи в тази посока, но смятам, че това трябва да се свърши от лидерите на политическите формации.
Вътре в партиите винаги има хора, които не искат обединение – кои от личен интерес, кои от неопитност, и които са избрали такава позиция по някакви техни съображения. И отговорност на лидерите е да преодолеят всички тези тежнения в партиите и да намерят формулата за обединение.
– Вие нямате някакви принципни различия като политики. Но обединението между лидерите не означава непременно обединение на привържениците. И ако се съди по кавгите във Фейсбук, сигурно няма да е лесно. Като че ли при десните липсва някаква вдъхновяваща идея, която да събере демократичната общност, както се случва понякога при протестите.
– Няма да коментирам Фейсбук – особено в дясната му част е пълна с хора, които вечер пият две-три ракии и се качват на шейната, което, естествено, предизвиква реакцията на други хора, които също са изпили своите ракии, и оттук нататък става страшно. Но няма да се съглася, че няма принципни различия. С остатъчния Реформаторски блок имаме все още много ясно принципно различие. Ние дефинираме себе си като дясна опозиция на управлението на Борисов и Обединените патриоти, опозиция на кабинета, който наблюдаваме в момента – може би градивна опозиция, може би спокойна, може би принципна – но категорична опозиция. И сме взели политическо решение – мое и на Атанасов, че не виждаме основание да преговаряме с формации, които не са се дефинирали по този начин. В крайна сметка ГЕРБ са достатъчно внушителни в българската политика, не можеш да се правиш, че не ги забелязваш. В този контекст е ясно, че позиционирането ни с „Да, България“ е в един план и там по-скоро трябва да се преодолява недоверието и да се търсят мостове за сътрудничество. Дай, Боже, реформаторите, които се определят като опозиция, да стават повече. Надявам се на това.
– Как вие дефинирате дясното, тъй като лидерът на „Да, България“ Христо Иванов смята, че понятията дясно и ляво у нас са изпразнени от съдържание?
– Дясното е въпрос на собствено светоусещане и тъй като е силно индивидуалистично, то много силно е свързано със собствената оценка за света и политиката. Затова дефинициите са безброй и, боя се, всеки има своя, но всичко това е предмет на някакъв научен разговор и интелектуални упражнения. Но е важно да ни управлява здравият разум, здравата историческа логика и силните политически принципи, по които не виждам българската демократична общност да е разделена.
Ние имаме големи предизвикателства пред себе си и това е мирното развитие на Балканите и историческият шанс Македония да бъде интегрирана в НАТО и в Европейския съюз и как България ще успее да се впише в глобалните процеси на европейския континент.
Имаме огромния проблем на свръхцентрализацията и на бюджета, и на кражбите, и на правомощията практически в ръцете на шепа хора, дори в ръцете на един човек. Тези нива на свръхцентрализация могат да бъдат видени и в данъчната, и в образователната система, в системата на социалната политика, в системата на държавното обвинение. За всяко едно от тези неща парите се харчат и решенията се вземат от хора, които няма как да познават проблемите, а това е в огромно противоречие с всички познати принципи и тълкувания на дясната политическа логика.
– Оттук насетне как ще процедирате с двата бранда – ДСБ и „Нова република“?
– Аз не бих ги разглеждал като брандове. ДСБ е партия с много ясна структура, с много ясна идентичност и с много устойчиво политическо влияние и членска маса. Казвам „устойчиво“ не толкова позитивен смисъл. По отношение на „Нова република“ нашата оценка на последното ни Национално събрание е, че това е един политически проект, политическа платформа в развитие, която не трябва да бъде разглеждана като бранд, като лого, а да бъде изпълвана със съдържание като личности на национално ниво, личности на местно ниво и политически идеи. Така че „Нова република“ е проект в развитие, на който ДСБ е основната съставна част.
Снимка: Сергей Антонов