Реакциите срещу изстъпленията в българското училище онагледяват в колко инфантилно, зомбирано и глупаво общество сме се превърнали. Имаме пожар, който гори перманентно – вместо да потърсим палещата клечка, се чудим с какъв шланг да гасим – дълъг ли, къс ли, пожарната ли да викаме, пожарогасител ли да изпробваме… И заемаме геройски обвинителни пози, когато нещо около потушаването не сработи. Клечката, глупаци, клечката е важна!
След смъртта на четвъртокласничка и убийството в Борисовата градина, дело на тогавашен ученик, министърът на образованието Николай Денков каза, че ще засили охраната в училищата и видеонаблюдението. Щели да се търсят и възможности за постоянно осигуряване на школски лекари. Медиите пък започнаха да броят колко точно са психолозите в училищата и преоткриха, че са малко. Нищо ново няма в тези реакции – нито като последователност, нито като идея. Единствено
училищните доктори биха имали смисъл –
за да оказват помощ на място, а и да поемат част от функциите на пренатоварените лични лекари. Всички други “мерки” са изключителни глупости. Нима психолозите ще спрат агресията? Та нали тя се шири и там, където вече има психолози. Какво точно би направила охраната, ако четвъртокласник реши да срита друг в корема, и може ли въобще класните стаи да се пазят като Кербала? При всеки подобен случай през годините съответният министър излизаше и обясняваше как ще въвежда паник бутони и видеонаблюдение… И всеки път никой не забелязва, че бутоните и камерите регистрират престъпленията, но не ги предотвратяват (нима камерите в Борисовата градина спряха убийството?) Освен празна суета и имитация на действия, тази бутафория е причинена и от искрено неразбиране защо, по дяволите, се случва всичко това.
А истината е проста. Случва се, защото цялото ни общество 25 години се движи по улея на най-крайния, сектантски пазарен модел – с атомизацията, отчуждението, издигането на парите в култ и другите му присъщи атрибути. Родителите работят до изнемогване, няма кой да се грижи за децата, малчуганите прекарват по 8 и повече часа в училище (забелязахте ли, че инцидентът с четвъртокласниците се случи следобед – в занималнята), родителите все повече прехвърлят отговорности на учителите, но може ли учителят да бъде родител? След като “социалната институция”, респективно държавата изместват семейството, децата ще растат такива, каквито са днес – на общо основание. Всъщност българското училище най-после се превърна в такова, каквото 25 години го желаехме – американско. Е, мислехме, че ще е като в Бевърли Хилс, а то излезе като в Бруклин – с решетките, ножовете в час, кръвта в коридорите, битите учители… Но
четвърт век вървяхме в тази посока
и сега не бива да има учудени. Първото, което следва да направим, е да признаем общата ни глупост. А второто –да се огледаме, да се покаем за няколкото създадени от нас изгубени поколения и смирено да се погрижим за следващите. Защото нищо не може да бъде спасено сега и веднага, всичко, което може да се направи, ще е най-рано за след 25 години.
Длъжни сме. Никой в България не обича да мисли с такъв хоризонт, но друг избор нямаме. България трябва да се отърве от този краен пазарен модел на развитие и да въведе социални форми, които съществуват в доста иначе капиталистически държави. Конкретно в образованието
трябва да се ликвидира принципът “парите следват ученика”.
Заради него училищата търпят 14-годишни престъпници. А изграденият вече бандит знае – няма да го изгонят, защото парите вървят след него.
Бруклинските училища до 9 клас са стриктни и има ред и дисциплина.Училищният психолог и медсестра са задължителни.На светлинни години са напред от родните.Разбира се,има и лоши райони,но и те са по положителни от нашите.Не пишете злокобни,сравнителни статии,когато няма място за сравнение!
Майка на ученици от Бруклин.
Изключително вярно казано единственото което бих добавил е че нашите елити не знам нарочно или от глупост допуснаха да се съсипят всички други области в които превъзхождаха нашите съседи.Спомнете си затворените уж опасни реактори ,нарязаните ракети сс 23, тъпата и алчна приватизация, унищожена промишленост, флот,армия,елитното земеделие и ще разберете защо родителите работят в чужбина и са зарязали децата си.Някои журналисти цвилеха от радост когато наши деца загинаха в Кербала ,защото на някои много му се искаше западния свят да ни признае,а просто трябваше повече патриотизъм и самочувствие и да не се отказваме от добрите неща които имахме.Какво трябва да се направи в спешен порядък?Трябва страната отново да се индустриализира,да се възроди селското стопанство,да се спрат неизгодните концесии и с парите които ще получим да увеличим доходите, да се прави по справедливо преразпределение,да се насочат повече пари кьм образованието.Тогава и родители и емигранти ще се върнат или както правилно казва автора на статията по малко либерални глупости.
Нямам нищо против емоционалните изстъпления, използвани, за да събудят сетивата на мат’ряла, но изобщо не е вярно, че в България има „краен пазарен модел“. Напротив, прекалено много и прекалено идиотски са държавните регулации, а принципът “ парите следват ученика“ не е пазарен, а създаден от държавата. В едно елитно частно училище не биха търпели агресивен кретен да им бие и избива учениците и да им скапва имиджа; това може да се случи само в корумпирания държавен сектор, където директори и администрация гонят норми, за да получат бонуси в края на годината. Проблемът тук не е в наличието на пазарен модел. Проблемът е в липсата на класически пазарен модел и работеща икономика, която да създава заетост и съотв: доходи и достъп до адекватно образование, здравеопазване и пр. Материалната мизерия води и до духовна мизерия, защото отрязва достъпа на индивидите до материалните и духовни блага и ги концентрира единствено върху физическото оцеляване с всякакви средства, дори и престъпни. Държавата трябва да създаде адекватни условия за бизнес и да спре с идиотските регулации, създадени от тьотки, които никога в живота си не са изкарали един лев с творчество и бизнес, а просто чакат 26-то число, за да си вземат заплатата.
Непрекъснатият държавен рекет, огромният чиновнически апарат и безкрайните регулации са чудесна почва за избуяване на корупция и респ: липса на инвестиции. Бизнесът е зает да мисли как да заобиколи малоумните чиновнически изисквания и да укрие данъци, та като си плати вноските по кредитите, да му остане някой лев за да инвестира в нещо. Ако данъците се връщаха към нас под формата на социални дейности и инфраструктура- ок, но те заминават към МВФ под формата на лихви по държавните заеми, които един кръг от фирми близки до властта „усвояват“ като санират кавадрата за 300 лв или правят магистрали с половин см асфалт, които се скапват след първия дъжд. И мат’рялът не вдява, че това „безплатно“ ни идва по-скъпо от това да ни го направи частна фирма по пазарни цени. Та, разбирам левите убеждения на автора, но е време да излезем от стените на това ляво-дясно и да почнем да мислим бързо, динамично практично, та ако ще да е ляво, дясно, червено, лилаво или по марсиански.
Това, което е полезно днес, не е адекватно утре, светът е динамика.
Там, където започва държавата, човекът свършва.- Ницше