Акцент

 

 

Ще си го изкарат, няма начин да не си го изкарат. (Мандатът, някой да не си помисли нещо друго.)

„По телевизора” една купчина мъдри и просветени политически люде – може би най-умните и просветените, обсъждаха дали новото правителство на ББ ще си изкара мандата. След продължително мъдруване купчината обобщи:

„Ако си изпълни обещанията, ще си изкара мандата, ако не ги изпълни – няма да го изкара.”

Прозрение, което впечатлява със своята проницателност, задълбоченост и далновидност.

Само дето мъдреците не забелязаха една решаваща за съдбата на бъдещото правителство особеност.

Няма начин то да не си изпълни обещанията. Просто защото то нищо не е обещавало – ето я особеността.

Това, което купищата български политически умници, както и добродушното ни общество приемат и обсъждат като правителствена програма, повече мяза на приятелска политическа закачка с оттенъци на художественост, нежели на програма. Защото ето какво обществото ни очаква от бъдещите управници:

На първо място – правителството да допострои магистралите и да модернизира пътната мрежа. На второ място – да вдигне минималната пенсия до двеста лева. Трето – да разшири програмата за саниране.

След това следват обещанията за увеличаване на учителските заплати, а също на средната и на минималната работна заплата. Което щяло било да се случи до края на мандата, до след четири години тоест. Все неща, които всички наши политици обещават. Всички, винаги и навсякъде. И на които никой не вярва. Никой, никога и никъде.

Що се отнася до така наречените обещания – довършването на магистралите например и модернизацията на пътната мрежа, на тях хората наистина вярват. Колко мило и колко сладко! Щото можеше и да не ги довърши, нали.

Минал водопроводчикът, завъртял донякъде крана, после отишъл да му люсне една ракия, ама обещал, че ще се върне и ще го дозавърти. И дори нов кран може да сложи до края на мандата. Може да се вярва на това водопроводно обещание, защо не. Само че то не е въобще политическо. То е водопроводническо. Ще си свърши човекът работата, за която му се плаща и толкоз. (Абе сеща ли се въобще някой, че повечето разходи по строежа на магистралите се плащат от Европейския съюз?)

Второ обещание – най-малките пенсии да стигнат 200 лева. То напънът беше за триста, ама не стана. Защото на едни чудни хора и двестата лева им се зловидят. На чудната Татяна Буруджиева например, политолог в Софийския университет. Не било честно, разбираш ли, някой, който не е работил цял живот, да получава пенсия двеста лева. Да, не е честно.

Но към подобни търтеи държавата ни би могла да се отнася малко по-човешки, защото и те все пак са хора, макар и търтеи. Може например една или две години след пенсионирането им те да бъдат приспивани (евтаназирани) тихо, кротко, състрадателно и безболезнено. Вместо да ги обричат на бавна, мъчителна, унизителна и болезнена смърт чрез двеста лева пенсия. (Абе, Татяно, абе Буруджиева бе – би могло да й се рекне – абе, докторке по философия бе, абе преподавателко в Софийския университет, бе. Ама защо трябва парите за минимална пенсия да се вземат от парите на пенсионерите, които са работили, бе. Не може ли да се вземат от тия, дето вместо да влагат спестеното от плоския данък в производство, ги влагат в скъпарски коли и летувания в Сан Тропе. Или от тия, дето ограбиха КТБ. Ама то не е голяма философия това, бе.)

Ама няма кой да й го рекне това на докторката по философия. Както няма кой да вдигне минималните пенсии. Обществото ни е на равнището на ловците и събирачите от времената на палеолита.

В ония древни времена протохората са оставяли своите престарели родители да умират на пътя – ненужни, непотребни и непогребани, а те самите са продължавали напред да ловуват и събират. Докато не дойде техният ред да умрат на пътя – престарели, изоставени, непотребни и непогребани.

Що се отнася до санирането – няма лошо. Но и това не е политическо обещание. Политическо обещание е това:

• България да достигне икономически растеж от пет до седем процента – нещо напълно възможно, дори задължително.
• Да се намали корупцията до относителните равнища на минималната пенсия. (Чрез задължителна и цялостна съдебна реформа.) Напълно постижимо.
• Да се увеличат чуждите, а и нашите инвестиции поне с тридесет процента. А защо не и двойно? Напълно възможно, дори задължително.

И тогава вече на основата на този стопански растеж, при една правова държава, която се е справила с корупцията и е привлякла инвестиции от развития свят, най-малките пенсии могат да се увеличат от 300 лв. (ако решим да се изсулим от палеолита) на 500 евро, колкото са в Словения. Също и заплатите.

Точно такива обещания обаче – напълно възможни и постижими, никой не обещава – нито управляващи, нито опозиция. Точно такива преобразувания, които могат за пет или за седем години да направят България развита европейска държава, никой няма намерения да прави. (Тези, дето имаха намерение, останаха извън политическия живот, защото били много умни, много красиви и защото и начинанието им било дългосрочно. И сега ще чакат. Умните да се наумуват, лудите да се налудуват, зелените да узреят и налъмите да цъфнат.)

 

Ето защо този път в България няма управляващи и опозиция в същностния смисъл на тези понятия. Има две обществени образувания с една обща дългосрочна цел – колкото се може по-дълго да останат на власт и да присвояват обществени средства. Слава Богу, надумали ли са се (сигурно щото все пак сме европейска държава) да вземат и предават властта по мирен начин, а не с кървища, както е в Африка, дано не скоро и в Македония.

Само че това европейско предаване на власт при партии, които нищо не са обещавали, и при общество, което нищо не очаква, нищо няма и да промени.

Още повече че на хората ще бъдат подхвърляни разни остатъци от държавното плюскане – къде магистрали, къде спортни зали, къде катедрали (по ББ), къде увеличение на минималните заплатите с 50 лева примерно и на пенсиите с три лева. Когато не искаш нищо, получаваш нищо и половина – пак кяр някакъв.

А пък и европейската ни принадлежност ще ни предпази от бунтове, размирици, тоталитарни забежки и стопанска разруха.

Така че ще си го изкарат, ще си го изкарат мандата. Ама на кого ли?

Категории Акцент, МненияЕтикети изкарване на мандата, магистрали, Мандат на правителството, политически обещания