Гласовете от #стенограмата: Да притиснем медиите, да покрием банковия надзор, трета банка ще падне, ние не сме виновни

Изнудване, заплахи, лобизъм и спазаряване

Гласовете от #стенограмата: Да притиснем медиите, да покрием банковия надзор, трета банка ще падне, ние не сме виновни

Съдбата на КТБ е била решена преди срещата в президентството между „екперти от парламента и правителството“

Дълго чаканата първа стенограма от срещата на 29 юни 2014 г. при президента Росен Плевнелиев във връзка с банковата криза около Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ) показва точно това, което се очакваше. А то е пълно неразбиране на проблемите и незаинтересованост към решаването им от политиците, слаба експертиза във висшия мениджмънт на Българската народна банка (БНБ), лобизъм в полза на ПИБ, опити за извличане на политически дивиденти. Представеният от БНБ план за излизането от кризата е писан от Иван Искров на коляно в колата напът за срещата.

Прави впечатление, че от стенограмата избирателно е заличавана информация. В решението си за отмяна на отказа на президентството да публикува стенограмата съдът наистина разреши да се заличи информация, която е търговска тайна. В публикуваната стенограма обаче освен имена на банки е заличена и информация колко средства са били готови БНБ и държавата „да похарчат“ за укротяване на кризата. Заличената информация за имена на банки обаче не е донесла особен резулттат, защото контекстът и вече ноторно известни факти подсказват кое е заличеното име.  В текста по-нататък тези детайли са поставени в скоби и курсив.

 

Какво е ясно:

  • Съдбата на КТБ е била решена извън заседанието/ията при президента, в някакви мистични срещи между чиновници от БНБ и „уважавани експерти от парламента и правителството“;
  • БНБ и правителството са имали план да национализират КТБ през (Българската банка за развитие) и (Фонда за гарантиране на влоговете в банките). Впоследствие в централната банка се сещат, че първо трябва да питат акционерите дали не искат да спасят банката си;
  • БНБ е искала да „се говори“ с главни редактори на медии и да се криминализират „слуховете срещу банки“;
  • БНБ е била готова да похарчи резерва на Управление банково за осигуряване на ликвидна подкрепа;
  • БНБ лобира всеки от присъстващите – политици, държавници, чиновници според възможностите си да притисне общини и болници да не теглят пари от (ПИБ);
  • Трета банка (ПИБ) е планирала да поиска специален надзор, ако не получи ликвидна подкрепа;
  • ГЕРБ опитва да се дистанцира от проблемите и да получи това, към което се стреми – предсрочни избори;
  • ГЕРБ и ДПС говорят в един глас;
  • БСП опитва да се измъкне от политическата отговорност за кризата;
  • БНБ опитва да се измъкне от професионалната отговорност;
  • Правителството също опитва да се измъкне от кризата;
  • ДАНС са следили „от години“ съмнителни операции в банките, но не са докладвали;
  • Банковият надзор на БНБ е пробит, но това не трябва да се казва.

Основният извод от стенограмата е, че съвещанието при президента Плевнелиев е лош опит за кризисен ПР. В него всеки се опитва да се измъкне от отговорността за събарянето на КТБ и потенциалното падане на ПИБ. Особено агресивен в разговорите и с типичния си стил е лидерът на ГЕРБ (тогава в опозиция) и настоящ премиер Бойко Борисов. Разговорите при президента са разделени формално на две части – за банковата криза и за политическата криза. Приемат се две различни декларации. Но през цялото време Борисов се опитва да обвърже подкрепата на ГЕРБ за мерките за справяне с банковата криза с решение за оставка на правителството.

Това оставя впечатлението, че банковата криза е изпозлвана за създаване на политическа криза, която пък да доведе до исканите от ГЕРБ предсрочни избори.

Борисов поставя условия – да има жертви – оставки сред управляващите и едва тогава би подкрепил декларация.

БОЙКО БОРИСОВ:

Колеги, нали искате да изглеждаме стабилно. Като  слезете и го изчетете това и се качите горе, и ако не се приеме това, което ви казвам, от хората, което се изпълнява, аз какво да кажа долу?

Двамата с председателя на парламента тогава и лидер на БСП Михаил Миков водят забележителна дискусия трябва ли да има смени в правителството и какви да бъдат те.

БОЙКО БОРИСОВ:

Сложете  го  и  Митко  Костов,  който  искате,  аз  не  ви  се бъркам. Само дадох пример.

МИХАИЛ МИКОВ:

Но това значи да влиза в кабинета…

БОЙКО БОРИСОВ:

Ами да влиза бе, човек, ние защо тогава сме тук в неделя?

МИХАИЛ МИКОВ:

И за 20 дена да сменяме министри?

БОЙКО БОРИСОВ:

Ако трябва и за 2 часа.

МИХАИЛ МИКОВ:

Кой е този нормален човек, който ще се хване за 20 дена да е министър?

 

Кой е отговорен

Лидерите и на ГЕРБ и на БСП опитват да поставят БНБ в позицията на отговорна за банковата криза.

