И така, служебният кабинет на Румен Радев е факт. Раждането стана в условия на врява и безумство – предварително дране на ризи в социалните мрежи колко лош е Радев, следователно колко скапан ще му е кабинетът. Този човек има точно 5 работни дни като президент, обаче получи в аванс епитети като “фуражка”, “куфар”, “путинофил”, “хибридчик”, “комунист”, “подлога на БСП” и т.н. Истерията както винаги бе повече от разума, зломислието – по-активно от доброжелателността (поне 2 млн. българи). Напразна вакханалия – Радев не трябваше да посочи папа, а просто министри, които ще управляват до клетвата на редовните. След 1989 г. България имаше четири служебни кабинета, общо към 70 служебни министри – едва ли днес някой може да изреди и 5 от тях.
“Масовата комуникация” всъщност е една безкрайна олелия, затова и сега истерията продължава – този министър бил некадърен, онзи корумпиран, третият… – няма угодия. А истината е, че идеален кабинет просто не може да съществува, винаги в него ще има свестни и недотам такива хора. По-важното е как те ще си свършат основната работа, т.е. да организират изборите. Важно е и какво политическо послание отправя президентът с правителството. Отговорът на първия въпрос няма как да е известен, а по втория новините не са чак толкова лоши.
На първо време Радев показа, че търси спокойствие, умереност и равна отдалеченост от полюсите. Най-добре това се вижда от фигурата на премиера – Огнян Герджиков, но и от останалите министри. Като изключим Илко Семерджиев (острие на пазарната здравна реформа от времето на Костов, вицепремиер сега) и донякъде Деница Златева (бивш депутат от БСП, също вицепремиер), всички други са или тотални новаци в политиката, или от средните й нива, без да са оставили диря за мракобесие. Помните ли кабинета на Георги Близнашки? В него бяха и Велизар Шаламанов, и Даниел Митов, и Йордан Бакалов, а и Христо Иванов, Екатерина Захариева, Николина Ангелкова – ястреб до ястреб, майно льо, кокошка до кокошка… При Радев имената са подбрани далеч по-политически умерено. Очевидно се е търсел баланс при липса на реваншизъм спрямо ГЕРБ (министри са лица от втория управленски ешелон – Кирил Ананиев, финанси, Христо Алексиев, транспорт, Николай Павлов, енергетика, Малина Крумова, вицепремиер по еврофондовете). Всички тези хора е възможно да се окажат и експертно по-добри от първия кабинет на Плевнелиев, в който блестяха “специалисти” като Юлиян Попов (писател, журналист, еколог… всичколог), отново Екатерина Захариева… Всъщност и в двете правителства на Плевнелиев имаше представители на тесния му кръжец, близка на Радев сега е само Златева, той все още не е имал време за обръчи и паралелепипеди.
Второто политическо послание е свързано с оборването на опорната точка, че Радев е враг на НАТО и едва ли не ще ни извади от пакта. Тя тръгна предизборно и вероятно ще го преследва през целия му мандат. С вицепремиер и министър на отбраната като ген. Стефан Янев, бивш аташе в посолството ни във Вашингтон, както и с посланика в Германия Ради Найденов, очевидно няма да излизаме нито от НАТО, нито от ЕС. Поне докато съществуват. Даже няма да страда и евроатлантическата ни ориентация. С това той дава не само вътрешен, но и външнополитически сигнал.
Третият ясен знак от Радев е, че не иска да го считат за маша на БСП. Всичколозите веднага отсякоха, че Герджиков, респективно кадрите на НДСВ, са аватар на бившата комунистическа партия. По тази логика неаватари няма, дори и ДСБ са такива.
Хората непрекъснато търсят нови лица. Ами има ги достатъчно при Радев, при това от академичните среди – професорите Николай Денков, Христо Бозуков, Даниела Дашева (образование, земеделие, спорт), деканите от СУ и УАСГ Теодор Седларски и Ирина Костова – (икономика и екология)… Има и спорни фигури – много като гореспоменатия Семерджиев, малко като МВР-министъра Пламен Узунов… Със сигурност има и други съмнителни, но да ги съдим предварително, е нелепо.
Големият риск пред България е след изборите да няма редовно правителство и да се наложи нов вот. Тогава тази събрана да управлява временно команда ще взема през дълъг период важни политически решения – без политически гръб, без и гласоподаватели зад гърба си. Радев по принуда ще се превърне в център на власт. Тогава може да настанат тежки сблъсъци и междуособици. Едва ли го иска.
Категории Акцент, Мнения
