Акцент

„Много е важно да си спомним, че Лозан Панов бе излъчен от мнозинството на Цацаров. Срещу тях имаше много силна кандидатура и те си даваха сметка, че при това положение не могат да сложат който и да е. Трябваше да намерят наистина добра кандидатура. Но те пък се престараха и намериха човек, който се оказа толкова добра кандидатура, че се разграничи от тях самите.“

 

– Г-н Иванов, нека започнем с един политически въпрос, който остава донякъде неизяснен. Защо не поехте протегнатата ръка на Радан Кънев, който ви подкрепи като министър и дори ДСБ излезе в опозиция, когато напуснахте министерството? Защо сами се поставихте в изолация? В социалните мрежи срещу вас се надига вълна от негодувание, че сте провалили успеха на десните, но досега никой не обясни защо. Може би има нещо, което не знаем за вашите отношения?

– Има много неща, които човек не знае. Това, което мога да кажа, е, че след моята оставка ние направихме съвместни опити да намерим формулата, която да даде възможност за достатъчно широко обединение – такова, каквото аз наричам продемократичо и което е по-широко понятие от традиционната десница. За съжаление това усилие, този процес не доведе до резултати. Всички ние колективно бяхме заварени от спешното обявяване на предсрочни парламентарни избори, без да имаме ясен отговор каква би могла да бъде тази формула.

В това демократично човешко пространство има доста различни структури и някои от идеите на формални и неформални граждански обединения не бяха представени, не се разпознаваха в ДСБ и особено в Реформаторския блок. Структурирането на такова пространство не е проста работа и не бива изобщо да се подценява сложността на този процес.

Нашият голям провал е, че поради липса на време не успяхме да намерим такава формула за обединение и оттам нататък всички опции бяха лоши.

– Може ли да бъдете по-конкретен за структурите, които са били пречка да се намери обща формула?

– Парламентарно представените политически сили избраха да издигнат кандидатурата на Трайчо Трайков от платформата Реформаторски блок, с което де факто обърнаха гръб на онези участници, които не припознаваха Реформаторския блок като свой. Имаше алтернативно предложение към онзи момент на инициативен комитет, което щеше да бъде началото на едно сътрудничество, но това беше пропуснато.

И се оказахме в цайтнот. А когато си поставен в цайтнот, няма много опции. Това е важно сега да се осъзнае, защото ситуацията и целият този разговор се фокусира само върху ситуацията от 26 януари, когато беше отправена т.нар. протегната ръка, а това много силно изкривява общата картина. Към декември ние нямахме нито време, нито работеща формула и това наложи създаването на „Да, България“ като субект, който търси собствена идентификация, защото стана ясно, че около ДСБ не може да се намери формула до изборите.

Разбра се, че в ДСБ нещата са сложни и навярно ще бъде по-лесно на следващ етап да се търси такава формула, при която преговорите да се водят между два партийни субекта. Но тогава просто нямаше начин равноправно и адекватно да участваме в изборния процес.

Ние абсолютно целенасочено избрахме да не участваме в тази вълна от негативизъм, който се разрази, и за който говорите. След изборите продължаваме да имаме доста широко взаимодействие. Наши идеи и наши позиции са подкрепяни от Зелените, от Деос, от земеделците на г-н Ненчев и т.н. Така че не сме в изолация.

– Какво следва по-нататък?

– Първо трябва да намерим формулата и нямаме никакво намерение да спрем да я търсим. Нашето единствено изискване е тя да стъпи на принципна основа, тоест водещи да са каузите, онова, което печели доверието на гражданите. Защото доверието между една или друга партийна върхушка и партийни апарати е едно, а намирането на формула за взаимодействие и коалиране, което да прибавя доверие на гражданите, е друго и е доста по-сложен процес.

В началото на месеца излязохме с декларация, която много ясно казва, че сме опозиция на всички парламентарни сили в момента, защото смятаме, че независимо кой формално е ляв или десен, кой формално е на власт и кой не е на власт, има съгласие в държавата за продължаваща ерозия на демократичния ред в България и упражняването и консумирането на властта става по недемократичен и авторитарен модел. И всеки, който в момента е в парламента, дава своя принос за това. В този смисъл като демократична сила ние искаме да работим на база обществена полза като опозиция на управляващите в момента.

Декларирахме много ясно нашето желание за взаимодействие и аз много държа на тази дума. Не очаквайте утре-вдругиден да се съберем и да подпишем един документ, да измислим някакъв нов бранд и т.н. Пътят за нас минава през конкретни каузи, които трябва заедно да постигнем, заедно да формираме позиции по тях, да привлечем гражданска енергия и подкрепа за тях. След това да се опитаме да водим разговори за конкретни политически формати с оглед на следващи избори – европейски и местни, после да предизвикаме парламентарни избори и да отправим мсвоята претенция за управлението на страната. Хубавото тук е, че през конкретните каузи това взаимодействие може да бъде легитимирано като принципно взаимодействие в името на нещо, което заслужава гражданска подкрепа.

– Съжалявате ли все пак, че въпреки че не сте намерили обща формула, не се явихте заедно с ДСБ, които дори измислиха нов бранд за такова евентуалното обединение – Нова република, с което може би поради липса на време дори поеха риска да се явят на избори, което си беше чиста авантюра. Каквото и да е, но вие останахте извън парламента и лишихте много демократично мислещите хора от представителство във властта.

– Това, за което съжалявам, е, че не намерихме нова формула за обединение на демократичните сили. Това е различно от партийно обединение. То включва много лица, много хора, много гласоподаватели и структури, които имат ясна идентификация. Но „Да, България“ продължава да настоява на това, че ние сме отвъд разделението дясно-ляво. Ние продължаваме да настояваме, че тези термини в България са абсолютно изпразнени от съдържание.

В този смисъл говоренето в тези термини за нас няма особена политическа стойност. Големият проблем пред България е – ще успеем ли да съхраним демократичната траектория на развитие на страната. Този проблем искаме да поставим в центъра и затова настояваме обединението да бъде около запазването на демократичната траектория и демократичния модел. За съжаление не успяхме да намерим формулата, начина, по който да го направим на време за изборите на 26ти март.

Към момента, когато беше отправена тази оферта за коалиция – по много начини негодна, тя просто не можеше да сработи и това беше резултатът. И времето ни притискаше, бяхме в цайтнот. Нито Нова република беше добра опция, нито имаше  друга добра опция. Не съжалявам за нито една от тези опции, но съжалявам, че нито ние, нито ДСБ, нито Нова република бяха представени в парламента.

Искам да кажа и друго – първо, аз дефинирам друга задача и, второ, смятам, че моментът за обединение беше много по-ранен от 26 януари, защото тогава вече беше много късно. Това, което се случи тогава, не беше опит да се намери някакво реално решение, а отиграване на ситуацията – кой ще вземе Черния Петър и в кого ще остане контрата от играта, кой ще излезе виновен. Ние всъщност изобщо отказахме да влизаме в тази игра. Но сега трябва да гледаме напред. А гледането напред минава за нас през ясни опозиционни продемократични каузи, чрез които да стигнем до обща подкрепа, а не сбор на партийните апарати и твърдите ядра. Трябва да вървим към общ демократичен фронт. Това е.

– В какви отношения сте с новия лидер на ДСБ Атанас Атанасов? Виждали ли сте се?

– Не сме се виждали, защото имах пътувания в чужбина. Когато беше избран му писах, в контакт сме и очаквам да имаме срещи и разговори.

– Бойко Борисов заяви в интервю в петък по Нова телевизия, че правителството е постигнало голям успех в съдебната реформа. Става дума за разделяне при избора за членове на ВСС на съдийска и прокурорска квота, където съдии гласуват за съдии, прокурори – за прокурори. Спомняме си обаче как по времето, когато бяхте министър как се стигна до това.

– Изключително безочие е от страна на Бойко Борисов да приписва заслугата на ГЕРБ. Защото те през цялото време играеха против това усилие. Само благодарение на последователен експертен и граждански натиск и поредица от кампании те бяха принудени да приемат този принцип. Но нека се върна малко по-назад, защото тази история не започна с моето министерстване.

Става дума за 2012 г., когато се избираше Висшият съдебен съвет, който сега приключва. Тогава една много широка коалиция от неправителствени организации, водена от Съюза на съдиите, излезе с искане за реформа в съдебната система и още тогава поискаха разделяне на Висшия съдебен съвет и въвеждане на пряк избор от всеки съдия за съдиийската квота във ВСС. ГЕРБ с много недостойни ходове провалиха това усилие и не позволиха членовете на ВСС да бъдат избрани пряко. Това беше елемент от подготвянето на почвата за избор на удобен за тях главен прокурор чрез състава на Висшия съдебен съвет. Така че още тогава ГЕРБ в лицето на тогавашния министър на правосъдието (Деяна Ковачева – бел.р.), която всъщност беше само „изпълнителнител“ на тази политика, започна тази подготовка, по поръчка на Цветанов, Борисов и, разбира се, Пеевски.

Още тогава Цацаров като председател на една неформална група – Форума на съдилищата, игра против съдийското самоуправление, против разделянето на ВСС. ГЕРБ направиха опити да провалят въвеждането на тези механизми, за да продължат корупционните лобита в т.нар. съдийска номенклатура да програмирт резултатите от тези избори. И тъй като сега вече стана ясно, че политически е неудържима опопозицията срещу преките избори, те бяха въведени. Но не защото ГЕРБ го е искал.

Когато преминахме на етапа на конституционните промени, ГЕРБ отново игра срещу тези, които се борят за съдийското самоуправление. Много неща се изприказваха колко безсмислена била темата за разпределянето на квотите. Сега, обаче значението на това разпределение ще стане ясно. Когато парламентът избере поредните послушковци и партийни парашутисти, включително и хора, свързани с Пеевски. Такива „балансирани“ кадри, които по изричното изискване на Корнелия Нинова не са вземали отношение по спора ЦУМгейт между Лозан Панов и Цацаров. А това на практика означава, че са запазили приятелски неутралитет в полза на Цацаров. Тоест тогава позорно са мълчали, когато Цацаров и неговото мнозинство са мачкали Лозан Панов и малцинството във Висшия съдебен съвет.

Когато пак подобни типажи формират мнозинството в съдийската колегия на ВСС, а приличните хора пак са малцинство във ВСС и отново ще сблъскат с одрани агнешки глави и разхлабени болтове, ще се докаже, че това, за което толкова време сме се борили и е подигравано от пеевските медии, има своя смисъл. Защото се очертава, че мнозинството на партийните представители във ВСС ще продължи още поне пет години да трови правосъдието. Ще предопредели и кой след две години ще наследи г-н Цацаров. Всъщност, ние вече сме навлезли в кампанията за избора на следващия главен прокурор.

– Висшият съдебен съвет през фокуса на ЦУМгейт. Каква беше вашата реакция по тази афера?

– Нашата реакция беше искане на аоставка на Цацаров, независимо разследване и парламентарна комисия, както и по-късно едно писмо до първия вицепрезидент на Европейската комисия Франс Тимерманс. Подкрепиха го БЗНС, ДЕОС и Зелените, за което благодаря.

Но срещата в ЦУМ не е единствена, тя просто показва начина, по който г-н Цацаров лобира и оказва натиск върху бизнеса, медийната и политическата среда, за да прокарва своите интереси и хората, които обслужва – става дума за Доган, за Пеевски, за техни политически партньори и подизпълнители в БСП, при т.нар. Патриоти и т.н.

Независимо от партийните обозначения в България има една партия на властта, на която реалните й компоненти се намират в БСП, в ДПС и разбира се в ГЕРБ около Цветанов и Борисов. Пеевски е елемент от нейното неформално ръководство. Именно по начина, по който ги виждаме в ЦУМгейт, те разпределят властта и властовите порции. Всичко това сме го гледали и е подробно отразено в разговорите Ченалова-Янева, в разговорите в Банкя преди това.

Абсолютно едни и същи играчи, един и същи стил, едни и същи заплахи и поставяне в зависимост от общи далавери. Георги Гергов например може да бъде рекламно лице на този модел – човек, който номинално е политик от левицата, но очевидно поминува много добре и в много отношения благодарение на ГЕРБ.

В този скандал виждаме поредното абсолютно порнографско разголване на начина, по който се упражнява и консумира властта.

В този модел ролята на главния прокурор е да гарантира, че няма да има отговорност, че тези хора няма да имат проблем с правосъдието. За тях законът ще бъде изключен. Това е ръката на главния прокурор, който изключва шалтера на закона, и го включва, когато някой от тях трябва да бъде поставен под натиск. Този имунитет той го прилага и към себе си, като отказа да дава обяснения за ЦУМгейт. Само че това, което каза, го постави в още по-голям проблем, защото фактически потвърди, че такава неформална среща всъщност е имало, че Сашо Дончев в този момент е бил обект на прокуратурата.

Той видя, че обясненията, които дава, само влошават нещата, и затова отказа изобщо да коментира. Но му беше позволено. Ние написахме писмо до всички партии и поискахме оставката на главния прокурор, поискахме парламентарна комисия, към която да бъде привлечен европейски прокурор за разследване на случая. Такава практика има, например в Гърция, но нищо от тези неща не бе подкрепено в парламента.

– Случаят с гайките на мерцедеса на председателя на ВКС също се вписва в тази поредица – отказ на прокуратурата да образува дело. Вие посъветвахте Лозан Панов да обжалва постановлението на Военно окръжна прокуратура. Защо смятате това за важно?

– Нека анализираме малко тази ситуация. Човешка небрежност може да се случи, болтове могат да падат. Но да добавим още малко фактология – прокуратурата се произнесе в абсолютно рекордни срокове. Един пример – когато бях министър и прокуратурата ми образува проверки, нито една още не е приключила.

