– Г-н Калпакчиев, как ще коментирате факта, че в дневния ред на заседанието на Висшия съдебен съвет е вписана точка за разглеждане на „политическото“ поведение на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов?
– За четвъртък в заседанието на пленума на ВСС се подготвя поредната безпринципна атака срещу председателя на ВКС. Етичната комисия на съдийската колегия предлага да се разгледа сигнал от „Блиц“, в който се сочи, че като е участвал в граждански протест в подкрепа на католическия свещеник Паоло Кортези, Панов е нарушил забраната в Закона за съдебната власт и Кодекса за етично поведение на магистратите, да не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност.
Първо, предложението на етичната комисия до пленума на ВСС е процедурно неправилно. Компетентен орган да преценява дали поведението на председателя на ВКС е в съответствие с етичните правила, е етичната комисия на ВКС. В този смисъл пленумът на ВСС е лишен от компетентност.
Второ, целта на заниманието е, за пореден път в последните месеци, да се поддържа психологическото напрежение срещу критичните мнения и позиции на председателя на върховната съдебна инстанция. Но срещу неговите тези за съдебна реформа не се противопоставят аргументи, а се води най-долнопробна медийна и клеветническа кампания.
А иначе по въпроса за правото на съдиите на изразяване на мнение, включително и по важни обществени и политически теми, съществуват европейски и международни стандарти. Съдиите имат право да изразяват позиция и мнение в обществени дебати за функционирането на съдебната власт и при обсъждане на законодателни реформи и намерения на другите власти.
В едно демократично общество съдиите все пак търпят някои ограничения при упражняване на правоти си свободно да изразяват мнение и да се сдружават. С оглед изискването за независимост и безпристрастност съдиите не могат да участват в партийно-политическия живот, както и да развиват партийна дейност (в някои Скандинавски държави тези забрани са силно смекчени, но това е в зависимост от политическите нрави и културни традиции). В случая с председателя на ВКС изобщо не става дума за партийно мероприятие и в този смисъл за никакво нарушение не може да се говори.
– Вие с правни аргументи се опитахте да убедите г-н Сотир Цацаров, че трябва да отговори на въпроси във връзка с „личната“ му среща в ЦУМ с член на ръководството на една партия и бизнесмен. Той отказа без аргументи. Нека започнем оттук за съдебната реформа. Каква трябва да е тя, за да не зависи от настроението на главния прокурор да даде разяснения по въпроси, които освен членовете на ВСС, интересуват и данъкоплатците?
– Въпросът е за независимостта и отчетността на съдебната власт, както и за възприемане и налагане на високи етични стандарти в поведението на съдиите и прокурорите, включително и на заемащите най-високите длъжности в системата. Конституционният модел на съдебната власт, възприет с основния закон от 1991 г., наложи общото администриране на съда и прокуратурата. Практиката от последните 25 години предостави много примери, че съвместното управление на съда и прокуратурата е заплаха за правовата държава и съдебната независимост.
Правният статус на главния прокурор разкрива практическата му безконтролност. Той не дължи отговори и отчет за дейността нито пред ВСС, нито пред друг орган на съдебната или другите власти. Устройството и функциите на прокуратурата в България носят белезите на тоталитарната държава, а това е предпоставка за заплаха за независимостта на съда и създава дисбаланси при функционирането на неукрепналите институции на демократичната държава.
Заглъхващата и потулена история с т.нар среща на главния прокурор с бизнесмен и партиен лидер открои два нерешени и съществени проблема – липсват ефективни процедури за наказателно преследване на главния прокурор, както и за търсене на отговорност при тежки нарушения на изискванията на високи етични стандарти в неговото служебно и извънслужебно поведение.
Реформата на прокуратурата трябва да бъде мислена по две основни линии – ограничаване и премахване на функциите на прокуратурата извън сферата на наказателното преследване и предвиждане на механизми за контрол и отчетност на главния прокурор и прокуратурата като цяло. По този начин работата на прокуратурата няма да бъде зависима от политическите сили, които са посочили поредния главен прокурор, както ида бъде заложник на особеностите на личността на самия главен прокурор.
– На шахматната среща с руския гросмайстор Анатолий Карпов във ВСС, Цацаров изрази мнение, че ако политиците по-малко се месят в работата на магистратите, „съдебната реформа“ току-виж тръгне. Как ще коментирате срещата във ВСС, инициирана от политика Волен Сидеров?
– Политическите партии имат пряко участие при формиране на ВСС. Това се случва чрез избора на половината от неговите членове от Народното събрание. Практиката от изминалите 25 години показва, че избраните от парламента членове на кадровия орган на съдебната власт се превръщат в механизъм за прокарване на нелегитимни влияния в съдебната власт. Изходът от тази ситуация е намаляване на броя на членовете на ВСС от парламентарната квота, и по-важното, избор на независими и компетентни юристи, които да се превърнат в автентичен обществен коректив в администрирането на съдебната власт.
– Смятате ли, че Цацаров трябва да каже нещо за посещенията си в Русия при генералния прокурор Юрий Чайка и в Азербайджан за обсъждане на мерки за борба с корупцията, както обясни той. Какъв знак са подобни срещи?
– Дейността на главния прокурор, както казах, практически не подлежи на отчет и контрол. Прокуратурата функционира като автономна институция. Нямам спомен за случай от последните пет години, в който искане на главния прокурор да не е било удовлетворено от ВСС. Няколкото опита да задаваме въпроси към главния прокурор относно неговата дейност, са били безуспешни.
