За три години държавният дълг се е удвоил и в края на 2016 г. е над 27 млрд. лв. За същия период растежът е общо под 13% до 92.6 млрд. лв. БВП
Още една обиколка в спиралата на дълга. Това съвсем накратко представлява изминалата 2016 г. По данни на Националния статистически институт в края на 2016 г. дългът на сектор „Държавно управление” (държавният дълг) се повишава до 27.3 млрд. лв. спрямо отчетените 23 млрд. лв. година по-рано.
За период от четири години (2013 – 2016), включващ две правителства на Бойко Борисов и едно на Пламен Орешарски, държавния дълг се е удвоил. В края на 2013 г. той е бил на ниво от малко под 14 млрд. лв.
Голямото напомпване
Най-голям скок в държавните задължения има в последните три години – под управлението на Борисов. Най-голям е скокът през 2014 г., когато задължението се повишава от 13.9 на 22.5 млрд. лв. Това съвпада с периода, когато държавата спешно трябваше да осигури 2 млрд. лв. кредит към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. След отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка ФГВБ трябваше да излати 3.6 млрд. лв. гарантирани депозити до 196 000 лв. Поради недостиг на сумата във Фонда, Министерството на финансите отпусна сумата, като нa свой ред държавата зае пари от пазара. Общо до края на 2014 г. под управлението на Борисов дългът нараства с 4.8 млрд. лв.
Преди това правителството на Орешарски пласира 10-годишни еврови облигации за 1.5 млрд. евро.
Правителството Борисов-2 имаше разрешение от Народното събрание да емитира в тригодишен период до 8 млрд. евро дълг. И на два пъти се възползва от тази възможност.
Обяснението на Горанов
Въпросът за нарастващия прогресивно дълг беше сред акцентите на изминалата изборна кампания. В хода на кампанията бившият и най-вероятен бъдещ финансов министър Владислав Горанов пресметна, че кабинетът Борисов-2 е усвоил 10 млрд. лв. дълг. Според него обаче парите не били похарчени, а „стоят в БНБ“.
„Можете да проверите, че фискалният резерв ноември 2014 г. е 7 млрд. лв., а ноември 2016 г. е над 14 млрд. лв.“, обясни Горанов. И това формално е така. Но присъствието на парите „в БНБ“ освен някаква виртуална стабилност не донасят друго.
Данните на НСИ показват, че за четирите години между 2013 и 2016 Брутният вътрешен продукт (БВП) се е повишил с малко под 13% до 92.6 млрд. лв. А това означава растеж малко над 3% годишно. За сравнение Румъния, която често е използвана като отправна точка за паралели с България, отчита наполовина по-голям растеж.
