Пикът в издаваните разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства от Софийския градски съд (СГС) е през 2010 година. Управляваният по това време от Владимира Янева съд, която тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов нарече „семейна приятелка“, е постановил едва 15 отказа за прилагане на СРС. Постъпилите тогава искания са били 6228, като дадените разрешения са 6213.
Това става ясно от доклад, който настоящият председател на съда Калоян Топалов изпратил на главния прокурор. В доклада се посочват поредица от нарушения при издаването на разрешения за прилагане на СРС.
Заради аферата „Червей“, при която стана ясно, че Янева е давала разрешения за подслушване за по-дълго време, отколкото позволява законът, бившата шефка на съда получи условна присъда.
Според доклада през 2009 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 3 677. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 3 662. Постановените откази са 15 броя. Получените веществени доказателствени средства през 2009 година са 390 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.
През 2010 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 6 228. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 6 213. Постановените откази са 15. Получените веществени доказателствени средства през 2010 година са 709 броя, като част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.
През 2011 година постъпилите искания за даване на разрешение за използване на специални разузнавателни средства са 6 010 броя. Дадените разрешения за използване на специални разузнавателни средства са 6 008, като в този брой се включват 37 дадени разрешения за използване на специални разузнавателни средства при условията на чл. 18 ЗСРС. Постановените откази са 2 броя, като няма постановени откази във връзка с постъпили искания по чл. 18 ЗСРС. Получените веществени доказателствени средства през 2011 година са 799 броя, като следва да се посочи, че част от тях са постъпили по дадени разрешения от предходната година.
През 2012 г. започва слаб спад в разрешенията – от постъпили 5 561 искания, разрешени са 5 556. През 2013 година исканията вече 4 324 броя, а разрешенията – 4 304. През 2014 година исканията, въпреки че продължават да спадат, държат висок брой – 3 579. Разрешенията са 3 549.
Първият сериозен спад на исканията се наблюдава през 2015 г. Тогава са направени 1 190 искания, като са разрешени 916. Рекордно нисък е броят на разрешените подслушвания през 2016 г. Тогава са постъпили 312 искания, като отказите са 165. На практика тогава съдът е разрешил прилагането на СРС в 147 случая.
Според доклада в периода от 2009 до юни 2014 г. в регистрите на съда не са вписвани имената на съдиите, които са се произнасяли по съответните искания. По този начин не може да бъде направен статистически анализ за броя на произнасянията от председателя на съда и заместниците му. На практика до 17 август 2015 г. контролът върху издаването на разрешения за СРС е бил занижен. За първи път името на съдия е вписано на 10 юни 2014 г., когато по препоръка на Бюрото за контрол на СРС е създаден регистър за вписване на издадените разпореждания.
Въпреки че през 2015 г. се наблюдава спад на разрешенията за прилагане на СРС, се наблюдават сериозни нарушения на закона при издаването им. Така например има издавани разрешения за проследяване и подслушване спрямо едно и също лице, за един и същ период от време, като искането е това да стане от две различни служби. Има и случаи, при които не се посочва къде се намира разследваното лице – на територията на страната или зад граница и дали въпросното лице е български гражданин или не. Има и случаи, с които на практика е нарушена Виенската конвенция за консулските отношения. Това означава, че са издавани искания за подслушване на дипломати, в разрез с конвенцията.
Констатирани са случаи, при които искането на заявителя е не само немотивирано, предвид обстоятелството, че липсва място на разследвана престъпна дейност, но и че това място е извън територията на Република България, като от мотивите на искането не става ясно каква е обвързаността на фактическите данни, посочени в искането на заявителя както с територията на Република България, така и с лицата, които са поставени под контрол чрез разрешените спрямо тях за използване оперативни способи от страна на оправомощения съдия.
Масово са констатирани и случаи, при които в искането на заявителя не е посочено престъплението, за което се изисква прилагането на СРС. По този начин е нарушен законът за СРС, в който е указано задължителното посочване на правната квалификация на престъплението, за което трябва да бъде издадено разрешението.
В доклада се прави заключението, че следва съдът да бъде предсказуем при издаване на актовете си, за да създаде „правна сигурност“. „При липсата на такава сигурност, заявителят е възприел подхода да внася едно и също по съдържание искане, докато получи разрешение“, се посочва в доклада.
