Галъп: БСП – 30.3%, ГЕРБ – 29.9%

Галъп: БСП – 30.3%, ГЕРБ – 29.9%

Дали БСП или ГЕРБ ще спечели изборите ще зависи от последните дни на кампанията

 

Данните преди решителната фаза на изборната кампания показват равенство сред онези, за които може да се очаква да гласуват със сигурност. Формулата на влизащите в парламента остава 5+1. Сред твърдо решилите да гласуват 30,3% казват, че ще подкрепят БСП, за ГЕРБ биха гласували – 29,9%, за Обединените патриоти – 11,5%, за ДПС – 8,1%, за партията на Веселин Марешки ВОЛЯ – 6,5%, и за коалицията „РБ – Глас народен“ – 4,4%. Това са формациите, които биха попаднали в Народното събрание, ако изборите бяха днес. До изборите обаче има още една решаваща седмица.

ГЕРБ разполага с малко по-широк електорален корпус и в момента работи по оползотворяването му. Електоратът на БСП обаче остава в по-мобилизирана форма в сравнение с конкурентния електорат. При Обединените патриоти е възможна динамика в дяловете подкрепа във връзка с напрежението с Турция.

При ДПС само изборните резултати могат да покажат дали и каква щета нанася ДОСТ – този тип данни трудно могат да се установят със социологически методи, а и невинаги респондентите са искрени в своите отговори. Самата партия ДОСТ традиционно има минимална декларативна подкрепа в страната (в рамките на десети от процента), но вотът в и от чужбина ще покаже дали е състоятелна заявката на тази партия за по-чувствително представяне. Този вот също няма как да се улови с демоскопски методи.

ВОЛЯ на Веселин Марешки изглежда ощетена от двуполюсното противопоставяне между ГЕРБ и БСП, което като цяло застрашава по-малките формации. Засега коалицията на Реформаторския блок и „Глас народен“ се справя с този проблем, но влизането им в Народното събрание зависи от мобилизацията им. Положително обстоятелство за реформаторите е това, че остават основен субект с изгледи за преминаване на „бариерата“ в сравнение с „Да, България“ (2,3%), и „Нова република“ (1,5%). Сред политическите сили с по-чувствителен резултат личи и коалицията на АБВ и „Движение 21“ – с 2,4%,  За други партии биха гласували 3,1%.

Калкулацията към днешна дата показва, че до урните се очаква да отидат около 3,7 милиона души (в това число и недействителни бюлетини), около една пета от които вероятно ще вземат решение в идните дни. 2,5% от гласуващите вероятно биха гласували с „Не подкрепям никого“. Тези гласове не са калкулирани в изборния резултат.

Усещането за изравняване на силите между двете основни партии личи и в масовата оценка за техните кампании. 31% смятат, че ГЕРБ се справя по-добре в кампанията, 30% – БСП. Обединените патриоти са избрани в 16% от случаите. Очевидно е, че създалата се ситуация е патова. В идните дни обаче избирателят има възможност да наклони везните в едната или в друга посока.

 

Това са част от данните от експресен телефонен сондаж на „Галъп интернешънъл“ по актуални теми, проведен между 14 и 15 март сред 802 души в цялата страна, независим от външно финансиране. 1% от извадката отговаря на около 55 000 души. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Подобни сондажи могат да послужат за хипотези по важните въпроси на деня.

Постепенно напрежението в кампанията се увеличава, но вече не толкова по оста БСП-ГЕРБ, а по въпроса за междудържавните отношения на България и Турция. Този фактор може да промени изцяло политическия процес в страната в идните дни, а и трайно след това.

Обществената интуиция засега нарежда ДОСТ като по-близка до Турция формация, в сравнение с ДПС. И върху двете стои подозрението, че не работят за интересите на България, но при ДОСТ това е по-изразено. А при директен въпрос кой е по-близко до Турция, 65% казват ДОСТ, а 22% – ДПС. Сондажът е проведен преди изявлението на Ахмед Доган.

Съществен въпрос в този момент става обществената приемливост на ДПС и ДОСТ. 20% от българите биха приели ДПС като част от някаква управленска формула, която да осигурява стабилност и да се противопоставя на потенциална намеса от страна на Турция. 29% биха приели това само при определени условия. 48% обаче не биха приели ДПС при никакви условия.

Този експериментален въпрос показва, че обществото ни е разделено наполовина по отношение на ДПС – половината биха го приели (със или без условности), а другата – не. Съотношението обаче вероятно ще се промени след изявлението на Доган, с което той на практика прави заявка срещу намеса от страна Турция и вероятно за включване на ДПС в обща политическа формула.

Същият индикатор беше повторен и спрямо партията на Веселин Марешки, а също и спрямо патриотите. Патриотите разбираемо се ползват с най-висок кредит на доверие, като участник в бъдещо управление. Общо 63% биха ги приели в управленска формула – със или без условия. 58% пък биха приели формацията на Марешки.

Данните са получени сред 1012 души по метода на прякото лично интервю между 10 и 15-и март. Изследването е независимо от външно финансиране. Данните показват моментното състояние и декларативните нагласи. Затова и не са прогноза за изборния резултат. Максималната грешка при 50%-овите дялове е ± 3%.

 

Категории Акцент, ОбществоЕтикети , ,

Автор: Редакция "Трансмедия"

Bio

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *