Днес отбелязваме националния празник на България. Навършват се 139 години от Освобождението на страната ни от турско робство.
На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и тогавашната Османска империя, с което се слага край на Руско-турската война, започнала през 1877 г., и се поставя началото на Третата българска държава. През 1890 г. 3 март е обявен за Национален празник.
След близо 500 години под турска власт в 70-те години на 19 в. и учредяването на българската епархия през 1870 г., поставят началото на решителното освободително движение. В Букурещ е формиран български революционен централен комитет, начело с Васил Левски, който започва подготовка за въстанията срещу османската власт в България.
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Руската армия се командва лично от императора. Една от най-значимите битки, прославена и в родната ни литература, е Шипченската епопея. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на връх Шипка, за да може турската войска да пробие в Северна България.
Цялото българско опълчение е в рамките на предния отряд. Паметната битка, отразена във Вазовото стихотворение от „Епопея на забравените“ остава завинаги част от българското самосъзнание.
През 1878 г. по силата на международен акт е възстановена българската държава. Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г. В старата ни столица митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се отбелязва всяка година с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.
