Пламен Йотински
Със сигурност малко държави и народи биха издържали на толкова продължителна политическа криза като малката Република Македония. За по-малко от две години страната мина през два пъти отлагани предсрочни избори, създаване на извъниституционални власти като Специалната прокуратура, формиране на два кабинета за подготовка на избори, нарушаване на Конституцията с помощта на чужди посредници и, в крайна сметка, изпадане в тотална зависимост от десетина депутати, които изпълняват чужда (великоалбанска) платформа.
Вчера президентът Георге Иванов бе принуден за пореден път да поеме цялата отговорност и да призове политическия елит за малко повече разум и чувство за самосъхранение. Това е всъщност и най-важното послание от обръщението му пред нацията, а не отказа да връчи мандат. Докато двамата македонски опоненти – Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ и Зоран Заев от СДСМ, извършваха публично самоубийство през 2015г., Иванов и силите за сигурност трябваше сами да пазят страната от стотиците хиляди мигранти, които Гърция изсипваше на македонската граница.
Миналата пролет, когато Заев и Груевски отново се бореха за собственото си оцеляване и кръстосваха шпаги, Иванов бе заставен пред стената сам да поема цялата отговорност. След изборите от 11 декември на Груевски и на Заев не им стигнаха цели три месеца, за да проведат поне една петминутна, национално отговорна среща и да се опитат – ако не се разберат, поне да дадат път на хората около тях за спиране на братоубийствената конфронтация.
Със сигурност и в двете партии има достатъчно хора, които милеят повече за родината, отколкото за собственото си оцеляване. Вместо това Груевски предпочете да се унижава и да чака до полунощ пред прозореца в партийната централа отговора на Али Ахмети за евентуална нова коалиция.
Зоран Заев отиде още по-далеч в унижението си – лично се яви в централата на Ахмети в Мала Речица. И Груевски, и Заев обичат да използват термина „исторически“ – за всичко, което правят.
Ако двамата наистина смятат така, имат уникален шанс да поведат заедно страната към национално разбирателство. В противен случай и двамата много бързо ще бъдат забравени, не само от историята, но и от техните съвременници.
БГНЕС
Пламен Йотински, главен редактор на Агенция БГНЕС
