Изборът за членове на Висшия съдебен съвет е ключов за начина, по който ще се развива България. Този кадрови орган е „правителството“ на съдебната власт и коректорът на останалите.
„Само съдебната власт може да промени всичко.“ Това каза архитектът на „румънския модел“ и бивш правосъден министър Моника Маковей, когато бе на посещение в България. Тя призова да не се дава повече власт на Висшия съдебен съвет, а да се изчака до момента, в който ВСС покаже, че може да изпълнява добре сегашните си задължения. Очаквано, това разгневи много висши магистрати и политици. Премиерът Бойко Борисов дори се пошегува с „модела“ по повод една от шумните акции на прокуратурата, когато в рамките на часове тя влезе в КЕВР, АПИ и НЕК във връзка със сигнали за нарушения:
„Всички искахме румънски модел. Това е румънски модел – като се събудиш сутрин, да чуеш кого разследват.”
Под „реформа“ у нас е прието да се смята всяка промяна на законодателството или подобни масирани мероприятия от страна на ВКП. Важното е да не се пипа самата структура на властта, откъдето произтичат и всички неблагополучия.
Що е това Висш съдебен съвет
Извън гилдията на съдебната власт и на заинтересуваните от другите две, малцина са българите, които си дават сметка колко важен е изборът на Висш съдебен съвет като възможност за някаква промяна, ако не чак за реформа. Но промяна поне в посока нормализиране на функционирането на третата власт – съдебната.
Защо е толкова важен в този смисъл ВСС? Краткият отговор е, защото ВСС е нещо като „правителството“ на съдебната власт. Той може да кадрува в съдебната власт – да назначава, да уволнява, да отстранява, включително и т.нар. трима големи в системата с „квалифицирано мнозинство“ от 17 членове.
Ако примерно тези 17 души са зависими, взаимно свързани, склонни към фигурата „търговия с власт“, това няма как да стане в полза на обществото, на правовия и изобщо на демократичния ред. Тогава борбата с корупцията ще има само кампаниен и избирателен характер, защото политиците, естествено, чрез своята квота в този орган всячески ще се стремят да осуетяват подобни опити.
Като една от трите власти съставът на нейния висш орган е изключително важен не просто за справедливото правораздаване. Този орган е призван да пази независимостта на съдебната власт. Под „независимост“ се има предвид не недосегаемост, а възможност за контрол.
ВСС се състои от 25 членове, като „членове по право“ са тримата големи – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор, които се назначават с указ на президента. 11 членове на съвета се избират от парламента и 11 са от съдебната власт (6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател).
Мандатът на членовете на ВСС е петгодишен и изтича тази година в началото на октомври, когато съставът на съвета трябва да бъде попълнен с новите членове. Следователно на този ВСС ще се падне и задачата да избере новия главен прокурор, чийто мандат (от 7 години) ще изтече след две години.
Но лобито в съвета на сегашния главен прокурор Сотир Цацаров ще избира новия председател на ВАС. Същото лоби, което не пожела изслушване на Цацаров по ЦУМгейт по предложение на шестима членове на ВСС, между които и председателят на ВКС Лозан Панов.
Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (Цецка Цачева), но той няма право да участва в гласуването, а в негово отсъствие председателството се води от последователно председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор.
Засега бе избран един член на ВСС от квотата на следователите. До 21 юни депутатите имат право да внасят номинации от своята квота, а през септември ще гласуват новите членове за ВСС.
Изборът ще става по нови правила, приети с конституционните промени от края на 2015 (прочутият исторически компромис, който даде повод на тогавашния председател на парламента и настоящ правосъден министър Цецка Цачева да обяви от Пекин края на съдебната реформа).
До 2015 г. изборът на кадровици от квотата на съдиите и прокурорите ставаше непряко, т.е. по места се избираха делегати, които впоследствие се събираха на т.нар. делегатско събрание, и то избира членовете на ВСС от съответната квота. Доколкото изборът става пред техните очи и по тяхната организация, най-често за делегати бяха избирани ръководителят на съответния съд/прокуратура и неговите заместници, които от своя страна избираха членове на ВСС.
За да бъде пресечена тази практика през 2015 г. беше решено магистратите да гласуват пряко на общи събрания.
Ще има ли реална конкуренция при избора на членове за новия ВСС или сценарият вече е написан по други правила, предстои да видим. Очевидно е, че на поддръжниците на статуквото много малко им пука от мониторинга на Брюксел, чиито доклади регулярно повтарят едни и същи генерални констатации с разлики само в конкретните примери.
Едва ли овъртолените в зависимости магистрати и политици ще се стреснат и от протестите по улиците. ГЕРБ не дават признаци, че има някакво намерение чрез своя правосъден министър или чрез депутатите, които ще гласуват 11 членове от парламентарната квота, да упражнят някакъв натиск в посока към реформи.
Защото смяната на кадри, включително и на главния прокурор, е нищо, ако не съществува механизъм за контрол над всеки властимащ. И най-вече над онези, които раздават правосъдие. Кадрите не решават нищо при сбъркана система. Справка: 28 години функциониране на прокуратурата и всички главни прокурори. Но все пак се намериха шестима от ВСС, които нарушиха мълчанието и се опълчиха на порочната схема.
