Министерството на правосъдието предлага законодателни промени, които предвиждат уседналост за всички видове избори. Ако бъдат приети в този вид, промените ще позволят на избори да гласуват само граждани, които са живели в България най-малко 3 месеца преди датата на вота.
Предлаганите текстове са публикувани в страницата на МП. Те са вписани в преходните и заключителните разпоредби на предлагани промени в Закона за българското гражданство и ако бъдат приети, ще бъдат отразени и в Закона за политическите партии и в Изборния кодекс.
От мотивите става ясно, че новото изискване ще се въведе аналогично на това при избори за Европарламент и за местна власт. За тях и в момента се изисква избирателят да е живял минимум 3 месеца в България, за да има право на глас. Сега това се предвижда и при избори за парламент и за президент.
Текстовете предвиждат и затягане на контрола върху политическата агитация на различен от българския език, както и при участие на религиозни лица и институции в изборната кампания. Ако партия системно включва религиозни институции и техни представители в политическата и организационната си дейност, в предизборните си кампании и агитация, тя може да загуби регистрацията си.
Промените за уседналостта биха възпрепятствали огромната част от българите в чужбина от участие в избори. Традиционно най-висок е делът на гласовете от Турция – секциите там дават на избори около 40 000 гласа. На вота от 26 март гласовете от Турция бяха около 32 000 от общо около 100 000 гласували зад граница.
Според основния закон право да избират парламент и президент имат „гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода“. Така възникват сериозни съмнения, че с промените Министерството на правосъдието си позволява да „дописва“ конституцията.
Ценз за уседналост в България има за местни и европейски избори. Това е възможно обаче тъй като основният закон казва, че тяхното провеждане се урежда със специален закон. При вота за Народно събрание и президент правото и начина на провеждането му е фиксирано в конституцията.
„Целта на предлаганите промени е уеднаквяване на изискванията за упражняване на активното избирателно право от страна на българските граждани“, се казва в мотивите към законопроекта.
Неизвестните засега автори на проекта цитират решението на Конституционния съд по дело № 4 от 2011 г., в което се казва, че „няма „дописване“ на основния закон при въвеждането на уседналостта за местните избори и избори за Европарламент. В мотивите се допълва, че Конституционният съд вече е приел, че уседналостта „по принцип не е противоконституционна“.
„В българското изборно право такова изискване е с установени традиции, свързвано е с мястото на упражняването на активното избирателно право…“, се казва в мотивите.
