Трябва ли държавата да съхрани своята собственост в сферата на публичните услуги – производство на електроенергия, електроразпределение, водоснабдяване, след горчивия опит с приватизацията на тези дружества?
Държавата трябва да има роля. Защото идеята за свободния пазар знаете ли от къде идва – от края на феодализма. Оттогава много неща са се променили. Имаме теорията на Кейнс, която е доминираща дълго време в икономиките на западните общества и това е естествено за XIX и началото на XX век. Но после идва великата депресия през 30-те години и времето за намеса на държавата.
40 години след голямата депресия друга дълбока икономическа криза – глобалната инфлация в края на 60-те и през 70-те години – вдъхнови революцията на свободния пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън и така сложи началото на трета версия на капитализма, която се различава ясно. После дойде кризата, която ние познаваме от 2007-2009 г. Който се интересува от тези процеси по-задълбочено, може да си купи книгата, която преведох от английски език – „Капитализъм 4.0“ на Анатол Калецки. Тя е за раждането на новата икономика след кризата.
Господстващата идеология от 80-те години приемаше, че пазарите са винаги прави, а правителствата – почти винаги грешат. Предходната фаза на капитализма пък приемаше, че правителствата са винаги прави, а пазарите почти винаги грешат. Определящата черта на следващата ера на капитализма ще е признанието, че както пазарите, така и правителствата могат да грешат и че понякога грешките им може да са почти фатални.
В България назряват конкретни казуси в икономиката. В началото на тази година един от частните монополисти ЧЕЗ обяви, че иска да изтегли бизнеса си от България. Трябва ли държавата да изкупи обратно собствеността си в това дружество?
У нас цялата политическа класа и Народното събрание знаете ли с какво се занимава? В резултат на лобирането да слагат ръцете на мафията, монополите, олигарсите и задкулисието в джобовете на обикновените, за предпочитане, нищо неподозиращи граждани. Нашата икономика не се направлява от някакви лоши олигарси. Те даже не са олигарси – те са еничари! Ще говоря директно. Левон Хампарцумян какво е? 30 пъти неговата банка е осъдена от граждани за незаконно събиране на вземания от граждани, които те не дължат по договор. Валентин Златев какво е? Еничари! Това са героите на нашето време!
Има ли критично мнозинство, което може да промени посоката на България?
Няма да има критично мнозинство, защото когато се появи някой наивен идеалист, на него в най-добрия случай не му се обръща внимание. Ако всичко това, което мен ме възмущава, 2 млн. души го приемат с тихо мрънкане и нищо друго не правят, значи то ще продължи да се прави, докато го приема масата хора.
Приказката за неволята е българска. Ние седим и си викаме неволята. Не е дошла още неволята! Така разбирам резултатите от политическите процеси в България в момента. Господин Борисов ще има правителство №3 и даже №14 ще има. Той не е виновен. Той никога не е крил нищо – кой е, какъв е, за какво се бори, никога не е лъгал за намеренията си.
Огнян Герджиков каза, че е намерил китайски инвеститор за БДЖ. Смятате ли, че БДЖ е част от националната сигурност и всъщност, ако лишим малките населени места от транспорт, това няма ли да е пореден крах за държавата? Приемате ли идеята да се приватизира БДЖ?
Обикновено тези неща са наистина национални, но компанията е докарана до там, че… Като си говорим за чест, за банки, за пенсионни дружества – те всички са частни и са чуждестранни. Нали трябваше да цъфнем и да вържем от тези чуждестранни инвеститори?! Държавата има незаобиколима роля, което не означава да се занимава с всичко и даже с производствена дейност. Аз имам предвид държавата, която е държана отговорна и подотчетна… В случая с БДЖ тя е занемарила работата си и се е провалила в поддържането на националната политика. Това не означава, че понеже нашата държава не си върши работата, трябва да я махнем.
Такива случаи затвърждават впечатлението за държавата като лош стопанин и сякаш няма възможност за крачка назад?
