Оставените в запаса стари кримки не изглеждат нито доволни, нито примирени, а централизацията продължава
Няма партия, която така успешно да се бори със себе си, както БСП. Понякога битката е на два фронта, понякога боричканията са непреброими, но в годините не свършват и вече май тече десетият рунд.
На неотдавнашно събитие, свързано с европейското бъдеще на България и инициирано от Сергей Станишев, се събраха доста фигури на БСП от близкото минало. Михаил Миков, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов, Георги Божинов, комунистът Александър Паунов и още куп стари кримки уважиха събитието. Запасната роля видимо не им харесва и във въздуха витае възможността за реабилитация. Особено в присъствието на Станишев – най-успешния лидер на БСП. Всъщност, може да се спори дали Георги Първанов не е по-успешен с двата си президентски мандата, колкото и да е имагинерна измеримостта на така наречените политически успехи на фона на българската нищета и мизерия.
Че подновяването на лицата има стратегическа цел, е повече от ясно. БСП буквално прогони старите муцуни и се опитва да наложи нови. Налагането обаче върви мудно и ще отнеме доста време, в което ГЕРБ ще поуправлява още.
Корнелия Нинова със сигурност си дава сметка, че засегнатите от разчистването на терена скоро пак ще поискат да са на него и че това е възможно не само под пряката егида на Станишев. Но едва ли има полезен ход. Знаковите лица на партията и до днес имат персонално влияние и да се ингорира то би било наивно. В същото време, ако си спомним управленските години на левицата, ще видим в тях твърде много борби – на фракции, на лобита и на личности.
Обграждайки се с недотам харизматични фигури и недоказали се експерти, след като вече ги няма популярните имена, Нинова вероятно иска да засили централизацията. Това би й осигурило известен комфорт, но не за дълго. За нейната оставка се вече говори по кьошетата и между кафетата, а другарите на Станишев бързичко могат да му оседлаят белия кон.
Нито Първанов, нито Станишев направиха сериозна промяна в лицата на партията. По стечение на обстоятелствата, съчетано с желязна политическа логика, двамата избраха други посоки на развитие. И успяха да спретнат още едно разделение в партията.
Окопавайки се и ползвайки прийоми на Бойко Борисов, Нинова окончателно ще превърне БСП от многогласно и сравнително демократично формирование в лидерска партия. Това, разбира се, е полезно за сегашното ръководство. Вероятно в българските условия само лидерска партия може да пребори друга лидерска партия.
Но отлюспвайки най-изявените си фигури, левицата остава във все по-сериозна зависимост от тези, които си мислят, че не се виждат, докато стърчат някъде там.
Търсейки път към властта, БСП се закани да бъде опозиция. И на моменти успява, колкото и да я критикуват. Единственият проблем пред тази стратегия е, че президентската двойка е с ляв политически генезис. Дали там ще се обособи поредният извънпартиен властови център е въпрос единствено на време. И на малко помощ от приятел, пък бил той и от минали и по-минали времена.