Управителят на БНБ Иван Искров обаче категорично отказва да приеме вина за кризата. В стъпителното си изказване Искров определя медийни публикации като причина за падането на КТБ. Медииите се очертават като основен проблем за БНБ. Гуверньорът Искров представя план за действие от БНБ, като първа точка от него е „да се говори с главните редактори и собствениците на медии“. Следващата точка е криминализиране на разпространнеието на „слухове за банки“. Следва публична подкрепа от политиците за действията на БНБ и правителството. БНБ предвижда и пълна ликвидна подкрепа за банките.

ИВАН ИСКРОВ:

БНБ за пръв път, след като бе въведен бордът, ще предостави ликвидност при условиятана  чл.33,  ал.2  и  3,  а  това е ликвидност, когато банката има държавни ценни книжа. Най-вероятно още утре може би ще пипнем и по Наредба No6, която казва как се рефинансират банки, когато има ликвиден риск, засягащ цялата система.

От думите на Искров става ясно, че БНБ е била готова да използва целия си резерв на Управление банково.

Искров на няколко пъти обяснява, че „се крие“, когато го търсят представители от Международния валутен фонд и Европейската комисия, защото не знаел какво да им каже. Искров отоново препраща към политиците, които трябвало да вземат решение.

Това обаче не се харесва нито на Борисов, нито на Миков. Борисов на няколко пъти обвинява правителството на Пламен Орешарски, че е виновно за падането на КТБ.

БОЙКО БОРИСОВ:

 

Какво за банковата криза?  Ами за банковата криза сте виновни,  защото Йовчев  и  Писанчев допуснаха всичките тези работи да се направи с жандармерия, с прокуратура, със следствие и служби, оттам тръгна целият проблем...

Казвам го публично и в очите. Не вярвам на ДАНС, гледах ги снощи с цялата пропагандна машина-барети, качулки

 

Това пък провокира Орешарски, който заплашва, че ще насочи вниманието към неработещия банков надзор, ако политиците хвърлят вината за банковата криза върху правителството.

ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ:

Категорично няма да се съглася каквато и да е вина на кабинета да отиде в резултат на тази ситуация…

Напротив, ще се съпротивлявам, и въпреки моето уважение към г-н Искров и към Калин, и към останалите, ако тръгнем по този път, ще обърна говоренето срещу банковия надзор какво е правил последните години и защо е оставил банките така. Това трябва да бъде ясно.

Банковата ваканция

В хода на разговора става ясно, че ситуацията с ПИБ е толкова критична, че банката няма да отвори врати на следващия ден, ако не получи подкрепа от държавата и БНБ.

Подуправителят на БНБ и бивш служебен финансов министър Калин Христов дори лобира да се намери начин държавните пари от ПИБ да не се местят.

КАЛИН ХРИСТОВ

Управителят пропусна да каже, че общини, че държавни болници се махат от (ПИБ). Значи всеки, който има влияние в общината си и държавни болници чрез правителството трябва да се издаде заповед да не си местят парите, ако искаме да вкараме…

Това поставя и въпроса за банковата ваканция. Според президента Плевнелиев това е бил вариант допреди консултациите, но е отпаднал. Плевнелиев прави уточнението, че това е правилно решение.

Какво работи ДАНС

Преди да се стигне до консенсус за финален вариант на декларация от консултациите, Борисов отново подкарва ДАНС.

БОЙКО БОРИСОВ:

Вие искате да излезем от тук без наказани хора, все едно нещо най-нормално се случва, днес сме се събрали да си бъбрим в неделя следобед. Та това е видна  катастрофа. Кои  глави ще паднат, хората искат да се търкалят глави на виновници.  Ние пишем „зловредни  слухове“  и  „криминални  структури“ – Чикагото. Дайте да се държим сериозно.

ДАНС  сега  да  проверявал,  а те са контраразузнавателна служба,  това  значи  изпреварваща информация. И  сега  да  ни запознават на Консултативния съвет –  готви се атака  срещу банковата система, вземете мерки… Ние утре в парламента приемаме закон,  че който се обади, който  каже…, доживотна присъда, както казва Миков. А ние сега им даваме пак те да се занимават. И знаете ли как се занимават? Отварят фейсбук. Но там хората си говорят, всеки може да си говори. Това е социална открита  мрежа и кой каквото си  иска може да си пише  във Фейсбук.

Тирадата на Борисов за ДАНС очевидно провокира Плевнелиев да му отговори, че е получил писмо от ДАНС, което е секретно. Въпреки това президентът запознава присъстващите с изводите от писмото. А те са, че „ДАНС  следи  много внимателно  ситуацията от години,  констатира  някакви  неща, същевременно информира президента след петък..“

От думите на президента става ясно, че в ДАНС е постъпвала информация за проблеми с банки. Какво се случвало с информацията, как е била обработвана, анализирана и докладвана тя обаче, не е ясно.

Цялата среща при президента Плевнелиев най-добре обобщава още едно изказване на Бойко Борисов.

И казвате, че сега всичко е наред, а то не е наред. Защо сме тук тогава,не казвате защо сме тук? Тук сме, защото не е наред, защото се съсипа системата.

А ние и да искаме това да го кажем навън, не можем, но не искате и вътре да го кажем. И какво да правим-все едно било, каквото било, вече друга съм… Не е така.

Факт е, че има катастрофа“.

Факт е, че има катастрофа. Факт е, че ефектите катастрофата дори не са разчистени. А опасностите от нова, същата като тази катастрофа си стоят.

 

Категории Акцент, Общество, ПариЕтикети , , , , ,

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *