По време на пресконференцията си в сряда, новоизбраният президент призова световните медии да разгледат изложените на 35 страници твърдения, преди да го обвиняват. Т.е. -къде са доказателствата? Щом ги няма – случаят е приключен.
По време на пресконференцията си в сряда, новоизбраният президент предизвика световните медии да проучат внимателно намиращите се на 35-те страници на доклада обвинения, преди да ги публикуват – къде са доказаталствата, запита той. Никой ги няма. Случаят приключен.
В бързината да се отхвърли цялото досие и неговото съдържание, остана открит един ключов въпрос. Защо американските разузнавателни агенции са счели за необходимо да направят обобщение на обвиненията, което са предоставили на Барак Обама и на самия Тръмп?
Отговорът е в доверието към очевидния автор – бившия офицер от МИ6 Кристофър Стийл, качеството на неговите източници и качеството на хората, които са готови да застанат зад него. 53-годишният бивш разузнавач има добри референции във всеки един от тези аспекти.
Късно в четвъртък, докато бившият разузнавач се крие, след като напусна своя дом в Югоизточна Англия, бившите му колеги започнаха действия в негова защита. Един от тях го описа като „много надежден“ – трезв, предпазлив и педантичен професионалист с огромен опит.
Бившият служител на Форин офис, който познава Стийл от 25 години и го счита за свой приятел, заяви: „Самата идея, че неговата работа е фалшификат или каубойски тип операция е погрешно и напълно не отговаря на истината. Крис е опитен и високоценен професионалист. Той не е типът човек, който просто ще предаде нагоре едни клюки“.
Той добави: „Ако Стийл е написал нещо в информация, той вярва, че има достатъчно достоверност, за да се разгледа. Той е много прям човек. Той не би оцелял в тази служба, ако той се е ангажирал с прилива на въображение или с неща, които не са добре обмислени“.
Това е било и отношението към него на ЦРУ и ФБР, да не говорим за британското правителство. Не е трудно да се разбере защо.
Дипломант на Кембридж, Стийл е бил един от най-известните руски експерти за Тайната разузнавателна служба МИ6. Гардиан потвърди, че той се е занимавал предимно с руска тематика след като се присъединява към агенцията и е живял 2 години в Москва в началото на 90-те години.
Това е периодът, в който разпадането на Русия и Източния блок все още е основният фокус на британските разузнавателни служби и успешен стаж в региона е добър начин за напредък в кариерата.
По всички налични сведения, точно така се е случило със Стийл. А неговият интерес към Русия не спада с издигането му в йерархията. Така той става приятел и съвременник на сегашния шеф на МИ6 Алекс Янгър.
В рамките на кариера, продължила повече от 20 години, Стийл е заемал различни постове, но винаги се е връщал към Русия. Според някои източници, той е бил шеф на руския отдел в МИ6. Когато агенцията изпадна в паника около отравянето на нейния агент Александър Литвиненко през 2006 г., тогавашният й шеф – сър Джон Скарлет, се нуждаел от висш офицер, който да прокара пътека през минното поле, в което са се оказали, така че той се обръща точно към Стийл. Именно Стийл, според източниците, правилно и бързо разбрал, че смъртта на Литвиненко е „удар“ на руската държава.
Въпреки че е бил много добър професионалист, твърде невероятно би било Стийл да получи шефското място в МИ6 – вероятно защото неговата експертиза не се е считала за приоритет тогава – шпионажът срещу Русия е отстъпил предното място на ислямския тероризъм и недържавните заплахи за сигурността. Да не забравяме също, че в частния бизнес се въртят пари – всъщност много пари през последните две години тогава. Така той решава да напусне службата през 2009 г.
В момент, когато руският президент Владимир Путин упражнява влиянието си във всички сфери, опитът на Стийл го прави ценен актив. Въпреки че той не може да пътува в Русия, той очевидно е запазил контактите си там, а е създал и нови, използвайки демодирани техники като излизане на терен, срещи с хора, ръкостискания и създаване на приятелства – при това плащайки за информацията.
