България трябва да има единна външна политика и дългосрочна политика в областта на националната сигурност. Страната ни започна да защитава интересите си и да предлага политики.
Това заяви президентът Румен Радев по БНР по повод 100-те дни, откакто е на „Дондуков 2“. Държавният глава подчерта, че ситуацията със сигурността е изключително сложна и тя може да генерира нестабилност. По тази причина той е свикал Консултативен съвет по национална сигурност в края на следващата седмица.
Радев обяви, че на КСНС ще бъдат дискутирани състоянието на армията, службите за сигурност и МВР. На него също така ще се обсъди по какъв най-добър начин да се изразходват парите за отбрана, предвидени с увеличението до 2% от БВП, което произтича от членството ни в НАТО.
„На КСНС ще дискутираме от какви промени имаме нужда, защото много от документите са остарели и не отговарят на съвременните изисквания“, уточни още президентът Радев и добави:
„Националната сигурност е комплексно понятие. Тук трябва да имаме една дългосрочна политика“. За наборната армия и избора на нов изтребител Държавният глава коментира и позицията на военния министър Красимир Каракачанов, изразена на последното заседания на МС, за което БГНЕС първа информира. Според Каракачанов президентът нямал право на собствена позиция, различна от правителствената на предстоящата тази седмица среща на върха на НАТО.
„Ще напомня на Каракачанов, че президентът се избира пряко и неговата власт не произтича от изпълнителната власт“, каза Радев.
Държавният глава разкритикува изтеглянето на доклада за състоянието на армията, което се кани да направи Каракачанов. В този документ, който беше огласен по времето на служебния министър Стефан Янев, се казваше ясно, че българската армия не може да изпълнява своите функции по защита на националната сигурност.
„Изтеглянето на доклада е абсурдно. Проблемите могат да бъдат решавани, само когато говорим истината, а не ги замитаме“, подчерта Радев. Той коментира идеята на Каракачанов за връщането на наборната армия.
„Тази идея има своите положителни страни, но към момента тя няма как да бъде реализирана заради липсата на средства. Наборната армия изисква огромни ресурси. Трябва да се фокусираме върху проблемите на кадровата армия. Те се изключително много и трябва да решим първо тях“, подчерта Радев.
Държавният глава засегна и спрения избор на изтребител за българската армия. Служебното правителство на проф. Герджиков предпочете офертата за новите шведски изтребители „Грипен“, вместо португалските Ф-16 втора ръка. Радев припомни, че тук не трябва да се протака, защото изтребителите, с които разполагаме, са технически остарели.
Той посочи, че за него сигурността е важна и в стратегически, и в политически план, но преди всичко България трябва да купи такава техника, която ще гарантира нейната сигурност. „Протакането не е в полза на никого. То не е в полза на националната сигурност и нашите съюзнически ангажименти към НАТО“, каза Радев и посочи, че има техническа и военна експертиза, която изпълнителната власт в лицето на правителството трябва да вземе под внимание и на нейно основание МС да даде мандат на военния министър за преговори, които ще продължат няколко месеца. Всеки пак Радев призна, че правителството може да се съобрази, но може и да не го направи с военнотехническата експертиза.
Президентът Радев подчерта, че работи добре със службите като цяло, но не спести „деликатната“, по неговите думи, ситуация в ДАНС. „В ДАНС нещата са много деликатни. Тя е към МС и основната й функция е информационна. Важна е нейната работа в областта на контраразузнаването. Имам определени резерви и те са принципни към звеното в ДАНС, което се бори с корупцията. Да видим дали това звено, ще посмее и ще разследва срещу своя принципал – МС. В МС се разходва целия публичен ресурс. Говоря принципно, независимо кои са министрите“, каза Радев.
„Нямам никакво намерение да се оправдавам за обсесията, от която страдат някои медии. С моите действия доказах, че се водя единствено от националния интерес“, заяви Радев, отговаряйки на въпрос дали се е откъснал от влиянието на БСП и Корнелия Нинова, с чиято помощ бе избран на президентските избори миналата година.
„Повдигнах важната тема за разхищаването на нашия суверенитет. В момента на ход е парламентът, той трябва да разгледа закона за уседналостта и правата на българските граждани да гласуват в чужбина.
„Вече сме узрели за промени. Трябва да гарантираме своя национален суверенитет със закони, които са характерни за всички европейски страни“, категоричен е Радев.
„Направих всичко, за да може България да има работещо правителство. Не деля партиите. За тях са гласували българските граждани и трябва да уважаваме техния избор. Но обществото не може да си затваря очите за нацистките прояви. Не можем да си позволяваме такова отношение, защото нацизмът отне милиони животи. Трябва да бъде осъден нацизмът еднозначно. Историческата ревизия доведе до една пълзяща индулгенция. Всяко погазване на историята води до рецедиви. Трябва да осъдим всички прояви на нацизъм“, заяви Радев за опасността от оправдаване на нацизма.
„Президентската институция не може да бъде заложник на лични интриги в съдебната система. Нека да спазват закона, а не да призовават за неговото нарушаване. Нека да се въздържат от политически коментари. Ако искат да бъдат политици, да напуснат съдебната система“, каза президентът Радев, коментирайки последните действия на председателя на ВКС Лозан Панов.
Държавният глава каза, че ще приеме не само Панов, но и главния прокурор, ресорния вицепремиер Екатерина Захариева, председателя на правната комисия в НС и други висши магистрати.
„Президентът ще допринася за върховенството на закона. Трябва да има дебат, но разговорите трябва да са изчистени от олигархични интереси и да са по същество. Трябва да говорим за цялата съдебна система, а не само за прокуратурата“, подчерта Радев.
Президентът Румен Радев се обяви за разсекретяване на т.нар. стенограма КТБ. Става дума за стенограмата от консултациите при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014 г. (дни след поставянето на КТБ под специален надзор – бел. ред.), в които участваха министър-председателят, председателят на Народното събрание, управителят на БНБ и парламентарно представените формации.
През април издателите на „Прас-прес“ поискаха стенограмата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но от администрацията на държавния глава отказаха да я предоставят. Преди дни Софийският административен съд отмени отказа. Днес Радев обясни, че не искал стенограмата да бъде обявявана в предизборна ситуация и на етап сформиране на правителство.
„Ще настоявам тази стенограма да бъде обявена“, заяви Радев.
„За мен тази стенограма няма никаква юридическа стойност. Тя няма да даде отговор кой окраде КТБ. Но стенограмата има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност“, коментира той. Президентът очерта няколко проблема, свързани с разсекретяването на стенограмата. Единият е свързан с въпроса за „професионалната тайна“ според Закона за кредитните институции. По смисъла на закона професионална тайна е „информация, която БНБ придобива или създава за целите на банковия надзор или във връзка с него“ и публичният достъп до тази категория информация е ограничен. Радев обясни, че вече е изпратил писмо до управителя на БНБ да се произнесе.
Вторият проблем пред огласяването на документа според държавния глава е въпросът за засягане на интересите на трети страни. Радев посочи, че това са и политици, които са действащи в момента.
„За мен като президент това е един много сериозен етичен проблем – за доверието в президентската институция. Недопустимо е човек, който влиза в президентството, да се притеснява да говори. Ако тези хора имат притеснение, че след като напуснат президентството, техните думи могат да бъдат публикувани, тогава президентството става една формална институция“, мотивира се той.
Румен Радев обясни, че е изпратил писма до всички 20 участници в срещата за КТБ с молба да дадат писмено съгласие тяхното лично участие да бъде оповестено.
„Дал съм до 26 май срок да се спази това, което е поискал съдът. Очаквам отговори и там много ясно е записано, че ако не се отговори, ще означава мълчаливо съгласие“, обясни той. От думите му не се разбра дали отказ на някой от участвалите в срещата да бъде оповестен ще бъде пречка пред публикуването на цялата стенограма. Радев разказа, че един от политиците се е явил в президентството ден след получаването на писмото, за да се подпише, че е съгласен информацията да бъде оповестена, и призова и останалите да сторят това.
„А какви ще бъдат моите действия, след като получа тези отговори, ще ги разберете по-късно“, добави той.