Парламентарни избор 2017
„Имаше един особен трепет, даже страх, да не би партията ДОСТ да попадне в парламента, защото това би било грозен и опасен прецедент. Това е турска партия по същество. Това означава пробив на границата, който е по-сериозен от прекосяването й от някой бежанец“.
„През ДОСТ минава съпротивата срещу Путин, което е гротесково. Направо е някакво екзалтирано малоумие. Единствената загадка тук е дали тези, които говорят с този апломб, вярват на това, което произнасят. Аз мисля, че частично вярват“.
„Това, което Евгени Михайлов твърди е, че през ДОСТ минава европейския път на България. Нещо подобно твърдеше и Доган – през Босфора минава прехода.“
За ситуацията в Турция
„Борисов се държи уравновесено в тази ситуация. Президентът Радев каза твърди думи и беше длъжен да го направи. Предишният президент не би се решил на това“.
Несъстоялия се дебат между Корнелия Нинова и Бойко Борисов
„Корнелия Нинова настояваше за дебат, защото има по-малко какво да губи. Борисов се бои от директна среща с основание, защото няма такава скорост на мислене. Борис има вярна реакция на нагонно ниво и тя го отпраща далеч от подобна конфронтация в пряк ефир.“ Според д-р Михайлов Борисов смята, че е по-добре „да остане на нивото на високия символ“, какъвто е в момента и в този смисъл не е нужно да легитимира Нинова като алтернатива чрез директен лидерски дебат.
Лексиката на лидерите
„В лексиката на Борисов доминира простонародната, уличната метафора, а неофициално – сексуалната. Има хора, които се наслаждават на неговата езикова волност, защото ги весели. Корнелия е като под ляв пагон. Самоуверена, но не до там. По тая причина преиграва. Включително и в това, което говори. Имаше изказвания по адрес на санкциите по отношение на Русия, които трябваше да премълчи“.
„Борисов натежава във физически и ментален смисъл. Преживява себе си като неизбежен, като нещо от националната съдба. Не е без основание, защото Бойко Борисов е своеобразен уникум. Той е игрово, много талантливо, подвижно преиздаване на Живков в сложни условия – защото тоталитарните бяха прости, но трудни за понасяне”.
За стария и новия президент
Плевнелиев беше подвижен пред очите, имаше дарбата да сервира гафове, които са близки до това, което в киното се нарича гег, някаква особена несръчност – ментална или физическа, която развеселява. Беше добронамерен така както го разбира. Слабостта на Плевнелиев беше натискът, който упражняваше дидактически неговият антураж от съветници, ешелонирани от тук до Виена, може би до Брюксел или зад Океана. Той ги слушаше без да се тревожи за последствията. Той нямаше автономен риск, не предприемаше нищо от себе си. Знаеше каква е директивата и работеше като човек, който се наслаждава на съвпадението от това, което му диктува собствения усет и това, което верноподаничеството изисква. В този смисъл той беше един абсолютен президент. В някакъв смисъл президент-мечта. Намирам тази работа за леко унизителна…
Мисля, че България се нуждае от уравновесен човек, който изважда своите президентски думи от собствената си мисъл и воля. Мислите и действията на президента Плевнелиев минаваха през него, а не от него… Мисля, че Радев има грижа за това да бъде уравновесен и да удържа достойнството на страната, нейния суверенитет, което е символичен въпрос. Това не е някаква задача за специално постъпване, за някаква екстравагантност на решенията, които биха могли да тревожат някого. Неговата позиция е символична, но разбира се, с реални последици. Радев до момента удържа тази задача – да представлява българската нация в потребността й да налучква самоуважение и независимост, в рамките на нашите знаменити лоялности.“
