„Има нещо положително в акциите на прокуратурата – освен в КЕВР, НЕК, АПИ и ЦУМ, тя влезе и в „Прас-Прес“, и то лично чрез главния прокурор.“
– Как ще коментираш поредната класация за свобода на словото, където сме се издигнали от 113-то на 109-то място?
– Ами придвижваме се напред. Ние преди това се хванахме на бас с Ицо (Христо Комарницки) на кое място ще ни поставят тази година. Той вика – на 140-то, аз – на 138.
– Значи ти си по-големият оптимист?
– Ами ето, нещата се оправят. Нашата изложба из страната „Дело 113“ продължава, а се оказва, че не сме актуални с това число.
– Малко е тъжен този хумор на фона на зависимостите на т.нар. четвърта власт.
– Освен на журналистиката всичко това се дължи и на съдебната система. В смисъл, че последната поражда само несправедливости, хората нямат доверие в нея и журналистиката остава сираче и беззащитна пред властта и всякакви други корпоративни интереси в България. Вижте какво става – прокуратурата влиза в НЕК, в КЕВР, АПИ, но не поглежда към Пеевски и неговите вестници – откъде са, що са, как са купени, има ли го, няма ли го, каква е дистрибуцията, монопол ли е, не е ли монопол, пречи ли. Примерно на нас ни пречи да развиваме бизнес в България. Не можем да се развиваме, не можем да продаваме… Защото сме на 109-то място.
– Каква е твоята версия за срещата в ЦУМ между Дончев, Цацаров и Гергов – случайно събиране или обичайна практика?
– Сигурно е, че това се случва из страната. Никой не се съобразява с Конституцията, с това какво повеляват правилата в тази страна, член на Европейския съюз. Нещата се уреждат така – аз намирам този човек, говоря с него и решаваме проблема. Всъщност откакто Борисов е на власт, демонстрира точно това. Той не се интересува, както Тодор Живков, от никакви конституции, от никакви комунизми, от никакви капитализми, от нищо. Когато се договориш с него лично, нещата стават. Затова той беше популярен като „добър човек“. Затова в България никой не се интересува да търси правата си, а гледа да се добере до някаква такава среща на кафе в ЦУМ или извън ЦУМ, за да си нареди нещо или някакви нещица – дребни, малки, каквито и да е. И после всички се кахърим и се ядосваме и се възмущаваме – ау, няма такава държава, ужасна държава, на нищо не прилича тая държава.
От профила във Фейсбук на Чавдар Николов
– Защото хората се чувстват безсилни и дребни пред такова беззаконие. Какво да правят?
– Трябва да си късаме ризите, да борим, да викаме, да хвърляме… Чакай сега да не кажа нещо и да ме подгони прокуратурата, че подстрекавам да хвърляме павета. Човек трябва да се бори за правата си. Правата са написани, те са нещо, което никой не отрича, обаче не ги ли гониш, не се ли бориш всеки ден за своите права, те се забравят на секундата от тези, които управляват. Те са ужасно алчни, а ние сме ужасно апатични.
– Как върви разпространяването на „Прас-Прес“?
– Ние нямаме вече отношения с националния монополист. Извади пари кеш да ни плати някъде 6500 бройки, от които ние не вярваме, че има повече от 2000 бройки пуснати в продажба, останалите ни ги върна и с това приключиха нашите отношения без никакви обяснения. И след това започнахме някакво партизанско разпространение, защото Националната дистрибуция изглежда като паралелна структура. Там не можеш да намериш телефон, имейл, нищо, камо ли да откриеш Гергински (мениджър в Национална дистрибуция), който слиза от планината, само за да даде интервю за вестник „Телеграф“. Защото просто така му е казано. И ние сме дотук.
Благодарение обаче на смелите книжари, които все още са извън обсега на Пеевски, те ни разпространяват. И ни разпространяват толкова, колкото „Национална дистрибуция“. За съжаление обаче вестникът не достига до провинцията. Ние не сме като Борисов да огреем навсякъде, но по някаква инициатива, ако някой от някакъв град се обади и ни каже, абе дайте, ще продам тук 100-200 бройки, веднага с удоволствие му ги изпращаме. Има обаче градове, които не са представени въобще. Случва се някой да поиска стотина бройки, но моли да не казваме името му.
– Ще си търсите ли правата извън страната или да опитате с някаква собствена фирма?
– Собствена фирма е трудно да направим, защото всичко е свързано с едни огромни средства. Мога да кажа, че ще купим и една от телевизиите, ама ще е несериозно. Не можем да си направим всичко, което ни се отказва – собствено разпространение, собствена телевизия.
– Значи ще продължавате с книжарниците?
– Книжарници и цветарници. Така се разпространяваме. Но има и нещо положително – прокуратурата освен в КЕВР, НЕК, АПИ, ЦУМ, влезе и в „Прас-Прес“, и то лично главният прокурор.
Мислим си примерно – главният монополен дистрибутор г-н Пеевски беше запознат, имаше съвсем ясна представа какъв ще бъде нашият вестник. Неговите подопечни не вярвам да правят нещо на своя глава, защото щяха досега да бъдат „обезглавени“. И така, вестникът тръгна спокойно, ние подписахме договор с Националната дистрибуция и изведнъж – фрас – вестникът започна нещо да се крие. Обикаляме и от 15 места, които проверих, е имало по една-две бройки. Такива неща! Тоест може да се предположи, че някой още по-влиятелен човек му се е обадил. Сигурно е рекъл – не искам това нещо да влиза в разпространение и да мърси главите на хората.
И хайде да мислим логично – кои са тези трима или четирима души, които могат да повлияят на Пеевски? Струва ми се, че единият е Борисов, а другият – Цацаров. Хайде, Борисов има чувство за хумор и след като г-н Пеевски направи така, че да не може да си купува „Прас-Прес“, той бе принуден да се абонира. И остава другият човек, който има влияние върху Пеевски – Цацаров.
Това, разбира се, са просто размишления и те са недоказуеми. Не съм ДАНС да знам, обаче имам право на подозрения. И те от време на време се потвърждават от тази демонстрирана чувствителност на г-н Цацаров към карикатурите на г-н Комарницки, а може би и на останалите колеги.
– Ще ви стигнат ли силите, средствата, нервите да продължите издаването на вестника?
– Ами ние сме, изглежда, някакви тъпанари, но да, ще продължаваме. Издадохме при тези условия вече пети брой. Благодарение на смелите цветари и книжари!
Браво на тези смели и интелигентни момчета! Поздравявам ги от сърце и дано успеят да пробудят чувството за самосъхранение на заспалия дълбоко български народ, упоен и обезкуражен от приспивателните, с които българските „медии“ го тровят така, че вече е доведен до безпомощно състояние. Дерзайте смелчаци! Ние ви подкрепяме, като търсим и купуваме вашият вестник! За сега, само така, но като се освободят по-вече хора от замайването ….. да му мислят тия дето ни дават хапчетата за сън!