На 26 март се провеждат третите предсрочни избори от 2013 г. насам. След приемането на новата Конституция от 7-то Велико народно събрание през 1991 г. българските граждани 8 пъти са заставали пред урните, за да гласуват на парламентарни избори.
Повече от половината пъти те са гласували предсрочно. В търсене на промяна или заради политическа криза досега предсрочни избори е имало за:
37-ото Народно събрание – на 18 декември 1994 г.
38-ото Народно събрание – на 19 април 1997 г.
41-вото Народно събрание – на 5 юли 2009 г.
42-рото Народно събрание – на 12 май 2013 г.
43-тото Народно събрание – на 5 октомври 2014 г.
Днес за шести път ще трябва да гласуваме предсрочно. Първото обикновено Народно събрание у нас след промяната на 10 ноември 1989 г. е 36-то, което е избрано на 13 октомври 1991 г.
Тогава за пръв път у нас се провеждат избори 2 в 1, като избирателите трябва да гласуват и за местна власт.
В 36 парламент политическото разпределение на властови позиции в значителна степен е свързано с реституционни закони и интереси.
Първоначално председател на събранието е лидерът на Демократическата партия Стефан Савов от СДС /ноември 1991 г. – октомври 1992 г./ След него председател е Александър Йорданов от СДС, който ще остане в парламентарната хроника със сентенцията „днес е добър ден за българската демокрация“.
На избори за 37-о Народно събрание на 18 декември 1994 г. БСП е подкрепена от 2 262 943 избиратели и има 125 мандата, за СДС са гласували 1 260 374, което осигурява мястото на 69 народни представители на парламентарните банки.
Народен съюз е подкрепен от 338 478 и получава 18 мандата.
За ДПС бюлетини са пуснали 283 094 души, а депутатите са 17. Българският Бизнесблок на Жорж Ганчев с 245 849 бюлетини получава 11 мандата.
Председател е Благовест Сендов. Народното събрание е разпуснато предсрочно заради дълбоката криза, в която навлиза страната. Извънредните избори за 38-о Народно събрание, които се провеждат на 19 април 1997 г., водят до парламентарно мнозинство на коалицията Обединени демократични сили с основна политическа сила СДС, като печелят 137 мандата.
За сините гласуват 2 223 714 души. Събранието изкарва пълен мандат и работи от 7 май 1997 до 19 април 2001 г. Негов председател е Йордан Соколов. БСП с коалицията Демократична левица е подкрепена от 939 308 гласа и печели 58 мандата.
Обединение за национално спасение – 323 429 гласа и 19 мандата. Българска евролевица – 234 058 и 14 мандата. Български бизнес блок – 209 796 и 12 мандата. 38-ото НС приема декларация заради изострената ситуация в Косово, в която се заявява, че „България няма да участва пряко или косвено във военни действия в Съюзна република Югославия“ и потвърждава цивилизационния си стратегически избор за пълноправно членство в НАТО.
Депутатите гласуват и декларация за национално съгласие. Избори за 39-то Народно събрание на 17.06.2001 г. довеждат на власт НДСВ на Симеон Сакскобургготски. За НДСВ пускат бюлетините 1 952 513 българи и движението има 120 депутати в парламента.
Следват го ОДС с 830 338 гласа и 51 мандата, Коалиция за България със 783 372 гласа и 48 мандата, ДПС – 340 395 гласа и 21 мандата. Председател на НС е Огнян Герджиков, който по-късно е заменен от Борислав Великов. 39-ото НС приема на 21 септември 2001 г.
Декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет. След редовни избори на 25.06.2005 г. е свикано 40-то Народно събрание на 11 юли 2005 година. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 година.
В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от предишното правителство. Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите. На изборите за Коалиция за България са гласували 1 129 196 33 души, което й определя 82 места в парламента.
Подкрепата за НДСВ пада до 725 314 гласа и 53 мандата. ДПС – с 467 400 гласа има 34 депутати. Национален съюз Атака – е подкрепен от 296 848 българи, получава 21 места в НС. Обединени демократични сили – 280 313 гласували за тях, коалицията взема 20 мандата. Демократи за силна България – с 234 788 гласа получава 17 места в парламента. Български народен съюз – 189 268 гласа и 13 места. Председател на парламента е Георги Пирински.
Изборите за 41 Народно събрание се провеждат на 5 юли 2009 г. В НС за ГЕРБ гласуват 1 678 583 избиратели като 91 мандата са пропорционални, а 26 – мажоритарни, депутатите от ГЕРБ са общо 117. Първоначалният брой депутати за ГЕРБ и ДПС е респективно 116 и 38, но след касиране на 18 358 гласа от гласоподавателни секции в Турция от ЦИК на 16 февруари 2010 ГЕРБ получава един мандат повече, а ДПС губи един мандат.
Коалиция за България е подкрепена от 748 114 гласа и получава 40 пропорционални мандата. ДПС с 592 381 32 гласа – 5 мандата са мажоритарни, а 37 пропорционални. Партия „Атака“ получава подкрепата на 395 707 и има 21 пропорционални мандата. Синята коалиция – СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП успява да привлече 285 671 и взема 15 депутатски места. Ред, законност и справедливост със 174 570 достига минимума за парламентарна група от 10 депутати. Групата на РЗС просъществува до 9 декември 2009 г. Цецка Цачева е председател на 41-ото НС.
Предсрочните избори за 42-ро Народно събрание се провеждат на 12.05.2013 г. Първото му заседание е на 21 май 2013 г., а последното на 4 август 2014 г. На 6 август с указ на президента Росен Плевнелиев 42-рото Народно събрание е официално разпуснато. В това НС ГЕРБ влиза с 1 081 605 гласа и получава 97 депутатски кресла. Коалиция за България – с 942 541 има 84 мандата. Движение за права и свободи е подкрепено от 400 466 гласоподаватели и получава 36 места. Партия Атака с 258 481 бюлетини има 23 места. Председател на 42-ия парламент е Михаил Миков.
Извънредните избори за 43 Народно събрание се провеждат на 5 октомври 2014 г. В парламента влизат рекорден брой политически формации. За ГЕРБ гласуват 1 072 491 души и в НС влизат 84 депутати. БСП-лява България с 505 527 гласа получава 39 места в парламента. ДПС с 487 134 гласа 38 места, Реформаторски блок с 291 806 гласа – 23 мандата, Патриотичен фронт с 239 101 гласа – 19 мандата, България без цензура със 186 938 гласа – 15 мандата, Партия Атака със 148 262 гласа – 11 мандата, Алтернатива за българско възраждане получава 136 223 бюлетини и има 11 мандата.
Председател на НС е Цецка Цачева. На 26 януари бе последното пленарно заседание на 43-ото Народно събрание, след като президентът Румен Радев издаде указ, с който разпусна на 27 януари 43-ия парламент и насрочи предсрочни избори за 26 март.
БГНЕС