Заедно със своя бизнеспартньор Крис Бъроуз той създава базираната в Лондон компания Orbis Business Intelligence, която има много поръчки и разширява дейността си. Техните операции са добър избор за всеки, който би поискал събирането на разузнавателна информация за Русия и Тръмп.
Не е невъзможно Стийл да е бил в пряк контакт с неназован служител на Кремъл, който да му е предал чувствителна информация за новоизбрания президент. Всъщност, счита се, че бившият шпионин не е ималвъзможност да посети Русия през последните 20 години. По-скоро, Стийл е почукал на някоя от вратите на мрежа му от източници из цялата страна, някои от които са от времето, когато е бил там, а други – култивирани по-късно от разстояние, предполагат британски източници.
От своя страна тези хора са имали собствени източници. Стийл вероятно е дал на подизпълнение част от своето разследване за Тръмп на доверени посредници в Москва, които са си контактували обратно с него по подсигурени канали за връзка.
Дори Москва да не е била замесена, САЩ междувременно попада в много по-слаба позиция и нейният нов ръководител е бил компрометиран преди още да вземе властта.
Те със сигурност, може би са взели под внимание доколко част от твърденията в доклада може и да е част от разгърната рускадезинформационна операция. „Това е малко вероятно. Досието е многопосочно, включва много и различни личности и много вътрешни връзки“, счита източникът ни от Форин офис.
Личното отношение на автора към Русия едва ли е нещо много по-различно от това на неговите бивши работодатели или пък това на бившия британски посланик в Москва, който вероятно е предал досието на сенатора-републиканец Джон Маккейн, който пък от своя страна го предал на ФБР.
МИ6 в конфиденциален план отдавна предупреждава, че Путин, поради липсата на противодействие от Запада, става все по-уверен и, разбира се, се е прицелил в Тръмп. Би било странно, ако не го направи. Виждането сред разузнавачократите във Великобритания е, че „Путин е вълк… и той търси като плячка вай-слабата овца“.
Разузнавателната информация обаче, не е доказателство и Стийл знае по-добре от всеки друг, че информацията, която събира не е факт и може да е грешна. В света на изкривените огледала и димките около тях на контрашпионажа, твърде малко неща са сигурни.
Тези пукнатини не се появяват в документите, но те са налице в предупрежденията на Стийл към перспективните нови клиенти.
Дали си е представял, че обобщение на неговата работа ще бъде използвана по този начин е голяма въпросителна. Стийл не се крие в седмиците преди Коледа в момента, когато редица медии в САЩ се опитват да разработят някои от обвиненията срещу Тръмп. Той е в Лондон, опитвайки се да намери нова посока за развитието на Orbis, наслаждавайки се на любимите си мезета и мотайки се около гара „Виктория“, където е токущо преоборудвания му офис.
От гледната точка на Москва, публикуването на доклада едва ли може да се разглежда като успех. Като бивш офицер от КГБ, Путин знае първото правило на разузнаването – че специалните операции трябва да останат тайна. „В света, в който действа Путин, ако хората видят нишките, то това е провал“, каза източникът от Форин офид. „Руснаците ще зададат въпроса – откъде, по дяволите, научихте за това?“.
Стийл едва ли иска да е под светлината на прожекторите. Той не се доверява на медиите – той избира пред кого да говори, тъй като вече е предаван, така че се доверява на приятелите си – репортери, които работят в неделен вестник.
След кариерата си в МИ6, анонимността е нещото, което той цени. Веднъж той запитал един журналист, дали въобще е чувал за него. Отговорът на репортера бил „твърдо не!“. Стийл отвърнал: „Точно така харесвам“.
Сега, след като неговото прикритие гръмна, следващите му стъпке са неясни. Фактът, че Стийл е британски гражданин и бивш офицер от МИ6 го прави сравнително защитен от какъвто и да е акт на руско отмъщение. В момента, ситуацията изглежда доста отчайваща за Стийл. Но нещата могат и да се променят.
„Това, с течения на времето, ще заглъхне.“, каза приятелят на Стийл. „Онова, което ще остане, е една ефективна маркетингова кампания. Той е много трезв човек, но има и чувство за хумор“.
Превод от „Гардиан“: Костадин Грозев