НАТО реши да се присъедини към международната коалиция, оглавявана от САЩ, срещу ислямистката групировка „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, съобщиха дипломатически източници, предава Дарик.
Предстои това решение да бъде официално обявено на утрешната среща на върха на алианса в Брюксел.
Страни, членуващи в НАТО, вече са част от тази коалиция индивидуално, но досега НАТО предпочиташе да запазва статута си на „наблюдател“.
Българският президент Румен Радев ще участва днес в срещата на върха. За пръв път като президенти на САЩ и Франция ще вземат участие Доналд Тръмп и Емануел Макрон, предаде БГНЕС.
Две ще са основните теми, които ръководителите на алианса ще обсъждат в новата главна квартира в Брюксел, изпълнението на плана за увеличаването на военните разходи до 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страните до 2024 година и борбата с тероризма.
На срещата се очаква да бъде взето решение всяка страна-членка да разработи и представи на ръководството на НАТО своя план за постепенното увеличаване на разходите за отбрана.
През 2014 година на срещата си в Уелс НАТО взе решение да спре съкращенията на разходите за отбрана и да се премине към постепенното им увеличаване до 2% от БВП за период до 10 години. Предвижда се това да стане на три фази, както неведнъж подчертаваше Йенс Столтенберг – стоп на съкращаването, постепенно увеличаване, докато се стигне до 2% военни разходи от БВП през 2024 година.
Според него увеличаването на разходите не е въпрос само на пари. Това е въпрос и за модерна боеготовност и принос към операциите на НАТО в чужбина. През 2015 година за пръв път от четвърт век бе спряно съкращаването на разходите, а през 2016 година европейските съюзници и Канада увеличиха военните си бюджети с 3,8%, което в реално изражение представлява около 10 млрд. долара, както уточняваше Йенс Столтенберг на не една и две свои пресконференция в Брюксел и в други европейски столици.
Увеличените разходи ще отидат както за отбраната на отделните страни, така и за общата отбрана на алианса. НАТО е принудена да отделя все по-голямо внимание, все повече финансови, научни и технически средства заради такива нови явления като хибридните войни, хибридните заплахи, включително и засилване на своята кибер отбрана.
Йенс Столтенберг разкри на последните си пресконференции, че Латвия и Литва много бързо приближават нивото от 2 процента, Румъния също се движи към тази цел, същото важи и за другите страни членки. По думите му е ясно, че увеличаването не може да стане веднага:
„Не очакваме всички съюзници да постигнат целта от 2 процента веднага“, изтъкваше той, най-важното бе да бъде спряно намаляването на военните разходи.
По думите му картината от движението към тази цел е смесена. Някои съюзници наистина се борят с увеличаването на разходите за отбрана, примерно една Италия, а други вече са достигнали нивото от 2% или са близо до него.
В момента 5 страни-членки са покрили изискването за 2-та процента – САЩ, Великобритания, Гърция, Полша и Естония. Група от 5 държави се движат в диапазона между 1,5-2 процента – Франция, Турция, Литва, Латвия и Румъния.
Разходите на немалка група държави варират между 1-1,5 процента, като тук са такива големи държави като Германия и Канада. Тук е и България с 1,33% за миналата година, като през 2015 година разходите са били 1,30%.
Под 1 процент са 5 държави, сред които са не само „джуджетата“ Люксембург и Исландия, но и една Испания, една Италия, които са все пак гранични държави-членки, а също Чехия, Унгария, Словения.
Категории Общество, Политика