Такъв тип неща обикновено в прокуратурата се влачат и развлачват, за да могат в един момент да бъдат използвани – това са„ т.нар. дела на трупчета. Но в случая с Лозан Панов приключиха изключително бързо. А бързаха, защото им трябваше да довършат публичния знак, посланието, което стои зад тези болтове. А публичният знак е, че всеки, който се конфронтира с прокуратурата, трябва много сериозно да се замисли дали да се конфронтира с Пеевски.

И в този план бих искал да припомня един друг случай – този с елиминирането на Лютви Местан в качеството му на председател на ДПС. И там НСО изигра ролята на гвардия, която е взела властта в ръцете си – да сваля и качва политици.

Лютви Местан разказа как Пеевски му е звънял и го е натискал да си подава оставката, като го е заплашвал, че ще му бъде махната охраната. Това съдържа в себе си една доста мрачна потенциална заплаха, че когато останеш без охрана, оставаш на волята на тези хора. Г-н Местан е видял, че пред дома му охраната е махната, тоест изпълнила се е заканата на Пеевски да махне охраната на НСО. Не получихме отговор от президента по случая, който контролира НСО.

И сега, при това бързо произнасяне на прокуратурата, да добавим агнешките главички пред Висшия съдебен съвет, почвам да си мисля, че имаме сериозни основания да смятаме, че става дума за поредната проява на ескалиращата агресия на Пеевски, Цацаров, Борисов, ГЕРБ.

Случката с агнешките главички е дело на една групичка, а нейното публично лице е една млада дама, която се омъжи за Петьо Петров-Еврото. Неговият брат е прокурор и участва в много важни политически действия на прокуратурата, а неговата съпруга организира тази ударна група. Тя „доставя“ яки момчета, събрани от футболни агитки и фитнес центрове, които изобщо не знаят за какво става дума, за контрапротести срещу всяка гражданска проява.

Тя ми звъня непосредствено преди случката с агнешките главички, за да се закани, че те едва почват да действат. И малко след нейното обаждане се появиха момчетата с маски и одрани агнешки глави, един абсолютно мафиотски знак.

Болтовете, агнешките главички, обажданията, яките момчета по улиците, махането на охраната пред жилището на Местан – всичко това е част от една картина. Картината на един все по-агресивен авторитарен режим, който се установява в България. Режим на хора, които се чувстват все по-безнаказани да заграбват власт и да се опазват от закона.

Това е цената на ескалиращата агресия и мафиотизацията. За мен няма съмнение – болтовете са са послание колкото към г-н Панов, толкова – а вероятно и повече, към всички други по върховете на съдебната власт, които биха си помислили да вървят по неговия път.

Много е важно да си спомним, че г-н Панов бе излъчен от мнозинството на Цацаров. Имаше една много силна кандидатура и те знаеха, че при това положение не могат да сложат който и да е. Трябваше да намерят наистина добра кандидатура, но те пък се престараха и намериха човек, който се оказа толкова добра кандидатура, че се разграничи от тях самите.

Това е големият проблем на тези хора – не толкова че загубиха позицията председател на ВКС, а защото Панов даде пример, че човек може да откаже на страха, може да откаже на омертата и може да откаже да е лоялен на задкулисните договорки на съдебната власт.

За тях е изключително важно да покажат на тези хора, които сега идват във ВСС, кой държи тоягата. Защото идват хора, които тепърва ще решат на чия страна ще бъдат – на страната на Пеевски, Борисов и Доган, или от другата. И на тези хора им беше показана гьостерицата.

Ние си мислим, че демокрацията е нещо, което ни е дадено и гарантирано от чужбина веднъж завинаги. Трябва да разберем, че европейските фактори нямат никакво намерение да се занимават с нас и да гарантират демократичния модел. Той е наша работа. Те имат дълга практика да работят комфортно с овластени бандити, стига да са им удобни в конкретния момент..

Време е да се научим да преодоляваме личните си негативи и настроения едни срещу други, персонални и групови вендети. Време е за едно голямо демократично обединение, ако искаме да запазим дори този начин на живот, който имаме сега.

Защото ако позволим в България да се установи някакъв вариант на Тодор-Живковски режим, ако почнат да мачкат хора, бизнеси, журналисти, много от нас, които обичаме да си намираме кусури и да се заяждаме във Фейсбук, ще бъдем едни от първите, които ще отнесат последиците от този модел. Моят призив е към вашата аудитория, защото тя е достатъчно широка – трябва да забравим дребните си егоистични ежби и да търсим обединение.

 

 

 

Категории Акцент, Мнения, ОбществоЕтикети агнешки главички, болтове, ВСС, Лозан Панов, Цацаров, ЦУМгейт