– Земеделският министър проф. Христо Бозуков съобщи сутринта по БНТ за нередностите, които е заварил в подопечното му министерство – при обществените поръчки, в „Напоителни системи“, във Фонд „Земеделие“ гъските изяли субсидиите за 7 години напред… Вие следите темата от много години, кое според вас е най-скандалното в досегашното управление на Министерството на земеделието?
– Много скандални работи има. Това с гъските е реална добавена стойност, защото е силна ниша за България, която имаме на пазара в ЕС. Гъските произвеждат в пъти по-голяма добавена стойност, отколкото зърното, което е суровина и отива за износ. Ние не преработваме зърното, не го превръщаме във фураж, а него – в мляко и месо и съответно в млечни и месни продукти.
При гъските ние сме един от основните производители на гъши дроб за европейските пазари. А това е най-високият клас храни. Професионалната общност, която се занимава с това, знае, че е въпрос на национална политика – когато сме договаряли условията с ЕС, ние сме се позиционирали така, че да има скандали и парите да се получават от определен брой лица.
Що се отнася до „Напоителни системи“ – те са нещо изключително за България. По балансова стойност са два пъти по-скъпи от ядрената централа „Козлодуй“. Системите включват канали и големи язовири. Строени са на ръка през 50-те години на миналия век. Скандално е, че говорим за модерно земеделие, имаме предпоставки с напояването да го развиваме, а на практика произвеждаме зърно.
Ако искаме да развиваме модерно земеделие, трябва напояване. За 28 години унищожихме огромен потенциал, а сега искаме да развиваме модерно земеделие. Ние създадохме напоителните системи на съседна Гърция, на половината африкански континент, на Ирак, на Египет. В сегашното назначение на шефката на „Напоителни системи“ скандалното не е, че е била някога фолк певица, а че е юрист. На тази позиция трябва да бъде назначен инженер или икономист. Ние можехме и никой не ни е пречел от Европа да развиваме земеделието си, но се насочихме към зърното. И го развихме безобразно – насочихме парите към единица площ. Независимо какво ще се произвежда – зърно или зеленчуци, защо избрахме на единица площ, когато водехме преговорите с ЕС? А не на стопанство. Защо не разширихме финансирането за инфраструктура, и в частност за напояване. Миглена Кунева трябва да отговори на този въпрос.
– Защо 70% от субсидиите отиват за зърнопроизводителите, а останалото се разпределя за другите направления?
– Има две системи – субсидия на единица площ и субсидиране на стопанство. Когато преговаряхме, избрахме да субсидираме на единица площ. Партиите сега говорят, че ще наложим таван. И в момента има таван. Въпросът е не да наложим таван, а да има модулация като в Германия и Франция. Това означава, че увеличавайки размера на стопанството, субсидията пада.
По този начин най-много пари щяха да отиват в дребния и средния производител, защото там е качествената храна. Там е традиционното българско производство. Новият министър тези дни подписа наредба за млекопроизводителите, която пак удари малкия и средния производител. Не знам какво искат – да внасяме всичко ли? Ние написахме маса стратегии и програми, шампиони сме по това. В министерството има 20 000 чиновници, 7 изпълнителни агенции, това е система за пилеене на пари от чиновници и политици, а не място за водене на национална политика.
– Въпросът е какво ядем и как може то да се подобри? Почти не познавам човек, който да не съжалява за доматите на баба, за стария вкус…?
– Аз не се смущавам толкова от вносните продукти. Ако влезете в магазина, ще видите, че 70 % от месните и млечните продуктите са произведени в България. Но въпросът е наистина доколко те са български. Колко е българското, свежо мляко вътре, колко е палмовото масло, колко са другите сурогати – протеини, сухо вещество. В месните продукти колко истинско месо има и колко запаси, кожи, брашно, нокти и да не изброявам.
Във Франция като кажеш френски месен продукт, знаеш, че животното е хранено с френски фураж. Ние говорим за „Горнооряховски суджук“, което е хубаво и ние трябва да вървим към това. Но той е такъв не защото е произведен в Горна Оряховица, а защото има специфична местна порода говеда, от чието месо трябва да се прави и съответните животни да са пасли в този район. При нас са объркани стандартите, понятията и т.н. Като слушам политическите спорове в кампанията, просто ми се плаче – профанизация!
– Как присъства темата за земеделието в предизборните програми на партиите? Може ли държавата да печели много от земеделие?
– Всички говорят за това, но говорят неверни неща. „Ще подкрепяме българското“. Съгласен съм. Призовавам всички да купуваме българското. Но кое е българското? Как ще задължим веригите да правят това? И по сегашните стандарти те го правят. Пътят не са административните мерки. Въпросът не е да рекетираме зърнопроизводителите, а да ги накараме да надграждат. Нека този фураж да се превърне в мляко и месо. Нека излезем на пазара на ЕС с хубавите плодове, с бялото саламурено сирене от животни, хранени с български фураж.
Първият магазин само за български стоки в град Горна Оряховица, снимка: OFFNews
– Може ли земеделието да се обвърже с туризма и от това да печелим още повече?
– Въпросът е да имаме стратегия за България и там да наместим аграрната политика. Това е част от националната сигурност. Като затворят гърците границата и цената на краставиците скача два пъти в София. Земеделието не е отделно от другите отрасли. То е свързано със здравето, сигурността, туризма. То е сложна работа и не бива да се гледа на него отделно от другите отрасли. Земеделието изглежда проста работа, но не е за простаци. И не е за политически спекулации.
