Милиционер или професор

Милиционер или професор

 

Много се говори, че служебното правителство, по един или по друг начин, реабилитира НДСВ във властта. Ако се вгледате в състава му, ще видите, че има министри от всякакви политически разцветки, но безспорно премиерът Огнян Герджиков е едно от емблематичните лица именно на царската партия.

Разбира се тезата за завръщането на НДСВ във властта е доста удобна в настоящата предизборна обстановка и всеки може да си надгради с необходимите за конкретния момент послания. Вляво са недоволни от недостатъчното им представяне във властта, вдясно обратното – бесни са, че ги отделят от властта.

Има обаче един много съществен момент, който си заслужава да бъде анализиран.  Ако приемем тезата, че НДСВ отново е във властта просто като факт, изчистен от предизборни манипулации, ще трябва да видим, че за първи път това става без участието на царя!

И тук се налага да се върнем в периода 2001-2005 г. Каквото и да говори Иван Костов, това е времето, в което българският гражданин най-малко е бил омерзен от властта, бизнесът изпитваше най-малък политически натиск, рекетът на силовите структури беше най-слабо изразен и съответно резултатите не закъсняха.  Икономиката на страната се развиваше с много по-високи темпове от сега и, както казваха икономически активните хора, беше време, когато говорехме по мобилните си телефони, без да се притесняваме.

Всичко това обаче беше по времето на царя.

Ключовият въпрос е: ще понесе Огнян Герджиков изкушенията на властта така, както го направи Симеон Сакскобургготски?

При по внимателно вглеждане в кадровата политика на Герджиков, ще видите всъщност, че не цялото НДСВ е интегрирано във властта. Става дума по-скоро за т.нар. „група на адвокатите”, а знакови лица като Николай Василев или Милен Велчев си останаха в частния бизнес.

Голямото завръщане на адвокатите едва ли може да се коментира като нещо лошо. Народът е достатъчно уморен от напъните на номенклатурата на ГЕРБ да консумира властта вечно. Хората възприемат като напълно нормални  смените на областни управители и в МВР-шефове и за никого в страната не е тайна, че те са много повече политически инструмент, отколкото институции, налагащи държавна политика.

Засега обаче Огнян Герджиков показва забележително здрав разум при използването на лостовете, с които разполага. Смени заради самите смени, породени от примитивната отмъстителност на късния Костов, очевидно не са в стила му.

Истината е, че милиционерските методи бяха запазена марка на едно друго лице на НДСВ – Бойко Борисов. Именно афинитетът на Борисов към безогледното  използване на тайните служби и влечението му към конспиративни интриги го направи изключението, което може и да е произлязло от царската партия, но по манталитет (не като интелект) беше огледален образ на Иван Костов.

Българите обаче помнят. Нищо че под път и над път всеки ги обвинява в слаба памет. Още когато бяха най-силните години на  НДСВ, Огнян Герджиков въплъщава всичко това, което Бойко Борисов никога не е бил и едва ли някога ще стане.  И с риск да се повторя, това е за добро!

Сега, от разстоянието на годините разликата се вижда все по-ясно и осмислянето й тепърва ще помогне на бъдещия премиер да вникне в собствената си отговорност.

Който и да е той, ще трябва да направи избор – заслужава ли си да нахлупиш милиционерска фуражка, при положение че можеш да бъдеш университетски професор?

 

 

Категории Акцент, МненияЕтикети , ,

1 коментар към “Милиционер или професор”

  1. Би било добре ако милиционера стане професор. Но това очевидно няма да се случи в този живот. Колкото до смените в управлението то считам, че следва за се пипне още по дълбоко. И в министерствата и агенциите са се настанили хора с добро политическо поведение спрямо кадрите на ГЕРБ , но истината е че огромното си болшинство от средния ръководен персонал е политическо назначение и само отделни единици от тях имат и компетентности за тези длъжности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *