За по-малко от седмица лагерът на Пеевски загуби две ключови битки за контрола над завода за боеприпаси, но все още е в играта.
Битката за контрола над дунавския военен завод все по-открито се изнася от размяната на удари в съдебните дела към подритването и финтирането в регистърните производства.
За по-малко от седмица лагерът на Пеевски загуби две ключови битки за контрола над завода за боеприпаси, но все още е в играта. А това е така само, защото Агенцията по вписванията към Търговския регистър близо седмца вече бави най-важното вписване, за което вече има влязло в сила съдебно решение. С решение от 13 март Великотърновският апелативен съд е отменил решение на Русенския съд за блокиране на заявление за увеличение на капитала в „Дунарит“. Със заявлението компанията обявява решения на Общото събрание на акционерите за увеличение под условие на капитала на „Дунарит“ от 8 на 68 млн. лв. При условие, че всички нови акции бъдат записани от новия акционер ЕМКО.
Мистериозният корпулентен кредитор
Решенията на това общо събрание, а и не само на него, са оспорвани, а вписванията им блокирани със серия дела, водени от компанията с неясен офшорен собственик „Виафот инвестмънт България“. За нея има косвени данни, че е част от икономическата структура на ДПС депутата Делян Пеевски. Компанията е формална собственост на офшорката от Британските Вирджински острови Viafot Limited.
Претенциите на „Виафот инвестмънт България“ е, че през март 2016 г. е придобило от дружество на Едуардо Миролио вземания от „Дунарит“ за 24.5 млн. евро. Цесията съвпада по време с другите сделки, реализирани между Миролио и Пеевски, чрез които ДПС депутатът придоби 50% в „Техномаркет“ и 5% в „Булгартабак“.
Заради задълженията си към „Е.Миролио” и люксембургската „Б.Р.Е.” „Дунарит“ е изцяло заложен като търговско предприятие в полза на Миролио.
Според „Виафот инвестмънт България“ цесията за вземанията на Миролио е дала право на дружеството да указва на мажоритарния собственик на „Дунарит“ – дружеството „Кемира“, как да гласува.
Подобна претенция обаче изглежда доста странна и по никакъв начин не е отразена нито в Търговския регистър, нито в акционерните книги на компаниите по веригата собственост на русенския военен завод.
Най-вероятно, обаче, формален договор между „Кемира“ и „Е.Миролио”/„Виафот инвестмънт България“ има. Най-вероятно той е датиран преди февруари 2015 г. По това време „Кемира“ попадна под контрола на основния прокурорски свидетел по делото КТБ и водещ играч в отбора на Пеевски – Бисер Лазов. Договорът, ако има такъв, едва ли е подписан тогава, но тъй като не е вписван никъде, то той лесно може да бъде антидатиран.
А сега накъде
Решението на Великотърновския апелативен съд със сигурност не е последният акорд на сагата „Дунарит“. Но пък дава сериозно предимство за Емилиан Гебрев и неговата ЕМКО в опитите им да придобият русенския завод. Операция, която очевидно е одобрявана и от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев, към чиято орбита принадлежеше „Дунарит“ преди рухването на банката.
В няколко поредни свои изяви Василев обяснява ползите на сделката и смисълът от нея за кредиторите на КТБ. А той е доста простичък – 60 млн. лв. биха влезли в масата на несъстоятелност на банката.
Решението на Апелативния съд във Велико Търново е второ ключово дело, което лагерът на Пеевски губи само за седмица. По-раното този месец и Софийският апелативен съд отсъди в полза на „Дунарит“ по спор за вписване на промени по партидата на компанията. Те бяха за решение на ОСА, с което е одобрено правото на увеличение на капитала във военния завод чрез приемане на нов акционер.
И ако решението на САС беше незабавно изпълненто от Агенцията по вписванията, то решението по делото във Велико търново все още не се материализира по партидата на „Дунарит“. А това вещее нова канонада от окопните позиции на спорещите страни. И тя не закъснява. И двете страни вече са заявили по една обяснителна бележка, цитирайки различни съдебни определения и решения. Засега не личи длъжностните лица към Агенцията по вписванията да са се впечатлили от този наплив на обяснения.