Резюме
Френските президентски избори са полезен барометър за разбиране на вътрешното положение на Франция. Исторически, Франция се обръща навътре към себе си в моменти на криза и след период на хаос се появява единна и силна. В момента Франция е в началото на обръщане към себе си. Стратегическата позиция на страната е слаба, нейната икономика е в застой и нейното общество е разделено. Вълната от подкрепа за Националния фронт е симптом на това разделение, а не причина за нестабилност. Кандидатът за президент на Националния фронт Марин Льо Пен няма нужда да спечели изборите, за да повлияе на френската политика; тя вече влияе. Но шансовете й са по-добри от кредита, който повечето й дават. Участието й в изборите ще даде поглед към това как Франция ще се опита да се справи със своите демони.
Националният фронт на Льо Пен се опитва да използва магията на Брекзит / Доналд Тръмп и успява да сглоби уникална конфигурация от избиратели, каквато френският истеблишмънт не успя да направи
Старият въпрос какво означава да бъдеш французин отново е от значение. Страната стана интроспективна, но ще излезе от тази фаза по-мощна и уверена в Европа.
Въведение
Президентските избори във Франция приближават бързо. Първият тур на изборите ще стане на 23 април, а след това на 7 май и двамата най-добри претенденти ще се изправят един срещу друг в балотаж. Голяма част от света е обсебен от това как ще се представят Льо Пен и Националния фронт, било защото ги презират или защото им се възхищават. Налице е също така здравословно ниво на интерес към различни скандали, които тормозят другите топ кандидати.
Важно е да се започне с две предупреждения. Първо, изборите не могат да бъдат предсказани с висока доверeност. Всеки, който твърди обратното, може със същия успех да се опитва да ви убеди, че е открил тайната на превръщането на оловото в злато. Второ, резултатите от изборите са пътни знаци, а не точка на обръщане. Те ви казват къде се намирате, но те не променят посоката, в която се запътили. Изборите рядко променят геополитическите ограничения и императиви на една страна. Новите кадри влизат в офисите с високи амбиции и разпалена реторика, но бързо разбират, че те са влезли в котел от невъзможни искания и ограничено пространство за маневриране.
След встъпването си в длъжност Франсоа Оланд заяви, че има намерение „да възправи Франция в дух на справедливост“
Въпреки това, понякога те могат да ни помогнат да проучим как ще се развиват събитията в краткосрочен план, как една страна ще се държи под натиска или възможностите, пред които тя е изправена. От такава гледна точка е много полезно да се наблюдава какъв е залогът на избори във Франция. Това дава поглед към трудната и отслабваща стратегическа позиция на Франция, в контекст, в който се пренареждат взаимоотношенията в цяла Европа. А също така показва, че Франция още веднаж е на вътрешен кръстопът. Познатият въпрос, който в най-различни моменти е доминирал политическия дискурс във Франция от 1789 г., сега е обновен: Какво означава това да бъдеш французин?
Исторически погледнато, в моменти на геополитическо предизвикателство, Франция се обръща навътре, за да отговори на този въпрос и се появява по-обединена и адекватна на световната сцена. Впрочем, в миналото, тези моменти на вътрешна нестабилност са били до голяма степен в резултат на растеж или военно поражение. Днес то е резултат на стагнация. Франция е в ключов момент от своята история. Дните на Франция като глобална сила са приключили, но страната все още е регионална сила. Фокусирането на Франция върху себе си не означава, че е на път да се срине. То означава, че Франция вече не може да се скрие от своите стратегически и икономически проблеми. Това, от своя страна, означава че една по-обединена Франция в крайна сметка ще се появи, за да се справи с тези проблеми.
Отслабваща стратегическа позиция
Франция има богата история от лидери, които са разбирали геополитиката и са действали адекватно, включително такива като кардинал Ришельо, Шарл Морис дьо Талейран, Наполеон Бонапарт и Шарл де Гол. Всички гледат на текущата стратегическа позиция на Франция в Европа и света с известно безпокойство. Основната грижа на Франция би трябвало винаги да бъде отношенията с Германия. След 1945 г. Франция и Германия се обединиха главно по военните и икономически въпроси. За голяма част от това време, Франция е по-силна от двете. Днес обаче, Франция и Германия са раздалечават, а Германия е много по-мощна икономически. Единственото нещо, което задържа Германия да се превърне във върховна военна сила е собственото й нежелание да инвестира в разходи за отбрана. Франция не може да основе своята национална стратегия върху германските капризи.
