ГЕРБ обсебва дясното политическо пространство – този възглас се носи с различни нюанси буквално от всички посоки. Някой са загрижени, други злорадства и т.н., а безразлични почти няма. Което пък прави темата особено болезнена.
Истината както винаги е някъде по средата! Че загубата на класическите десни партии в последните избори е болезнена, това е факт. Въпросните 300 хиляди души, които се смятат за техен електорат обаче, едва ли просто така ще се влеят в ГЕРБ. Причините са много, като има и обективни, и субективни. Първо повечето от тези 300 хиляди гласуват от години по един и същи начин без да имат изгода от гласуването си. Наясно са, че интелектуално ограничени хорица като Божидар Лукарски се катерят по главите им, стъпвайки именно на техните гласове и въпреки това правят едно и също година след година. Тоест, тук можем да говорим не просто за традиция, а за осъзната традиция. Тези хора подкрепят идеи, въпреки хората. В ГЕРБ е точно обратното – гласува се за Него, въпреки липсата Му на идеи!
Второ. В България принципът познат като „по-малкото зло“ е доказано НЕвалиден! По нашите географски ширини всеки човек с достатъчно житейски опит ще ви каже, че може ли да се случи нещо лошо, то не просто се случва, а избуява в най-лошия вариант. Каквото и да говорят пропагандаторите на ГЕРБ, тази партия определено има проблем с идентификацията си! Не само, че не е сигурно, че са от добрите – бедата е , че се самоопределя първо като „център“ и после като „дясно“. Няма как при подобна комбинация да си по-малкото зло в очите на хора, за които по думите на Маргарет Тачър „Има два пътя – десен и грешен“.
Същата е ситуацията и на полето на геополитиката. Всеки малко по-разумен русофил в България би гласувал на миналите съвсем скоро президентски избори за Цецка Цачева. И за този му вот има цял куп логични причини. Достатъчно е да се вгледаме в нейните опорни точки, ползвани от нея на диспутите и с Румен Радев и ще видим, че в много отношения той беше значително по в дясно от нея.
В крайна сметка подкрепата на избирателите за традиционните десни партии не е вечна, но със сигурност може да се каже, че няма да отиде в ГЕРБ толкова лесно, колкото много хора си го представят. Най-малкото голяма част от тях са манталитетно различни от Бойко Борисов и това различие няма как да бъде преодоляно просто така. Защото влизаме в сферата на субективните възприятия, но понякога техния ефект е още по–устойчив от този на разумните доводи.
Тук, между другото, има един интересен паралел – практически една и съща е причината Лукарски и Борисов да не бъдат възприемани сериозно от гласуващите за класическата десница. И това си е извиращата от тях „простота“. Десните избиратели могат да простят всичко и не веднъж са го правили, но не и простота, която е на път да стане свещена! И тук не става дума за някаква приписвана им елитарност, а за горчив опит, трупан с години! И въпреки усилията, никакви позиви за обединение не могат просто така да съберат вода и огън! Факт е, че разделението в РБ започна много преди изборите. И разделителната линия НЕ беше просто коалицията с ГЕРБ, а начинът, по който тази коалиция беше ПРАКТИКУВАНА!
Сам по себе си проблемът никога не е бил в обединението, а в смисъла от него! Основният въпрос за десницата не е кога и как ще се обединим, а какво ще правим после! Ако използваме приказката на Хан Кубрат за снопа стрели, предполага се , че сноп патерици, подобно на стрелите ще издържи повече от разпилените, които се чупят една по една.
И все пак сноп стрели е за предпочитане пред сноп патерици! Винаги!
