Държавният секретар на САЩ Рекс Тилърсън заяви вчера, че администрацията на президента Доналд Тръмп може да спре подкрепата си за Минското споразумение за прекратяване на сраженията в Украйна, предадоха агенциите.
Според него е възможно правителството в Киев да постигне споразумение с Москва извън структурите на сделката, постигната в столицата на Беларус през 2015 г. Думите му дойдоха в отговор на въпрос на конгресмен дали отговаря на интересите на САЩ евентуално облекчаване на санкциите срещу Русия преди тя да е изпълнила ангажиментите си по Минското споразумение.
„Мисля, че е важно да разполагаме с достатъчно гъвкавост относно постигане целите от Минск. Много е възможно правителствата на Украйна и Русия да постигнат задоволително разрешаване (на конфликта) чрез някаква структура, различна от Минск“, заяви Тилърсън през Комисията по външни отношения към Камарата на представителите във Вашингтон. „Не бих искал да се окажем оковани с белезници към Минск, ако се окаже, че страните решат да се разберат чрез друго, различно споразумение“, допълни той.
САЩ не са страна по Минското споразумение, постигнато с посредничеството на Франция и Германия и подписано от Украйна и Русия през февруари 2015 г. Сделката във формата, известен като Нормандската четворка, предвижда прекратяване на огъня, оттегляне на тежкото въоръжение от фронтовата линия и конституционна реформа, даваща повече автономия на бунтовническите източни части от Украйна. Конгресменът демократ Елиът Енгел, който зададе въпроса, коментира, че подходът, за който говори Тилърсън, изпраща погрешен сигнал към Русия. „Ако си мислят, че ние по някакъв начин желаем да облекчим санкциите преди те да са изпълнили рамката от Минск и преди да са напуснали Крим, смятам, че само окуражаваме Путин да продължи с изнудването си. И Бог знае, къде ще удари следващия път“, смята той.
По същото време горната камара на парламента – Сената одобри нови санкции срещу Русия и задължи Тръмп да получи одобрението на Конгреса преди да бъдат облекчавани съществуващите. Общо 97 от стоте сенатори гласуваха със „за“ и само двама – републиканците Майк Лий и Ранд Пол, гласуваха с „против“. Решението, което сега се нуждае от одобрение и в Камарата на представителите и подписа на президента, е допълнение към закон за санкции срещу Иран.
С него се търси наказването на Москва не само за намесата в американските избори, но и за анексирането на Крим и подкрепата за Башар ал Асад в Сирия. С текста се определя, че Конгресът ще прави преглед на всички промени в санкциите и превръща в закон това, което се взимаше с решение на президента. Налагат се и нови санкции срещу руснаци, виновни за нарушаване правата на човека или извършване на хакерски атаки. Ако Доналд Тръмп откаже да подпише закона, част от подкрепящите го казват, че разполагат с достатъчно гласове, за да преодолеят ветото му. „Днес Сенатът най-после се изправи срещу Русия заради намесата й в изборите ни. Поправката, подкрепена от двете партии, санкционира режима, който Кремъл заслужава заради действията си“, каза сенаторът демократ Джийн Шахийн, която е един от водещите лобисти за прокарването на мярката.
С т.нар. Закон за противодействие на руското влияние в Европа и Евразия от 2017г. се прави корекция и в Акта в подкрепа суверенитета, целостта, демокрацията и икономическата стабилност на Украйна. В сегашния си вид този закон определя, че президентът „може да въведе“ санкции срещу Русия. Сенатът промени формулировката на „е длъжен да въведе“ санкции и определи 30-дневен срок това да стане след приключване на процедурата по узаконяване на поправките. Рекс Тилърсън коментира, че Белият дом проучва документа и действа от позицията на това, че президентът трябва да разполага „с гъвкавост за засилване на натиска над Русия“.
По същото време президентът на Русия Владимир Путин заяви, че ЕС и САЩ не са пожелали да разберат основната причина за политическата криза в Украйна и са подкрепили силовото превземане на властта в страната, предаде ТАСС, цитирана от Фокус.
Говорейки за протестите в Украйна във връзка с решението на бившия президент Виктор Янукович да проведе допълнителни оценки относно подписания договор за асоциация с ЕС Путин отбеляза, че „всичко започна с това“. „И нашите партньори в Европа и САЩ оседлаха недоволството на хората, вместо да изяснят какво става наистина, те подкрепиха държавен преврат“.
Путин заяви, че страната се отнася със симпатия към президента на САЩ Доналд Тръмп, защото той е говорил за готовността си да възстанови отношенията с Москва. „Разбира се, ние симпатизирахме на г-н Тръмп и сега също правим така, защото той публично заяви за своята готовност и желание да възстанови руско-американските отношения“, заяви Путин. „Ние, разбира се, сега трябва да наблюдаваме как ще се развиват отношенията на практика между нашите държави“, добави той.
„Тръмп говори за възстановяването на икономическите връзки, за съвместната борба с тероризма. Нима това е лошо“, смята руският президент.
Путин отрече и руски хакери да са се опитвали да влияят на предизборната кампания в САЩ от миналата година..
„Не сме се занимавали с хакерски атаки“, заяви Путин. „Трудно е да си представим, че която и да е друга страна, била тя и страна като Русия, да е способна по сериозен начин някак си да повлияе върху хода на избирателната кампания и на нейните резултати“, добави той.
„Не смятам това, че неустановените хакери са разкрили проблеми в самата Демократическа партия на САЩ по сериозен начин да е повлияло на хода на избирателната кампания и на нейните резултати“, отбеляза президентът. „Да, тези неустановени хакери откриха проблеми в Демократическата партия, но те нищо не провалиха, нищо не усложниха, никого не измамиха. А това, че ръководителят на Изпълнителния комитет на партията подаде оставка, говори, че тя сама призна, че разкритата информация е истина. Затова и това е вътрешен проблем на САЩ“, добави Путин.
„Хората, които се опитват да манипулират общественото мнение, не трябва да създават образа на враг в лицето на Русия, а да се извинят пред своите избиратели. Но те не направиха така“, убеден е руският президент.
Днес той ще отговаря на въпроси на граждани по пряката телефонна линия, както всяка година, включително и за новите санкции на САЩ.