Главният прокурор нито веднъж не е информирал ВСС за своите международни срещи, а това също е показателно за безконтролния статус на институцията. Последният случай отпреди повече от месец – на открито заседание на пленума на ВСС, на който се обсъждаше поредния одит на ВКС, поисках информация от главния прокурор относно одитните проверки в прокуратурата. Последва категоричен отказ.
– Изборът на членове на ВСС почти приключи, ясни са и номинациите от парламентарната квота. Може ли да сме спокойни, че изборът е бил прозрачен, че не е оказван натиск, че са номинирани и избрани „професионалисти с доказани морални качества“?
– Приключи процедурата за избор на членове от професионалната квота. По отношение на съдиите може да се каже, че крайният резултат е положителен. В хода на кампанията ВСС не успя да осигури в пълнота атмосфера на равнопоставеност и свободно изразяване на волята на съдиите. Допуснаха се някои опити за влияния от председателите на съдилища. Системата за електронно дистанционно гласуване не беше проверена от независими компютърни специалисти, което не успя да разсее някои основателни съмнения в нейната пригодност да осигури свободно упражняване на правото на вот. Въпреки това обаче съдиите избраха за свои представители в съдийската колегия на ВСС преимуществено съдии от върховните съдилища, което показва стремеж за налагане на високо професионално ниво в новия ВСС. Опитите за административен натиск не успяха. Важно е как ще бъде избрана и парламентарната квота. Това, което се случи до момента, показва, че политическите партии процедират по изпитания начин. Разпределят помежду си квоти, без да се търсят независими и почтени професионалисти.
– Казахте, че системата за електронно гласуване не е била проверена. Има ли съмнения сред независими компютърни специалистите, че този тип гласуване може да се компрометира. Възможна ли е проверка постфактум?
– Още преди гласуването направихме няколко искания за проверки на електронната система от независими експерти. Проверките бяха отказани от мнозинството във ВСС, без да се изложат сериозни аргументи. Това само увеличава съмненията. Доколкото ни беше обяснено, проверка постфактум на електронното гласуване не е възможна. Това също е сериозен проблем, който трябва да бъде отстранен при следващи избори.
– Споделяте ли мнението на председателя на ВКС, че прокуратурата трябва да излезе от съдебната система. Как стои въпросът в развитите демокрации, като контрол над обвинението?
– Необходими са сериозни професионални и обществени дебати за цялостно преосмисляне на структурата, устройството и функционирането на действащия конституционен модел на съдебната власт. Прокуратурата и следствието са част от съдебната власт, като резултат на страховете в първите посттоталитарни години. Въпросът е не дали прокуратурата ще бъде част от съдебната власт. Същественото е съдът и прокуратурата да бъдат управлявани отделно и този процес да бъде доведен докрай.
Действащата форма на колегии и пленум е компромисна и следва да се доразвие с премахване на пленума. Прокуратурата следва да се раздели с несвойствените за правовата държава функции в сферата на административните, гражданските и търговските отношения. Трябва да се предвидят работещи и ефективни механизми за контрол и отчетност пред Народното събрание и прокурорската колегия. Съдебният контрол върху дейността на прокуратурата следва да бъде разумно разширен и да подобри своята ефективност.
– Заключението на Военноокръжна прокуратура за отказ да се образува дело за изпадналите болтове от колата на Лозан Панов. Какво мислите за този случай, който предизвика огромна обществена реакция и съмнения за манипулация?
– Този случай е демонстрация за незачитане на закона и проява на надмощие в едно безпринципно унижение и демонизиране на председателя на ВКС. Само в рамките на едно образувано наказателно производство могат да се установят всички спорни въпроси, включително и чрез назначаване на експертизи. Мисля, че законът предоставя редица възможности за достигане до истината. Те трябва да бъдат използвани. На безпринципните решения може да се противостои само със законни средства. Борбата за законност е постигала неочакван успех дори в най-мрачните и недемократични режими.
– Изказването на премиера Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия, че реформата е постигнала изключителен успех с възможността съдии да избират съдии за членове на ВСС. Може би ще припомните как стана този пробив?
– Ще припомня, че през 2012 г. по време на правителство, оглавявано от сегашния министър-председател, ЕК отправи безпрецедентните четири или пет апела да се въведе системата „един съдия – един глас”. За това настояваха особено активно от Съюза на съдиите в България. Правителството отговори, че това е практически невъзможно. Видя се, че това не е вярно. Действителната причина да се саботира прекия съдийски вот, е, че така възможностите за административни влияния и контрол са ограничени. Изборът на съдиите през 2017 г. доказа това опасение.
– Противоречи ли според вас номинирането на втори човек за шеф на ВАС на избора от Пленума на съда, който излъчи един кандидат, каквото мнение бе изказано?
– Не, не противоречи. Съдии от ВАС са предложили на пленума две кандидатури за председател. И двете кандидатури са на съдии от съда. Пленумът не е обсъдил качествата на кандидатите, а те не са имали възможност да изложат своите виждания за развитието на административното правосъдие. Проведено е единствено гласуване, въпреки че някои от съдиите са искали дебати и обсъждане. В рамките на процедурата пред ВСС двамата кандидати ще развият концепциите си за проблемите и перспективите пред административното правосъдие, ще могат да покажат своите положителни професионални и лични качества. Изборът ще бъде легитимен тогава, когато се основава на обективна и задълбочена оценка на качествата на кандидатите, а не когато се определя от други неизказани съображения и договорки.
Калин Калпакчиев е член на ВСС и е сред най-активните последователи на съдебната реформа.
