Има много разлики между настоящия и предишния премиер, но една е особено натрапчива. И незнайно защо никой не й обръща внимание, а тя може да се окаже ключов момент в едно доста цялостно изледване на българския преход.
Защото именно различието в класите между премиер и министри в едно и също правителство може да се окаже онази непробиваема стена, в която се разбива успехът на реформите. За никого в България не беше тайна, че и най-слабият министър в правителството на ГЕРБ беше по-компетентнен, по-образован и с по-широка обща култура от премиера на ГЕРБ. Хубава или лоша, Лиляна Павлова например може да говори с часове за причини и последици от сторителството на дадена магистрала, докато Борисов просто дрънка глупости за магистрали с хашлашки език на кавартален гамен. Нещо повече – ако поговорите с някой от професионалистите в МВР, ще разберете, че в тази уж позната му област, той говори още по-големи глупости и от тези за магистралите. За закони или история е достатчно да чуете култовото интервю на Коритаров с Борисов и ако в първите пет минити не припаднете от смях, има серизна веротност в следващите пет минути да виете от мъка, докато търсите отговора на въпроса каква е тази черна прокоба, която ни подари това подобие на премиер.
При проф. Огнян Герджиков не е точно така. В качеството му на юрист той има признание, далеч надхвърлящо това на настоящия правосъден министър. Както практиката от други правителства показва, не редяко юристите се оказват и по-добри министри на вътрешните работи от самите полицаи. Като дългогодишен университетски преподавател той би бил отличен министър на образованието. Между другото сдържаният тон на Огнян Герджиков до голяма степен компенсира агресивната отмъстителност например на неговия министър на здравеопазването. Настоящият премиер е наяно, че пиар локумите, които разтяга Илко Семерджиев за някаква негова сакрална вяра в цифрите не е нищо повече от мимикрия. И за слепците е ясно, че със скоростта на метеорита, избил динозаврите, наближава денят, в който и цифрите на Семерджиев ще се окажат различни от цитираните. При Борисов обаче беше точно обратното – той беше по-агресивен и отмъстителн от всичките министри в двата му кабинета накуп.
В крайна сметка точно в това е и най-важната разликата между Бойко Борсов и Огнян Герджиков – че в нормална държава първият трудно може да бъде приет за нещо повече от среден изпълнителски кадър в повечето министерства, а вторият просто има разбиращ поглед.
Тук разбира се трябва да се направи уточнението, че предимствата на Герджиков касаят конкретния обем работа, а не клонящия към безкрайност сбор от политически интириги, необходими за оцеляване в родната политическата джунгла, или трудно поддаващото се на описание понятие като харизма. Всеки избирател, живял достатчно дълго по нашите географски шириини, ще ви каже, че Андрешковците винаги ще бъдат по-избираеми от съдиите. Проблемът е, че каруцата на Андрешко води към блатото.