Geopolitical Futures писа много през последните седмици, посочвайки, че сегашните борби на НАТО отчасти се дължат на липсата на общ враг, който някога обединяваше Алианса. Съветският съюз падна през 1991 г. и мисията е изпълнена. Въпросът сега е дали НАТО може да разработи нова обща мисия или ще се превърне в нова международна бюрокрация. От стратегическа гледна точка, Европейският съюз до голяма степен е изправен пред същия въпрос. Франция помогна за създаването на семената, които в крайна сметка се превърнаха в ЕС – Европейската общност за въглища и стомана, през 1951 г. Нейната двойна цел бе да обедини Западна Европа срещу Съветския съюз и да предотврати война между Франция и Германия. През 1957 г. Европейската икономическа общност зае мястото на Европейската общност за въглища и стомана.
Шарл де Гол е архитектът на Петата френска република
Франция не се ангажира с тези сделки, без загриженост за потенциалните загуби за френския суверенитет. Де Гол, избран за първи президент на Петата република през 1958 г., следваше стратегия на максимизиране независимостта на външната политика на Франция. За тази цел, де Гол настоя за предпазване от драстично отслабване френския суверенитет по икономическите въпроси, което тези институции можеха да породят. Той също така настоя за развитието на френския ядрен арсенал. Де Гол знаеше, че Франция не може да се стреми да бъде толкова мощна, колкото САЩ или СССР. Така максимизирането на френската сила беше обвързано с развитието на европейска сила, която може да балансира между САЩ и Съветския съюз, с Франция на кормилото. Както Стенли Хофман писа някога на Де Гол, „Националистът на немското раздробяване от 1945 г. тържествено честваше френско-германското помирение и сътрудничество.“
Фрагментацията на ЕС означава фрагментация на клетката, която Франция се надяваше да използва, за да ограничи възможността Германия да повтаря историята. В известен смисъл, клетката все още е здрава. Германската икономика е зависима от износа, и докато Германия устоя на икономическата криза чрез увеличаване на износа за Китай и САЩ, пазара на ЕС все още е далеч от това да бъда най-важната дестинация за германските стоки. Германия се нуждае от ЕС, но дали ЕС все още се нуждае от Германия не е толкова ясно. Гърция от години е на ръба на напускане на ЕС и още един кръг от мелодрамата се подготвя. По-важно е, че позицията на Италия в ЕС също става несигурна и ЕС няма да оцелее при едно италианско напускане. Франция и страните от Източна Европа като Полша открито игнорират директивите на ЕС – Франция за бюджетните дефицити, Полша за мигрантите.
Франция е все още значителна световна сила. Тя има шестата по големина икономика в света по БВП и значителна военна сила. И все пак, разликата между Франция и САЩ е изключително голяма. Франция дори не е най-мощната държава в Европа. Но основният въпрос за Франция е, че тя стана младша фигура в стратегическото си партньорство с Германия. Според последните данни на Световната банка от 2015 г., БВП на Германия е над 25 на сто по-голям, от този на Франция. Дори ако прогнозите за развиитето на икономическата криза се сбъднат, Германия пак ще има значително по-голяма икономика от Франция. Германия също има около 15 милиона повече население от Франция. Берлин е в състояние да упражнява по-голямо влияние в ЕС. Когато преговорите между Брюксел и Гърция се бавят поради изискванията за строги икономии, всеки знае, че директивите за строги икономии се издават от Берлин, не Париж.
Франция трябва също да се бори със заплахата от радикални ислямисти, които са превърнали Франция в една от техните основни мишени. Франция не разполага с военна сила, необходима да се спрат конфликтите, които бушуват в Близкия Изток, и които вдъхновяват подобни атаки. При цялата си военна мощ , Франция е зависима от САЩ за справянето с тероризма и други проблеми. На стратегическо ниво Франция е в несигурна ситуация. Франция зависи от отношенията си повече, отклокто взаимоотношенията зависят от Франция. И текущият баланс е нестабилен, защото ролята, която Германия възнамерява да играе в Европа като пръв между равни, в най-добрия случай е двусмислена, особено когато Германия е заета с вътрешни политически и икономически проблеми.
Застой на френската икономика
Друг слой на френската слабост съществува под международното ниво. Тази слабост е френската икономика. Безработицата във Франция е близо до най-високото си ниво от 35 години насам. Най-новите данни от Националния институт за статистика и икономически изследвания INSEE) на Франция показват, че през третото тримесечие на 2016 г. нивото на безработица в страната е било 10 на сто. Малко под половината от безработните са търсели нови работни места повече от една година. До момента най-високите нива на безработица – повече от 25 на сто – са сред хората под 24. За сравнение, Федералната статистическа служба в Германия съобщи, че нивото на безработицата през януари 2017 – 3.8% е най-ниската стойност от 1980 г.
