Тестването на хранителни стоки, купувани у нас и в магазини в Западна Европа като еднакви, е показало различия. Това съобщиха от Българската агенция за безопасност на храните.
„Като цяло проверките дават основания да се замислим има ли разлика между продуктите на европейския и българския пазар – аз смятам, че има“, заяви д-р Любомир Кулински, директор на дирекция „Контрол на храните“ към БАБХ. Той уточни, че става въпрос за продукти от един и същ тип и под една и съща марка.
Изводите се базират на сравнителен анализ на 31 вида продукти от пет групи (шоколадови изделия, безалкохолни напитки и сокове, колбаси, млечни продукти и детски храни), като бяха закупени продукти от Германия и Австрия и аналозите им в България. Марките се пазят в тайна.
При седем от изследваните 31 продукта има разлики още в етикетите , посочи Кулински. За пример беше дадена безалкохолна напитка – германският образец е със захар, а българският е с фруктозо-глюкозен сироп. В сока, купен в Германия, има 100% съдържание на сок, а в българския продукт 3% са „пулпа“. В българска детска храна има 1.3% олио от рапица, а в германското съответствие – 0,9%. Протеините са 1,5% на 100 грама в немския продукт, а в българския – 1% на 100 грама.
При колбасите разминавания в етикетите за месното съдържание няма. Но се оказва, че българските продукти са по-водни. В българската шунка има 3,2% повече вода. Според БАБХ това не е измама, просто вероятно продуктът не бил престоял достатъчно дълго в сушилната машина. Имало обаче и случай, при който съдържанието на мазнини е с 0,2% по-малко при българския продукт спрямо европейския. В друг колбас солта в българския продукт е повече – 0,12%.
Кулински заяви, че най-вероятно темата за качеството на храните ще бъде дискутирана на предстоящия през есента Европейски съвет на министрите на земеделието и храните.
Служебният министър на земеделието и храните Христо Бозуков обаче каза в началото на март, че България може единствено да настоява пред Европейския съвет да няма разлика в качеството на хранителните продукти, без да се ангажира с евентуални законови промени, чрез които големите производители да бъдат задължени да спазват еднакви със Западна Европа стандарти, припомня Actualno.com.



