Данните преди решителната фаза на изборната кампания показват равенство сред онези, за които може да се очаква да гласуват със сигурност. Формулата на влизащите в парламента остава 5+1. Сред твърдо решилите да гласуват 30,3% казват, че ще подкрепят БСП, за ГЕРБ биха гласували – 29,9%, за Обединените патриоти – 11,5%, за ДПС – 8,1%, за партията на Веселин Марешки ВОЛЯ – 6,5%, и за коалицията „РБ – Глас народен“ – 4,4%. Това са формациите, които биха попаднали в Народното събрание, ако изборите бяха днес. До изборите обаче има още една решаваща седмица.
ГЕРБ разполага с малко по-широк електорален корпус и в момента работи по оползотворяването му. Електоратът на БСП обаче остава в по-мобилизирана форма в сравнение с конкурентния електорат. При Обединените патриоти е възможна динамика в дяловете подкрепа във връзка с напрежението с Турция.
При ДПС само изборните резултати могат да покажат дали и каква щета нанася ДОСТ – този тип данни трудно могат да се установят със социологически методи, а и невинаги респондентите са искрени в своите отговори. Самата партия ДОСТ традиционно има минимална декларативна подкрепа в страната (в рамките на десети от процента), но вотът в и от чужбина ще покаже дали е състоятелна заявката на тази партия за по-чувствително представяне. Този вот също няма как да се улови с демоскопски методи.
ВОЛЯ на Веселин Марешки изглежда ощетена от двуполюсното противопоставяне между ГЕРБ и БСП, което като цяло застрашава по-малките формации. Засега коалицията на Реформаторския блок и „Глас народен“ се справя с този проблем, но влизането им в Народното събрание зависи от мобилизацията им. Положително обстоятелство за реформаторите е това, че остават основен субект с изгледи за преминаване на „бариерата“ в сравнение с „Да, България“ (2,3%), и „Нова република“ (1,5%). Сред политическите сили с по-чувствителен резултат личи и коалицията на АБВ и „Движение 21“ – с 2,4%, За други партии биха гласували 3,1%.
Калкулацията към днешна дата показва, че до урните се очаква да отидат около 3,7 милиона души (в това число и недействителни бюлетини), около една пета от които вероятно ще вземат решение в идните дни. 2,5% от гласуващите вероятно биха гласували с „Не подкрепям никого“. Тези гласове не са калкулирани в изборния резултат.
Усещането за изравняване на силите между двете основни партии личи и в масовата оценка за техните кампании. 31% смятат, че ГЕРБ се справя по-добре в кампанията, 30% – БСП. Обединените патриоти са избрани в 16% от случаите. Очевидно е, че създалата се ситуация е патова. В идните дни обаче избирателят има възможност да наклони везните в едната или в друга посока.
Това са част от данните от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми, проведен между 14 и 15 март сред 802 души в цялата страна, независим от външно финансиране. 1% от извадката отговаря на около 55 000 души. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Подобни сондажи могат да послужат за хипотези по важните въпроси на деня.
Постепенно напрежението в кампанията се увеличава, но вече не толкова по оста БСП-ГЕРБ, а по въпроса за междудържавните отношения на България и Турция. Този фактор може да промени изцяло политическия процес в страната в идните дни, а и трайно след това.
Обществената интуиция засега нарежда ДОСТ като по-близка до Турция формация, в сравнение с ДПС. И върху двете стои подозрението, че не работят за интересите на България, но при ДОСТ това е по-изразено. А при директен въпрос кой е по-близко до Турция, 65% казват ДОСТ, а 22% – ДПС. Сондажът е проведен преди изявлението на Ахмед Доган.
Съществен въпрос в този момент става обществената приемливост на ДПС и ДОСТ. 20% от българите биха приели ДПС като част от някаква управленска формула, която да осигурява стабилност и да се противопоставя на потенциална намеса от страна на Турция. 29% биха приели това само при определени условия. 48% обаче не биха приели ДПС при никакви условия.
Този експериментален въпрос показва, че обществото ни е разделено наполовина по отношение на ДПС – половината биха го приели (със или без условности), а другата – не. Съотношението обаче вероятно ще се промени след изявлението на Доган, с което той на практика прави заявка срещу намеса от страна Турция и вероятно за включване на ДПС в обща политическа формула.
Същият индикатор беше повторен и спрямо партията на Веселин Марешки, а също и спрямо патриотите. Патриотите разбираемо се ползват с най-висок кредит на доверие, като участник в бъдещо управление. Общо 63% биха ги приели в управленска формула – със или без условия. 58% пък биха приели формацията на Марешки.
Данните са получени сред 1012 души по метода на прякото лично интервю между 10 и 15-и март. Изследването е независимо от външно финансиране. Данните показват моментното състояние и декларативните нагласи. Затова и не са прогноза за изборния резултат. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3%.