Вярвате ли на Големите данни? Опитайте да потърсите с Google Холокоста

Вярвате ли на Големите данни? Опитайте да потърсите с Google Холокоста

 

Очакваше се появата на големи бази данни да води до по-точен и рационален свят. Вместо това, те може да ни заведат в блатото на „алтернативните факти.“

Данните не могат да лъжат, но те могат да се тълкуват по начин, който да има същия ефект. Помислете за настойчивото твърдение на президента Доналд Тръмп, че милиони са гласували по измамен начин на изборите през 2016. По някакъв начин това може да се обоснове с данни: през 2012 г. едно проучване установи, че около 2,75 милиона души са се регистрирали да гласуват в две или повече държави. Въпреки, че няма никакви доказателства, че някои от тях са гласували по два пъти, това няма значение за Тръмп или неговите поддръжници.

Тази ловкост едновременно илюстрира и допринася за по-голям проблем: губим доверие в числата, особено в статистиката. Тяхното голямо количество и разнообразие могат да бъдат непоносими.

В скорошен преглед на данните за популярността на Тръмп в Politico например, според деветте анкети делът на одобряващите варира от 36% до 54 процента. Добавете и главоболието, от което мнозина все още страдат поради подвеждащите прогнози за президентските избори, и няма да се учудваме, че хората започват да игнорират данните напълно или просто ги интерпретират в съответствие със своите убеждения.

Аз не знам дали това ще доведе до дълбока криза на демокрацията, но мисля, че е справедливо да се определи поне част от вината на големите данни. Алгоритмите, разработени от компании като Alphabet Inc. и Facebook Inc  позволяват партизански изкривявания при търсене на доказателства. Те оформят нашите онлайн среди не според  истината, а според конкретните данни, които търсим или върху които кликваме. Това може да подкопае нашето разбиране на и доверие към, обективните научни и исторически факти.

Ето един краен пример: Дилан Руф твърди в своя манифест, че е било търсене в Google на „престъпления на черни към бели“.

дилан руф

Дилан Руф със своите жертви, хладнокръвно разстреляни в църква

 

Така се стигна до убийството на девет души в църква в Чарлстън, Южна Каролина през 2015 г. Помислете за тази фраза за търсене. Какви видове текстове ще подхождат идеално на „престъпления не черни спрямо бели“, за разлика от, да речем, „статистика за нивото на престъпността, според расова принадлежност?“ Естествено, Руф получи линкове към расистки уебсайтове с техни собствени алтернативни факти – точно както търсенето за „кой наистина уби Кенеди“, по-често ще води до конспиративни сайтове.

Когато написах в Google фразата „Беше Хол“, търсачката автоматично допълни „Беше ли Холокостът истински?“ От първите шест резултата от търсенето четири бяха сайтове, отричащи Холокоста.

И това се случва въпреки усилията на Google да намери решение на този проблем още през декември, и аз не съм единствената.

Такова насочване на търсенето се случва дори когато ние не търсим активно. Wall Street Journal, във връзка с изборите, следял във Facebook новинарските емисии за левите и десните. В едните емисии като зло била посочвана Клинтън, в другите – Тръмп. Guardian експериментира разменяйки новинарските емисии за избиратели с различни убеждения – десни новинарски емисии за демократични избиратели, а на републиканските избиратели – леви. Да бъдеш в либералните емисии, казва един републиканец , е „като четене на книга от глупак.“ Различни истории подкрепени от различни видове доказателства, водеха до нарастващо разминаване във вижданията на хората за света. Още по-лошо, опитът да проверите това, което сте видели във Facebook, като отидете в Google може да не помогне – защото зависи от начина, по който формулирате въпроса.

деца пред компютри

Децата свикват от малки да търсят информация предимно в интернет

Въпреки тези проблеми, компаниите за големите данни се опитват да поддържат репутацията си като източници на достоверна информация. В една от последните реклами на Google Home, баща пише на дъщеря си и търси в Google факти за сините китове. Това е представено като един вид удобна енциклопедия, разширяваща надеждните знания  в домакинството, нещо като съвременен еквивалент на кухненският речник. Да се надяваме, че малкото сладурче няма да пита за Холокоста.

Източник: Философски клуб

Превод: Духомир Минев

Категории Акцент, Цивилизация

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *