Симеон Сакскобургготски, бивш премиер на България*
Както всички знаете, аз съм роден преди 80 години. Значи, с цяло поколение преди този съюз. И с това ще разберете, че аз съм от хората, за които Европейският съюз не е даденост или нещо, което е наготово. Моето поколение живя разделено от Европа. Разделено от войни, от политика и от Желязната завеса. Но появата на този съюз направи Европа общност от хора с еднакви съдби и еднакви мечти. Имал съм нерадостната съдба да живея от двете страни на завесата – физически от едната, сърцето ми от другата. Затова почувствах думите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск като свои. Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина и цитирам: „Нищо в нашия живот не е дадено завинаги. Да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места в света. Но ние успяхме. Да се унищожи този свят е лесно, нужен е кратък период от време.“
Трудно мога да опиша емоцията, която ме беше обхванала на 25 април 2005 година в Люксембург. Това беше първата явна стъпка и сигурен знак, че моята България вече неотклонно е на верния път. За да заеме своето място, което й се полагаше исторически отдавна, трябваше да се докаже, че свободата, достойнството, демокрацията, вече не са само мечти, а ежедневна реалност.
Предавайки щафетата на премиера Сергей Станишев, му казах: „Вече е направено много, но сега предстои национално единение, национално усилие, за да постигнем целта. Няма да е лесно, но за всичко, което изисква европейското ни бъдеще, можете да разчитате изцяло на мен“.
Днес, 10 години след членството ни, използвам възможността да го кажа и на настоящия премиер. Вие, г-н премиер, ще застанете начело на най-смисления съюз в света. България ще председателства във време на тежки турбуленции и решителни моменти за бъдещето на Европа.
Днес целият континент се изправя пред три големи предизвикателства. За пръв път след Втората световна война съществува реален риск поколението на днешните млади хора да се озове в по-лошо положение от това на техните родители. На второ място – мигрантската криза. Аз самият съм бил мигрант 50 години и зная какво е и също така познавам съдбата на тия хора.
В този контекст още един цитат този път от папа Франциск: „Съществуването на всеки един от нас е дълбоко свързано с това на другите. Животът не е просто изминаващо време. Смисълът му е в отношенията помежду ни. Никой от нас не е остров и само заедно можем да построим бъдещето всички и всеки един от нас“.
Времето тук не се измерва в квоти или международни паспорти. Отговорът е в човещината, в това какво всеки от нас е готов да даде.
Отново за пръв път след Втората световна война единството на Европа е на карта. Европа или ще бъде обединена, или въобще няма да я бъде. Днес е важно не просто да се протестира срещу, а да кажем ние с какво можем да допринесем за оцеляването на съюза и неговите ценности.
По природа съм оптимист. За някои хора – дори малко наивник. Но аз искрено вярвам в Европейския съюз. Надеждата ми е, че докато откриваме други планети, напредваме технологично и гледаме в бъдещето, няма да пропуснем да видим другите около нас.
Няма да допуснем ЕС да се разпадне, а напротив, всички заедно трябва да го запазим и градим така, че следващите поколения да живеят по-добре, по-щастливо у дома и в една обединена Европа. Мисля, че логото, което стои пред нас – „Европа отново на път“, е в нашите ръце.
* Словото е произнесено при откриването на дискусията „Европа отново на път“. Публикуваме го с малки съкращения.
Снимка: kingsimeon.bg