Във Франция се подготвят да гласуват на президентските избори в неделя на фона на засилени мерки за сигурност след смъртоносното нападение срещу полицай в столицата Париж на 21 април, коментира BBC.
Около 50 хил. полицейски служители и седем хиляди военнослужещи ще бъдат разположени в цялата страна, за да съблюдават спазването на реда.
Общо 11 кандидати се борят да станат следващия държавен глава на страната, а водещите кандидати обхващат политическия спектър от крайното ляво до крайното дясно.
Независимият центрист Еманюел Макрон беше неизвестен за широката публика допреди три години, когато реши да приложи в света на политиката уменията си, придобити като инвестиционен банкер. Но след само две години като министър на икономиката той напуска и през август м.г. основава безпартийното движение „Напред!“ (En Marche!), като се обявява срещу статуквото – въпреки че е посещавал най-престижните учебни заведения във Франция и че е посредничил на финансовата корпорация на семейство Ротшилд в сделка за 10 милиарда долара. Той заявява, че „Франция е блокирана от склонността на елита към самообслужване“, и признава, че е бил част от това. Макрон критикува „свещените крави“ от социалния модел като 35-часовата работна седмица, защитата срещу уволнения и доживотните назначения в държавния сектор. Освен това той се зарича, че ще хвърли мост върху разделението между левицата и десницата, което отдавна доминира във френската политика.
Марин льо Пен изведе оглавявания от нея „Национален фронт“ от периферията и го постави под светлината на политическите прожектори, след като стана реален претендент да бъде първата жена държавен глава на Франция, а и първи крайнодесен президент на страната след Втората световна война. Анкетите определят за Льо Пен сигурно класиране за балотажа на 7 май. Това би било стъпка напред за нея, тъй като на президентските избори през 2012 г. тя не можа да стигне до втория кръг и да постигне постижението на баща си, победен през 2002 г. на балотаж от Жак Ширак.
Освен оттегляне от еврозоната и референдум за „Фрекзит“ (ако за шест месеца не бъде предоговорен статутът на Франция в съюза) предизборната платформа на Марин льо Пен, представляваща манифест от 144 предложения, предвижда още: Франция незабавно да се оттегли от Шенгенското споразумение и да въведе паспортни проверки по границите си; експулсиране на всички чужденци, заподозрени от разузнавателните служби; отнемане на френското гражданство на хора с два паспорта, свързани с джихадисти; намаляване на подоходния данък; лишаване на нелегални имигранти от основни здравни грижи.
Консервативният кандидат Франсоа Фийон се мъчи да спаси политическата си кариера, след като бе засегнат от скандал за фалшиви назначения. Задълго бе смятан за фаворит, но кампанията му изпадна в криза, след като сатиричен седмичник съобщи през януари, че неговата съпруга Пенелоп Фийон е получила стотици хиляди евро за работа, която не е извършвала, вкл. и докато е била негов парламентарен асистент. Съобщено бе също, че Фийон е плащал на две от децата си за правни услуги, докато е бил сенатор от 2005 до 2007 г.
Бившият премиер заявява, че не е извършил нищо нередно, но скандалът и войнственият начин, по който реагира на обвиненията, накърниха имиджа му. Освен това 63-годишният Фийон с 36-годишен стаж в политиката бе обвинен в лицемерие заради предложенията си за шокова терапия за френската икономика – рязко съкращаване на държавните разходи, съкращаване на половин милион държавни и общински служители и отменяне на 35-часовата работна седмица.
Кандидатът на „Лявата партия“ Жан-Люк Меланшон е поклонник на кубинския революционер Фидел Кастро и бившия венецуелски президент Уго Чавес и противник на германския канцлер Ангела Меркел. Според едно от последните проучвания той би получил в неделя 19 на сто от гласовете – колкото Фийон, но с 6 и 3 пункта по малко от Макрон и Льо Пен съответно. Ако 65-годишният Меланшон бъде избран за президент, ще бъде истински левичар, който събира и харчи.
Левият кандидат обещава Франция да изхарчи 100 милиарда евро за жилищно строителство и проекти за възобновяеми енергийни източници, както и да обложи с 90-процентна данъчна ставка лицата с годишни доходи над 400 хиляди евро, както и да отхвърли правилата на ЕС за ограничаване на бюджетния дефицит. Той обещава да свика референдум за „Фрекзит“, ако Меркел и другите лидери не се откажат от курса за икономии. Меланшон е евродепутат, но противник на насоките на Брюксел за борба с бюджетните дефицити, които според него увеличават бедността и забавят икономиката.
Следва изготвена от АФП справка за платформите на други кандидати без шансове да влязат в Елисейския дворец.
Беноа Амон, Френска социалистическа партия:
– Еврозоната да има представителен орган и собствен бюджет, средствата за който да бъдат осигурени чрез данък върху финансовите трансакции;
– Солидарна отговорност за европейските дългове;
– Въвеждане на минимална европейска заплата;
– Незабавно спиране на прилагането на СЕТА (споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада);
– Преразглеждане на директивата за командироване на работници.
Никола Дюпон-Енян, партия „Дебу ла Франс“ („На крак, Франция“): ЕС да се замести с Общност на европейските държави, която да има обща, но не и единствена валута.
Филип Путу, „Нова антикапиталистическа партия“: за Европа „на народите и на работниците“.
Натали Арто, партия „Работническа борба“: да бъдат създадени „Социалистически европейски съединени щати“
Франсоа Аслино: излизане от ЕС и еврозоната
Жак Шеминад: излизане от ЕС и еврозоната
Жан Ласал: Франция да си върне свободата на действие в Европа.
