Днес се навършват 40 години от обявяването на „Харта-77“ – документа, с който мнозина свързват началото на края на социализма в Източна Европа. С тази обща декларация, която се позовава на заключителния документ от Хелзински и в която се настоява за спазване на човешките права в комунистическа Чехословакия, група интеректуалци и общественици, начело с Вацлав Хавел, поставят в Прага началото на Движение „Харта-77“.
Студия Трансмедия отбелязва годишнината от това знаменателно събитие с информация за публикуването на един автентичен документ от онези събития.
***
За ознаменуването на годишнината от събитието точно днес ще бъде публикувана част от един изключителен документ – близо 100 страници описание, дело на самия Вацлав Хавел – драматурга, дисидента и първия и единствен президент на демократизираща се Чехословакия в края на 80-те години на миналия век, в който той описва своите преживявания, мисли и чувства около създаването на „Харта-77“.
След като бе изгубен за няколко десетилетия, ценният текст е бил наскоро открит в документите на друг известен член на движението и приятел на Хавел – отишлият си наскоро Зденек Урбанек. Директорът на библиотеката „Вацлав Хавел“ Михаел Зантовски разказва за откритието и за факсамилното издание на текста, което ще се появи днес.
(
На снимката – Михаел Зантовски (снимка „Радио Прага“)
„В книгата, известна на Запад под заглавието „Притеснявайки мира“ (Disturbing the Peace), публикувана през 1985 г. Хавел пише: „Аз написах един спомен от около 100 страници за началото на „Харта 77″, моя арест и първия ми престой в килията. Някъде го забутах и не знам къде се намира. Може би един ден ще го намеря“.
„И той беше намерен преди месец“.
- Какво ни казва текстът за начина на мислене на Хавел по време на създаването на Харта 77? Бил ли е развълнуван, притеснен, а може би – двете?
“Той е бил наистина „на нокти“ в онзи момент. Той и колегите му са разбирали колко е сериозно това, с което са се заели. Те наистина са очаквали големи проблеми – и наистина са ги изпитали скоро.
По-голямата част от текста е за размислите на Хавел в дните между първото му задържане на 6 януари и последвалия арест на 14 януари.
Той се е страхувал от онова, което го очаква, той е възприемал ареста като нещо неизбежно и дори може да се каже, че в известна степен той дори го очаква с нетърпение.
Хавел постоянно повтаря : „Не мога да издържам на тади несигурност. Искам някак си всичко да приключи“. Трябвало е да минат 8 дни, за да получи точно това „приключване някак си“.
- Сто страници са много. Какво точно има в текста?
“Ние нямаме всичките 100 страници. Намерихме около половината от тях – близо 50 страници. Много оптимистично настроени сме, че ще намерим и втората половина на текста.
Тъй като е бил твърде педантичен автор, Хавел всъщност е разделил текста на глави. Това, с което разполагаме, вероятно е първата половина. Тя завърва с неговия арест и престоя му в килията на предварителния арест.
Втората част, с която не разполагаме, е била вероятно за времето, прекарано в килията и размислите му през следващите 4 месеца, преди да бъде освободен“
- Какво е качеството на текста? Дали е бил предвиден за печат от някой друг, освен от него?
“Нямаме никаква идея. Очевидно, той се е чувствал задължен да напише нещо.
Но, въпреки това, със сигурност можем да кажем, че авторовият текст е с изключително качество.
Става въпрос за доста забавен текст. Той описва поведението на следователите – опитва се да вникне в тяхната психология, какво може да предположи за техните намерение.
В същото време, той описва начина на мислене на неговия собствен кръг. И резултатът е наистина чудесен.
Освен, че става въпрос за исторически документ, мисля, че текстът е много значим и като проза“
- Книгата ще има премиера във вилата, където Зденек Урбанек е живял в Прага – 6. Защо там?
„Защото това е мястото, където „Харта-77″ е поела по своя път преди 40 години по пладне на 6 януари. Затова избрахме точно 40-годишнината – на същото място, в същата къща.
Там днес има плоча в памет на Урбанек и Хартата.
Ние считохме, че е подходящо и належащо да започнем отбелязването на юбилея точно там“.
Превод от сайта на „Радио Прага“ – Костадин Грозев (във връзката има пълен запис на интервюто)