За първи път на българското общество му се налага да наблюдава отстрани нещо подобно на предизборен дебат между ДОСТ и ДПС. Интерсното в случая е, че дебатът е задочен, а към днешна дата нито една телевизия не е поканила лидерите на двете партии – Лютви Местван и Ахмед Доган на диспут пряко в ефир. Сама по себе си, тази подробност не е сред най-важните, характеризиращи сблъсъка между двамата лидери, но е показателна за това как медиите ги въприемат. Водачите на другите партии в България или спорят в студиата, или се оправдават, че не участват в лидерски спор, докато Местан и Доган, даже не ги канят!
И това е грешка! При това – огромна. Така те двамата, макар и задочно, определят темите на спора и си разменят удобни аргументи, а българската общественот остава в неведение за важни акценти от програмите им. До тук спорът се изчерпва с кухото перчене и на двамата кой е повече националист от другия и не толкова кухите обвинения, че обслужват интерси, чужди на българските.
За всеки средно интелигентен човек у нас е ясно, че и Лютви Местан, и Ахмед Доган имат турско самосъзнание – въпросът е дали ще декларират, че слагат преди самосъзнанието си ГРАЖДАНСТВОТО. Тоест, дали на първо място са БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ с всички произтичащи от това права и задължения и едва след това да си мерят националното самосъзнание. Тази проста наглед декларация ще ги осовбоди от нелепите спорове за това кой колко майки има, пък били те и майка-родина, майка без родина, родна майка и т.н.!
Виж, обясненията по втория проблем – този за обвиненията срещу Местан и Доган, че обслужват интерси, чужди на българските, ще са доста по-дълги. И по необходимост, ще са мъчително конкретни. И Местан, и Доган твърдят, че не подлагат на съмнение Евроатлантическата ориентация на България. За никого в България не е тайна, че Местан го прави доста по-категорично, а Доган – по азиатски си оставя врата за изход. Ако обаче имаше пряк дебат между двамата, един опитен водещ щеше да излезе от елементарните препратки към Анкара и Москва и щеше да съсредоточи спора върху БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ!
А те започват и свършват с националната ни сигурност и неделимостта на България! Няма как да признаваш окупацията на Крим, без да се замислиш за Кърджали! Тук на Доган ще му е доста по-трудно да убеждава публиката, че е дистанциран от руските имперски интерси, но добрата новина за него е че някак, между другото, този въпрос ще се окаже ключов не само за него и Местан, но и за президента Радев и Корнелия Нинова и въобще за всички, самоопределящи се като български политици.
За Местан пък трудния въпрос е свързан с отношението към Ердоган и провежданата от него политика, включително спрямо България! Добрата новина за него е, че подобно на Доган, и той не е сам в подозренията за обслужване на чужди интереси – Бойко Борисов, например, има да се обяснява за много по-унизителни действия, които доведоха до екстрадирането в Турция на турци, бягащи от режима на Ердоган! Странното в случая е, че и Местан, и Доган се кълнат, че са Кемалисти. Сякаш това е най-важният за тях въпрос на чест. Мустафа Кемал Ататюрк обаче е мъртъв от 79 години. И въпросът не е дали Лютви и Ахмет му вярват, а до колко Ердоган го почита!
Няма как и двамата да не приветстват факта, че ЕС се наложи в споровете с Газпром, както и че България има абсолютна и неподлежаща на съмнения необходимост от енергийна независмост. И все пак е добре да се чуе мнението им. Особено на фона на обвиненията за обръчи oт частни интереси.
Ами националпопулизмът? Той кога е вреден? Само когато глупостите ги бръщолеви Волен Сидеров или и когато Александър Дугин и Сивите вълци вият в забележителен синхрон, а другарката Льо Пен не много нежно им приглася от Париж?
В крайна сметка, и на Местан, и на Доган трябва да им е ясно, че просто така с кухи клетви за вярност към Брюксел няма да им се размине. Тези двамцата може и да си въобразяват, че са някакви чутовни двойни играчи с много майки и още повече бащи, но към тях кредитът на доверие от страна на българското общество е изключително малък. А доверие с шикалкавене по важни за страната ни въпроси и задочни препратки към миналото на единия или другия не се печели. Има си ясни и недвусмислени въпроси, които чакат своя един- единствен честен отговор.
Майка България го заслужава!
И по един или по друг начин ще го получи!!!
П.П. Този материал трябваше да свърши тук, но както често се случва остава нещо неодизказано! Доверието не е еднопосочна улица! Не само ние – българските гласоподаватели имаме право да го изискваме, но в абсолютно същата мяра то се полага като изискване и от страна на лидерите на ДОСТ и ДПС към обществото. Местан и Доган имат право да са сигурни, че ги питаме НЕ защото се казват Лютви и Ахмет, а защото са част от българската политика. Общество, отровено от предразсъдъци не пита – то налага отговори, които обикновено са грешни!
Доста нежно пипа Тони Стефанов в статията си!
Колко по просто би било да се забрани двойно гражданство със държави извън ЕС и САЩ и със съпътстващите правомощия-така е в Германия !!! Ако си турчин по паспорт имаш право на работа и можеш да избираш местна власт. Ако обаче си етнически турчин и имаш немски паспорт избираш Бундестаг но нямаш право на турски паспорт т.е. трябва да мислиш само за Германия като гласоподавател. Но нали Доган разпределя порциите и затова 240 те гъзолизци не искат да гласуват закон за двойно гражданство и затова сега ще получим Ердоган!!!