Нивото на безработицата в Германия е 3,8% по данни от януари 2017 г.
Освен това, безработицата е най-лошо в две географски области: на юг и североизток. Това е норма в южната част на Франция, която споделя високи нива на безработица и други прилики с други южни европейски страни. Но повишаването на безработицата в североизточната част е многозначително, защото това е един от основните центрове на френското индустриално производство. Франция все още получава около 30% от своя БВП от износа, но стойността на френския износ е намалял в продължение на три последователни години. Това заплашва да се превърне в една стара история, но тя е не по-малко вярна: много от избирателите, гласуващи за партии и кандидати, за които се смята, че са извън мейнстрийма, като например Льо Пен и Националния фронт, са недоволни хора от работническата класа, които виждат как работните им места изчезват или как пресъхва техния потенциал за развитие. От гледна точка на някои от най-североизточните френски региони, всичко това се случва, докато Германия се радва на относителен просперитет.
Най-дълбокият проблем за френската икономика, обаче, не е безработицата. Безработицата е само симптом на застоя в растежа на БВП. Последните налични данни от 2016 г. показват, че френската икономика е нараснала с 0,2% през третото тримесечие, след свиване от 0.1% през второто тримесечие. Нетната външна търговия е един от основните фактори, водещи надолу растежа на френсикя БВП, макар че има и структурни проблеми във френската икономика, които не допускат големи промени за да се реши проблема. Това е още една точка, в която се задълбочава пропастта между германските и френските интереси. Франция иска експанзионистична бюджетна политика, докато Германия остава привърженик на строгите икономии. До този момент Франция пренебрегва правилата за бюджетния дефицит на ЕС и ще продължи да го прави, но разходите досега не са били достатъчни, за да постигнат значително стимулиране на икономическия растеж. Докато френската икономика остава затънала в болест, Франция ще остане вътрешно разделена и външно слаба.
Изборите през 2017
След този преамбюл е възможно да се потопим в анализ на настоящия предизборен цикъл, чиято звезда е Марин Льо Пен. Консенсусът около френската избори тези дни е, че Льо Пен ще спечели най-много гласове на първия тур, но когото и да срещне на балотажа солидно ще загуби. Но подобен консенсус имаше, че Brexit никога няма да се случи и Доналд Тръмп няма шанс да стане президент. Като се има предвид, че е невъзможно да се предскажат изборите и че през последната година проучванията на гласовете, давани за големите, по-скоро са били погрешни отколкото точни, ще бъде разумно ако се подходжда с повишено внимание при обявяването на победител. Освен това, дали Льо Пен ще спечели или не, не е толкова важно, колкото разглеждането на коалицията на избирателите развиващите около нейната личност и около укоряваната нейна версия на Националния фронт.
Четейки на чаени листа от анкетите
Последната анкета на авторитетната изследователска фирма CEVIPOF и френския ежедневник Le Monde подсказва, че Льо Пен е в по-добра позиция, отколкото считат повечето наблюдатели в момента. Льо Пен е останала на първа позиция за гласуването от първия кръг с приблизително 27%. Под нея, претендентите търгуват подкрепа назад и напред. Консервативният кандидат Франсоа Фийон е попаднал в скандал, в който той, както се съобщава, изплащал на съпругата и децата си стотици хиляди евро, като ги назначавал на фалшиви работни места, които не изисквали изпълнение на някакви задължения. Според анкетите, в момента той получава 19,5%, въпреки че тази цифра не отчита предварителните обвинения, повдигнати срещу него на 14 март, във връзка със скандала за незаконно присвояване. Емануел Макрон, който беше министър на икономиката в продължение на две години по време на президента Франсоа Оланд, сега е на второ място с подкрепа от 23 на сто, но подкрепата му бележи леко понижение през последните седмици. Макрон се счита за аутсайдер, след като напусна правителството на Оланд, за да създаде собствена партия. Макрон е проевропейски и се представя като прогресивен, но това, което му липсва като опит, е в негова полза, защото се счита за неортодоксален кандидат без връзки с текущите неуспехи на естаблишмънта.
