Против съм отмяната на Валутния борд и за да не бъда разбран погрешно, искам да обърна внимание на нещо друго.
Сега съвременната монетарна система е значително по-различна от тази по времето на кризата в България през 1996-1997 г.
Безспорно тогава въвеждането на валутния борд бе в основата на икономическата стабилизация на държавата ни.
Към настоящия момент обаче от страните във валутен борд от ЕС, които бяха обвързани с еврото остана само България с валутен борд обвързан с еврото, без да е в ERM II.
При модерната монетарна система държавата е емитент на националната си валута, а хората и бизнеса са ползвателите на тези пари. България обаче не притежава модерна монетарна система, а използва паричната система на валутен борд.
При валутен борд държавата вече не е издател на националната валута, а е потребител точно както фирмите и домакинствата.
Така вече повече от 20 години държавата ни не може да използва антиинфлационна фискална политика и затова ни е трудно контролирането на инфлацията и моделирането на икономическия ни цикъл.
Има четири количествени измерители за членство в европейския монетарен съюз: дългосрочен лихвен процент, годишната инфлация, бюджетен дефицит и съотношението брутен държавен дълг/БВП.
Петият критерии не е количествен, а именно двете години задължителен период в механизма ERM II.
С оглед на Договора за ЕС, ние сме си поставили ясната цел да се присъединим към европейския валутен съюз, като част от цялостната ни евроинтеграция.
България може да изпълнява и четирите количествени критерия от Маастрихт.
Въпросът за или против влизането на България в еврозоната е свързан с аргументи.
Позитивите от влизането ни в еврозоната са:
- След влизането ни в еврозоната лихвите за правителство, домакинства, фирми ще падна
- При едно бъдещо влизане в еврозоната ще се понижат транзакционните разходи по международните сделки – внос/износ.
- Приемането на еврото ще донесе още по-висока стабилност на националната ни икономика.
- Банковата ни система може да ползва евтин ресурс от ЕЦБ.
- При влизане еврозоната валутните ни резерви придобиват инвестиционни възможности.
Освободени от режима на валутен борд, валутните резерви да се инвестират в специални фондове с инвестиционни характеристики и цели, както и директни инвестиции в нашата икономика.
Основният проблем пред евентуалното влизане на страната ни в еврозоната е текущото тежко състояние на част от държавите членки на ЕС. Което означава нови тежести върху новоприсъединяващите се държави.
Следва и хармонизиране на данъчната ни система, което е проблемно от гледна точка нивото на развитие и структурата на икономиката ни.
Трябват ни реформи за подобряване на конкурентоспособността и ефективността в реалната икономика.
Похвална е позицията на служебното правителство да започне този труден процес.
Лично за мен, позитивите от влизането ни в еврозоната са достатъчно ясни и повече, за разлика от негативите.
OffNews