Младите поколения знаят твърде малко за Евгений Евтушенко, чието творчество и съдба бележат цяла епоха, започнала преди 60 години, когато той става член на непристъпния Съюз на съветските писатели, само на двайсет години.
Но и на недотам изкушения в поетическите дела, но литературно грамотен човек от по-старите поколения името Евгений Евтушенко говори само за себе си. Знае се, че е от ранга на руските Булат Окуджава, Белла Ахмадулина, Висоцки, Шукшин. По-паметливи помнят, че гостува не за първи път у нас, последния път – през 2009г., където чете стихове в Амфитеатъра в Пловдив.
Мнозина отидоха, за да си припомнят, да съпреживеят. Защото, ако се позовем на източната философия – „Утре няма, всичко е тук и сега”, неминуемо ще сме сред присъстващите на голямото събитие.
„Поезията е изливане на духа. Тя може да помогне да излеят своя дух и тези, които не пишат стихове”. Достатъчно е да споменем уникалния факт, че гласът на Евтушенко, четящ поезия, са слушали пълни стадиони в 94 държави.
Няма как да не е интересно да имаш за събеседник човек, който е бил на всички континенти по земята и е писал стихотворения за всяка една държава, която е посетил. Още повече впечатлява възможността да си на една ръка разстояние от човека, който още с юношеските си стихове започва да руши „желязната завеса”.
По една проста причина: „Границите ми пречат. Неловко ми е да не познавам Буенос Айрес, Ню Йорк. Искам да се шляя, колкото си ща в Лондон. Да говоря с всеки.”
А че успява да говори на всеки с езика на поезията си, свидетелства фактът, че Пол Макартни и компания са чели стиховете му между своите концерти. Друго любопитно обстоятелство документира самият Евтушенко, припомняйки си как големият Пикасо възкликва при среща с него: „Наздраве за Русия, която казва истината”.
И действително не я спестява, независимо на какво ниво.
Така при едно от гостуванията си у нас, откровено заявява: „Откакто съм в България, ме водят само по гробища и братски могили. Няма ли някой бар в София?“
Той почина в САЩ на 85-годишна възраст. Евтушенко от години имал доста проблеми със здравето. Преди няколко години му ампутирали крака, през 2015 влиза в болница заради проблеми със сърцето.
Той е автор на над 150 книги, през 1963 година е номиниран за Нобелова награда за литература.
Евгений Евтушенко е сред най-големите поети от по-новата руска история. Той е също писател, режисьор, сценарист, журналист, актьор. Поезията му съдържа протест срещу догмите и застоя, дръзновението и стремежа към дълбоко осмисляне на живота.
Първата си поема Евгений публикува през 1949 г. във вестник „Съветски спорт“.
През 1952 г. публикува първата книга със стихове. През 1952 г. става най-младият член на Писателския съюз.
Женил се е четири пъти. Има общо петима синове от всички бракове. Владеел е английски, испански, италиански и френски език.
Любимият му поет и писател е Пушкин. Бащата на Евтушенко е класическият руски интелигент, който работи като геолог през деня, през нощите пише стихове, рецитира ги и играе карти. А когато го питат какво не му е наред, казва тъжно: Сгреших епохата!
Първата поема на Евтушенко излиза в „Советский Спорт“ през 1949, когато е само на 17 години.
Срещал се е с президентите Ричард Никсън, Джералд Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън. Холивудски звезди като Уорън Бийти са негови приятели. Ето едно от неговите стихотворения, които поразяват със своята човечност и любов.
Как си отиват майките от нас
На Г. Поспелов
Евгений Евтушенко
Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж — с вестта,
че няма ги, отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно,
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси,
и честваме рождените им дати,
но взривът закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по-далечни стават,
все по-малки
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас…
Превод: Владимир Башев