Анкетите са съмнителни източници на доказателства днес, но ако ги приемаме както се приема солта, това не означава, че трябва да се пренебрегват напълно. Копаейки по-дълбоко в данните за избирателните настроения, разкриваме две по-важни наблюдения. Първото е свързано с втория тур на изборите. Фирмата Ipsos провежда анкети за потенциален съперник в евентуални надпревари Льо Пен – Макрон и Фийон-Льо Пен. Според тези резултати, Макрон е ясен фаворит при балотаж с Льо Пен, с разлика от 62 до 38 процента. Освен това, във втория тур на изборите, 77 на сто от привържениците на Макрон са сигурни, че ще гласуват за него, докато 79 процента от привържениците Льо Пен са ангажирани да гласуват за нея. Това формира значителен резервоар гласове, които биха могли да се завъртят в друга посока, макар и много по-малко, отколкото на първия тур на гласуването.
Разликата на Фийон срещу Льо Пен е много по-малка – 55 на сто спрямо 45 на сто. (Заслужава да се отбележи, че някои от внушаващите най-голямо доверие проучвания за Brexit показваха подобна разбивка в полза на кампанията за „оставане“.) Тук също е налице висока степен на доверие във всеки кандидат сред техните привърженици – 79 процента за Фийон и 80 процента за Льо Пен.
На повърхността, тези числа не пораждат някакво интуитивно усещане. Макрон прави кампания диаметрално противоположна на Льо Пен. Би могло да се очаква, че ако Льо Пен беше единственият кандидат, представляващ десницата на втория тур, най-консервативните гласоподаватели ще гласуват за нея, а не за начинаещият Макрон. Междувременно анкетните резулатти за Фийон-Льо Пен са много по-близки, отколкото може да се очаква – Фийон вероятно би могъл да открадне някои гласове от Льо Пен и ще има подкрепата на много хора в ляво, за които Льо Пен не е приемлива. Следователно, тези резултати показват, че или звездата на Фийон е паднала доста далеч и Льо Пен е по-малко популярна отколкото хората вярват, или методиката на изследванията е погрешна.
Коалиция от недоволни избиратели
Това е, което показват проучваинята, за да се разбере зараждащата се коалиция на избиратели, които не са доволни от статуквото и са привлечени от Льо Пен и Националния фронт, ще е полезно да се разгледат резултатите от проведените през 2015 г. френски регионални избори. Две основни статистически данни, една очаквана и една неочаквана, трябва да се имат предвид при анализа на днешните данни. В първия кръг, 43 на сто от избирателите, описани като „работници“ са гласували за Националния фронт, което е с 11 на сто повече от всяка друга партия. Това има смисъл и е в съответствие с резултатите от президентските избори през 2012 година. Подкрепата за Националния фронт през 2012 г. е достиганла най-високо ниво в райони, където безработицата е най-висока и работници са загубили най-много. Нивото на подкрепа за Националния фронт в Южна Франция ще се установи, но това, което трябва да се появи на графиката е силната подкрепа за партията през 2012 г., на североизток , която най-малко ще остане същата и дори може да се увеличи леко на предстоящия избори.
Подкрепата за Националния фронт през 2012 г. е достиганала най-високо ниво в райони, където безработицата е най-висока и работници са загубили най-много
Резултатите за 2015 г. показват също, че за разлика от Великобритания и САЩ, националистическото движение представлявано от Националния фронт на Льо Пен привлича голям процент от младите гласоподаватели. Това се дължи отчасти на апатията сред избирателите на възраст 18-24 години; според Ipsos само 35 на сто от хората на възраст 18-24 гласували през 2015 г. Но от тези, които гласуваха, 35 процента подкрепиха Националния фронт, а това повече от общата сума за всяка друга страна, и по-високо от средното за всяка друга възрастова група. Причината поради която младите избиратели и работническата класа са привлечени от Националния фронт е, че тези два сегмента на френското общество са най-засегнати от френския застой на растежа и икономическото заболяване. Младите хора не разполагат с работни места и работническата класа губи работата си. Нещо повече, припевът на опозицията срещу Националния фронт е фокусиран върху представянето на Льо Пен като бедствие, а не като предлагане на решения за проблемите на Франция.
