62% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.
Това показва световно сравнително изследване на водещата глобална изследователска асоциация УИН/„Галъп интернешънъл“, проведено сред повече от 66 хиляди души в 68 страни по целия свят. Дейността на световната асоциация у нас е представена от нашата агенция.
Има видима взаимна връзка между религиозността и вярванията от една страна и социално демографските характеристики, като възраст, доход и образователно ниво – от друга. Като цяло, колкото по-високи са доходът и образованието, религиозността е по-малка.
При хората с по-високи доходи религиозните са 50%, докато при хората с по-ниски доходи делът на религиозните достига до 66%. Тенденцията е същата и при образованието. 49% са религиозните сред високообразованите, а сред хората с ниско образование – 83%.
Най-религиозните страни са Тайланд (98% определящи се като религиозни) и Нигерия (97%), следвани от Косово, Индия, Папуа Нова Гвинея и Кот д‘Ивоар (всички с по 94%).
Китай е най-малко религиозната страна – 23% се определят като нерелигиозни, а 7 от 10 души там се определят като убедени атеисти. Само 9% в Китай се определят като религиозни. Други малко религиозни страни са Швеция, Чехия и Обединеното кралство.
74% от глобалното население вярва, че съществува душа, а 71% вярват, че има бог. 56% вярват, че има рай, 54% – живот след смъртта, 49% вярват, че има ад. Заявяването на определени вярвания е по-разпространено сред младите хора. И тук колкото по-високо е образованието и доходът, толкова по-малка е вярата в различни духовни аспекти.
По отношение на различните духовни вярвания (рай, ад, душа, бог и т.н. ) водят Бангладеш, Гана, Индонезия, Пакистан и Папуа Нова Гвинея. И тук Китай е най-малко вярващата страна, следвана от Чехия, Япония, Белгия, Швеция и Дания.
У нас 51% се определят като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Това поставя България в средата на „класацията“ по декларирана религиозност – под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които се наблюдават в редица други страни от Западния свят например.
В България 58% вярват в Бог, 29% – че има живот след смъртта, 60% – че човек има душа, 23% – в ада и 25% – в рая. И тук България е под средните нива за света.
Кънчо Стойчев, вицепрезидент на УИН/“Галъп интернешънъл”, коментира:
”Българите декларират най-ниска степен на религиозност в сравнение с останалите Балкански страни. Същевременно обаче в сравнение с основни западноевропейски държави като Белгия, Австрия, Германия, Франция и т.н, заявената религиозност у нас е по-висока с изключение на Италия. По показателя „религиозност“ в глобален мащаб ние сме в златната среда.“
Вилма Скарпино, временен председател на УИН/„Галъп интернешънъл“, коментира:
„Въпреки че историята на всяка страна и нивото на образование имат значително и различно влияние върху възприемането на духовните ценности във всяка страна, като цяло проучването доказа, че религията е важен аспект в живота на хората в световен мащаб. Три четвърти от интервюираните по света вярват в душата и в Бог и това показва колко е важно за по-голямата част от населението на света да имат вяра и да се разчитат на нея. Например жените и младите хора показват по-високи проценти в духовните вярвания – Бог, живота след смъртта, душата, ада и рая“.
Въпросът за религиозността е: „Независимо от това дали посещавате място за богослужение (църкви, параклиси и т.н.) или не, бихте ли казали че сте: а) религиозен човек б) нерелигиозен човек в) убеден атеист г) не знам / без отговор”. Въпросът за другите вярвания е „Вярвате ли в:…“. Тези въпроси бяха зададени като част от проучването „Край на годината“, проведено в последните три месеца на 2016 г. Изследването „Край на годината“ е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под ръководството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. От тогава досега то се провежда ежегодно.