На 88 години в дома си в Саут Бенуик, щата Мейн е починал Робърт Мейнард Пърсиг, американски писател и философ, добил световна известност като автор на книгата „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите“.
Романът „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ е издаден през 1974 г. и е базиран на пътуване с мотоциклет, което Пърсиг предприема през 60-те години на миналия век заедно със своя син Крис. Книгата е определена от критиката за една от най-значимите творби в американската литература.
Робърт М. Пърсиг се ражда на 6 септември през 1928 година в Минеаполис. Бил интелектуално надарено дете с коефициент на интелигентност 170, когато е бил на 9 години. Това му дава възможност да прескочи няколко години в обучението си.
През 1943 година се записва в Университета на Минесота, където учи биохимия. В книгата си „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ той се описва като преподавател, странящ от тогавашните течения.
Експериментирайки в биохимическата лаборатория, Пърсиг бил удивен от факта, че винаги откривал повече от една валидна хипотеза за обяснението на даден феномен, а броят на тези хипотези изглеждал почти неограничен. Не можейки да намери логично обяснение за това, Пърсиг е чувствал, че усилията на учените са обречени по един или друг начин на неуспех. Тези размисли толкова го озадачили, че той бил изключен от университета за слаби резултати.
След завръщането си от фронта, участвайки във войната в Корея, той защитава бакалавърска степен по философия през 1950-а. След това се записва в университета Банарас Хинду в Индия, където изучава източна философия. Освен това е разработил и дипломна работа по философия в Чикагския университет, но не получава степен.
До публикуването на „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ Пърсинг се е издържал с писателска работа на свободни начала и с преподаване на английски език и риторика на първокурсници. Преживявайки емоционален и психически срив през периода 1960–1963, Пърсиг прекарва известно време в психиатрични клиники, където му прилагат електрошокова терапия.
През 1951-ва започва да проявява интерес към писането – работи като журналист на свободна практика, пише статии по технически въпроси. Записва се да учи журналистика в Университета и посещава курсове по творческо писане. Между 1957 и 1959 г. се издържа като автор на технически ръководства и образователни брошури, като същевременно продължава обучението по журналистика. Влече го и преподавателската работа.
През 1954 година се жени за Нанси Ан Джеймс. Те имат две деца – Крис (1956) и Тиъдър (1958). Пърсинг се развежда през 1978-ма, като по-късно същата година се жени за Уенди Кембъл. През 1979-а Крис, който играе важна роля в „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, е прободен смъртоносно по време на обир, извършен до Дзен центъра в Сан Франциско.
Пърсиг пише за инцидента в послепис към по-късните издания на книгата. Авторът обяснява, че с втората си съпруга Кембъл решават да задържат детето, което тя зачева през 1980-а, защото той вярва, че нероденото дете е продължение на жизнения път на починалия му син. Ражда се момиченце – Нел.
На български език е преведена и книгата му „Лайла“.
Ето няколко цитата от размишления на големия автор:
„Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“
„Училищата те учат да подражаваш. Цялата система на оценяване се стреми да те предпази от оригиналност.“
„Майсторът никога не следва и едно-единствено предписание на инструкцията. Той взема решения в процеса на работата си.“ „Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование.“