Реалността е, че дори и ако Льо Пен губи, това е в нейна полза, защото спечелилият кандидат няма да има силен мандат да направи структурни промени във френската икономика, и Националния фронт ще има още по боеприпаси през следващият изборен цикъл да играе ролята на аутсайдер и анти-системна партия, увеличавайки своите шансове за успех. Трябва също да се отбележи, че Националният фронт не измести политическия дискурс в дясно, както Брекзит и Тръмп направиха във Великобритания и Съединените щати. Националният фронт под ръководството на Льо Пен стана по-умерен и се опитва да се освободи от някои от своите по-уязвими позиции, за да се приближи до центъра и да се хареса на нови избиратели. Ако сегашните данни за избирателните нагласи се запазят, това няма да бъде достатъчно, за да прескочи Льо Пен в президентството, но нормализирането на Националния фронт във френската политика е вече в ход, и няма да изчезне, освен ако не е Льо Пен неочаквано не изгори на първия кръг на гласуването. Темите, по които тя говори, ще останат. Не съществуват лесни решения за проблемите на избирателите, които гласуват за Националния фронт, а те смятат, че Националният фронт е единствената партия, която ги слуша.
Тази година победа на Льо Пен е малко вероятна, но тя е във висша степен възможна. Така или иначе, Националния фронт няма да си отиде. Натискът върху френския истеблишмънт е да намери решения за френските вътрешни и външни проблеми по такъв начин, че да накара френските граждани да смятат, че не е нужно да се обърнат към фигури като Льо Пен и Макрон, за да бъдат чути.
Какво означава да бъдеш французин?
Зад всичко това стои един стар въпрос: Какво означава да бъдеш французин? Този въпрос винаги излиза на повърхности, когато Франция е под натиск от чужбина, или икономически – у дома. Непосредствените причини за Френската революция са финансова криза тласната от монархията, която не е била в състояние да плати дълговете си в период на изключително лоши реколти. Французите взели заем, за да платят за войната, а след това пак взели заем за да платят заема за войната, и в крайна сметка Короната се опитала да набере средства чрез облагане на духовенството и аристокрацията. Историците са сортирали и други причини, с по-голяма дължина, но за целите на този анализ е важно да се разбере, че бунтът на аристокрацията е довел до по-голяма революция, която в крайна сметка довела до раждането на френската нация, възхода на Наполеон, и война.
В този смисъл, Френската революция не е уникална във френската история. През 1870 г. загубата на Френско-пруската война и съпътстващите проблеми пораждат националистическа реакция, чието най-известно проявление е Аферата Драйфус, но също и ксенофобията срещу италианските и белгийските имигранти. През 1970-те, алжирската война и осъзнаването, че икономиката на Франция е станала зависима от Европейската икономическа общност дадоха основа за Националния фронт. Страната е отстъпила част от икономическата си независимост въпреки опитите на Де Гол да максимизира френската независимост и власт. Това е, което прави сегашното положение различно от началото на 1990. То е придружено от сериозна икономическа болест и деградация на властта във Франция и Европа.
На референдума от 1992 г. само 51 % от френските гласоподаватели подкрепиха Договора от Маастрихт, който официално доведе до създаването на Европейския съюз и проправи пътя за приемането на единна валута. По това време обаче, позицията на Франция на континента беше силна. Съветският съюз наскоро беше паднал, а Германия бе изправена пред трудната задача да интегрира Източна Германия в своята икономика. Позицията на Франция бе засилена от падането на Желязната завеса и страната поддържаше висока степен на влияние в Европа и в отношенията си с Германия. Националният фронт се появи около 1992 г. и играеше роля в политическия дискурс, но лидерът на партията Жан-Мари Льо Пен, никога нямаше сериозен шанс да стигне до президентството. Срещу Льо Пен възникна единен фронт, който го представяше като несъстоятелен. Това мнение бе потвърдено през 2002 г., когато Жак Ширак разби Льо Пен с рекордна разлика във втория кръг.
На референдума от 1992 г. само 51 % от французите подкрепиха Договора от Маастрихт, който официално доведе до създаването на ЕС
Изкушаващо е да се каже, че настоящият дебат за това какво означава да бъдеш французин е просто връщане към същия въпрос, който вече течеше във френската политика. Присъщо на този въпрос е фундаменталното напрежение, възникващо в рамките на френския национализъм, който е уникален за Франция. За да се направи рабираемо това понятие е необходимо повече място, отколкото нашето дълбоко гмуркане позволява, но има смисъл да се прибегне към едно сериозно опростяване. Един от аспектите на френския национализъм е, че той самият се разглежда като универсална програма. Това се вижда най-добре в Декларацията за правата на човека и гражданина. Този национализъм, разглежда френските идеи за „свобода, равенство, братство“, като също толкова важни, колкото това какво означава да бъдеш французин, да говориш френски и да живееш на френска земя. В този смисъл, всеки, който приема тези принципи може да бъде французин, и всеки, който става френски гражданин е наследник на тези принципи.
Това е било раждането на френския национализъм. Той се основава на идеята, че нацията е от първостепенно значение и се определя от класи и набор от идеи (които от своя страна са били разисквани) за това как обществото трябва да бъде структурирано. Но идеите не бяха достатъчни, за да се държат хората заедно. Всички различни фракции във Френската революция смятали, че обединяват нацията, но всяка фракция е трябвало да изключи определена група от нацията, за да формира цялото. Това изключване е вторият основен аспект на френския национализъм. Първоначално изключените групи бяха привилегированите класи – третото съсловие (хора извън духовенството и аристокрацията), което се счита за „нацията“ и решава, че другите не трябва да се считат за част от нацията. В различни контексти, това се трансформира като отива далеч отвъд първоначалното изключване на аристокрацията и е било използвано, за да се изключат имигранти във Франция, които са били отхвърлени или наблюдавани, защото са били считани за неспособни да приемат политическите и културни измерения на това да бъдат французи. От време на време, това е изразено чрез връзката между французите и тяхната земя или по-често, по начина използван от Националния фронт – на базата на френското семейство.
В момента, основният проблем пред френския национализъм е статутът не само на мюсюлманските имигранти, но мюсюлманите, живеещи във Франция като цяло. Въпросът, който Националният фронт поставя, е дали мюсюлманите наистина могат да бъдат приравнени като пълноправни членове на френската държава. Това напрежение е в самото сърце на политическия проект на Франция, защото процентно тя има най-голямата мюсюлманска популация в Западна Европа. Едно проучване на изследователския център Пю от 2010 г. изчислява, че 7,5 на сто от Франция – около 4,7 милиона души – са били мюсюлмани. (Анализ на INSEE на броя на имигранти във Франция показва, че броят им може да бъде значително по-нисък, отколкото е в действителност.) Причината да се ползват данните на Пю е, че Франция не ги наблюдава по принцип. Всички френски граждани са французи и следователно Франция не смята, че е в духа на френската национална държава да докладва данни, основани на етническа принадлежност или религия, защото това е без значение. Това обобщава вътрешно противоречие на Франция: опасения, че мюсюлманите не са напълно интегрирани, но категорично отказва да брои гражданите-мюсюлмани като нещо различно от френските граждани.
Графикът на френския политически режим
Пълното интегриране на мюсюлманското население във френското общество – по френския начин – е най-големият практически проблем пред който Франция е срещала в продължение на половин век. Трябва също да се отбележи, че след революцията, Франция е имала пет републики. Третата република, която е оцеляла в продължение на 70 години, е била най-дългата. Сегашната Пета република е продължила 59 години. Политическите цикли не са случайност в геополитиката; поколения идват и си отиват, и са склонни да носят със себе си стари предизвикателства по нови начини. Това не означава, че Франция непременно е на прага на Шеста република, но това не означава и че светът, в който Петата република е основана и процъфтява, е същият свят, в който Франция живее днес. Страната е изправена пред огромни въпроси за своето бъдеще и те стават още по-остри от нуждата от силна Францияу която да управлява текущите предизвикателства пред френската национална държава.
Заключение
Резултатите от изборите през април и май ще помогнат да се предвидят някои краткосрочни динамики във френската вътрешна и външна политика. Но по-големият въпрос ще остане, независимо от това кой ще спечели изборите. Франция вижда, че нейната стратегическа позиция отслабва, както в Европа, така и в света, и перспективите за промени в това състояние, в най-добрия случай са несигурни. Франция също е изправена пред застой на икономиката, който подкопава Европейския съюз и делегитимира истеблишмънта у дома.
Когато Франция е изправена пред такива предизвикателства, тя обикновено се обръща навътре към себе си, защото вътрешното единство е необходимо за изразходване на политическия капитал, за промяна на статуквото. Франция има много възможности на геополитическо ниво, тъй като тя притежава значителни икономически и военни ресурси. Но Франция трябва да почувства себе си, преди да се опита да подобри позицията си на континента и в света. Това обръщане навътре, което протича в момента, както и резултатите от предстоящите избори ще бъдат индикатор за това как Франция ще се развива у дома. Това е процес, който най-вероятно ще отнеме години и страната, която ще бъде очертана по този начин все още няма да е световна сила – но тя ще бъде по-значителен играч в Европа, отколкото в момента е, без значение колко шумно или потиснато ще се оформи нейният вътрешен дебат.
източник: https://geopoliticalfutures.com/