В БДЖ историята е чисто кадрова, там имам специални наблюдения. У нас под политическо назначение се разбира да сложа на жена ми роднините, а те имат ли понятие какво правят – няма значение! И БДЖ е точно това. Така се случва последователно и с години. Ако дойдат китайците, ако дойдат австралийците, ако дойдат индийците… Те няма да дойдат, за да поддържат нашите железници, а за да извлекат необходимата норма от печалбата за себе си.
На фона на всичко, което става в българската икономика, абсурдна ли е идеята България да влезе в еврозоната?
Влизането не е абсурдна идея. Абсурден е начинът, по който се обсъжда това. Като хвърляне на ези-тура. Отговорът е в един стар виц:
Седят трима приятели в кръчмата и единият пита:
– Вие ще си купувате ли „Москвич“ тази година?
Другият казва:
-О, не знам, с тези дребни въпроси се занимава моята съпруга.
– Как, а ти с какво се занимаваш?
-О, аз се занимавам с по-едрите въпроси – как да се сложи край на апартейда и т. н.
В самия въпрос за еврозоната, както навремето беше с членството ни в Европейския съюз, прозира следното: ние ще седим и ще люпим семки пред телевизора, а някой отнякъде ще ни пусне манна небесна. Е, това се е случило в Синайската пустиня преди повече от 2000 г. Сега никой нищо няма да ни пусне. Ние имаме валутен съвет (борд) – знаете ли защо го имаме като паричен режим? Защото една институция, наречена БНБ, се провали тотално в най-важната си функция – провеждане на паричната политика.
Това го казвам най-отговорно, защото през 1994 г. аз бях част от тази институция и провалилия се екип. Но като видях, че няма как да повлияя, станах и си тръгнах, подадох си оставката. Ние се оказахме неспособни като екип, като държава, като институция да се справим. Вижте Румъния! През 1991-1993 г. румънците с нищо не бяха по-различни от нас. Всичко е до хората.
Аз не съм разбрал някоя политическа сила, макар че е малко преувеличено да ги наричаме така, някой политически субект да е казал ясно: какво цели, как ще го направи, защо го цели и след 3-4 години какво е направил и докъде е докарал нещата. Чувам някакви скандали – нещо ще приватизираме, друго ще купуваме, докато дойде друг скандал.
Вече ще станат 27-28 г. откакто бях свидетел и даже участник в техническите разговори и политическите промени в началото. Там имаше доста аматьорство, доста непрофесионализъм. Говоря като участник, отнася се и за мен. Частично и в много голяма степен не знаехме как да го направим. Нямаше достатъчно хора, които да знаят и трябваше да се учим в движение. Това, което не е естествено, е, че и сега е абсолютно същото. Още един виц:
Каква е разликата между американския и българския президент – американският се учи цял живот, за да стане президент, а българският като стане президент и започва да се учи. Нямам предвид никакви действащи президенти. Ние нямаме проблем с президента. Но кажете ми за коя отговорна длъжност не се отнася това?!
Една от мантрите на прехода е, че пазарът решава всичко. Вие обяснихте, че влизаме в нова фаза, която ще търси баланс между държавата и пазара. Но защо нашите български проблеми ни изглеждат толкова неразрешими?
Всяка държава си има проблеми. На никого не му е лесно. Например, не съм аплодирал резултата от референдума във Великобритания, напротив, мъчно ми е, защото мисля, че такива като нас ще отслабнат, след като гласът на Лондон не се чува в Брюксел. Но бях сигурен, че ако англичаните го решат, не че са безгрешни или идеални, но са доказали, че могат да се самоуправляват като общество, като група хора. Затова в България все си говорим за пета колона, за Ердоган, Путин и Тръмп. Какво могат да направят те в моята къща, ако аз не ги пусна? Кой е виновен? Кой е отговорен?!
Любомир Христов е финансист, бивш член на УС на БНБ (1990-1994), съветник на директора на Световната банка (1995-2000), работил е в американски компании (2001-2006), бил е директор на Централния депозитар (2007-2008), член на експертна група в Европейската комисия (2008-2011), член на Консултативна група към Европейския банков регулатор в Лондон (2011-2016). Завършил е УНСС. През 2011 г. беше кандидат за вицепрезидент на Меглена Кунева, издигнат от Инициативен комитет.
