В един стар руски филм се разказва за Сталин. Жителите на едно забутано селце получават писмо, пощальонът твърди, че е от “Бащата на народите”, те отварят плика и четат. Думите обаче са сложни, неразбрани. Целият сюжет се върти около интригата “Какво иска да ни каже другарят Сталин?” – колкото селяни има, толкова небивали умозаключения. Мистерията остава неразгадана, понеже другарят Сталин и размислите му са сложни като сътворението на света.
Всеки път когато Ахмед Доган “хване химикалката” настава същият сюжет в България. Седмици наред политолози, журналисти и анализатори разсъждават
що за хабер е пратил на простосмъртните
“Бащата на етническия модел”. Никой никога не разбира какво точно казва Мислителят от Сарая, но дори хулителите признават, че е необикновено мъдър човек. Имат ли избор при думички като “политически процесинг”, “екзистенциална темпоралност” и “дълбинни носители”?
Ние ще оставим на другите семантичния и синтактичен анализ на “Политическото послание на д-р Ахмед Доган”, публикувано в сайта на ДПС в четвъртък вечерта. Само ще се спрем на няколко съпътстващи очебийни факта.
Всяко едно изявление на политик по време на предизборна кампания цели едно единствено нещо – изборите и кампанията. Доган публикува изявлението на старта на “страстната седмица” преди вота, но още преди това грейна на предизборни плакати в смесените райони – с послание “Да спасим България”. Той очевидно активно участва в кампанията, напълно в разрез със статута си на “Оттеглил се почетен председател на ДПС”. Лесно е да се разбере защо – не за първи път се правят опити за второ ДПС (Осман Октай, Касим Дал…), но за първи път клонингът се ползва с явната и агресивна подкрепа на Турция. Притеснението е голямо – автобусите, които някога доставяха гласове на Доган, вече носят на Местан. От огромно значение е
дали вотът от смесените райони ще се разпредели 5 към 1
или 4 към 3
в полза на ДПС. Добро представяне на ДОСТ ща налее още ресурси при тях, “морфичният резонанс” ще затрепти около Местан. На следващите парламентарни и местни избори те наистина ще бъдат ДПС 2.
Изявлението на Доган идва в период на тотална официална изолация на движението. Неформално то участва и в управлението на ГЕРБ, но истинската консумация на власт се осъществява само в условията на пълното и официално упражняване. А властта е всичко за партиите. Без нея се разбягват и обръчи, и външни донори, и електорат, а и най-напред си тръгва собственият партиен апарат, който е скелетът на всяка политическа формация. След вота ДПС би бил като камък на шията и за БСП, и за ГЕРБ. Ситуацията ще е такава поне в следващите 2-3 години без някаква промяна от самото ДПС.
Миналата есен се случи нещо интересно, недооценено от политическите наблюдатели. Ако ДПС помогна при избирането на Георги Първанов навремето, а и удари рамо на Росен Плевнелиев (официално бе подкрепен Калфин, но активът не излезе да гласува), то сега успехът на Румен Радев стана без никакъв принос на партията. На втори тур той спечели с 800 000 гласа повече от Цецка Цачева, мижавите 253 000 на Пламен Орешарски не бяха нужни никому. Влиянието на ДПС върху актуалните вътрешни политически събития намалява,
то не е този коз, който всеки някога искаше да има в ръкава.
Накратко. С изявлението си в четвъртък вечерта Доган се втурва да спасява ДПС в битката с ДОСТ, съзнавайки, че е единствената фигура, която може да вдъхнови и дисциплинира собствения електорат. “Обединителният патриотизъм”, за който говори, и лозунгът “Да спасим България” от плакатите, са търсене на обща мисия за национално-отговорните партии, сред които позиционира и ДПС. “Играта е ва банк!!!” – така той характеризира неосманистките амбиции на Ердоган. Но изглежда, че и самият Доган играе ва банк – “слиза обратно” в активната политика, рязко се изправя срещу Турция и опитва почти невъзможният маньовър да нареди ДПС сред патриотичните партии.
Играта му е за спасението на ДПС. Ердоган е поводът. Сложните красиви приказки са бутафория, каквато има винаги на сцената.
Категории Акцент, Мнения
