68% от хората по света казват, че се чувстват щастливи. 42% са оптимисти за икономическите перспективи през 2016 г.
Това са малка част от изводите от 40-тото поред глобално изследване „Край на годината“, което проучи очакванията, възгледите и убежденията на 66 541 души от 66 страни по целия свят.
Изследването е проведено от световната асоциация УИН/“Галъп интернешънъл“, лидер в пазарните проучвания и изследваниятa на общественото мнение. Дейността на асоциацията у нас е представена от „Галъп интернешънъл“.
Ето част от акцентите в изследването на световната агенция:
– 68% от хората по света казват, че се чувстват щастливи. През миналата година този процент бе 66%. 22% не са нито щастливи, нито нещастни, а 9% се чувстват нещастни;
– Нетната глобална стойност на щастието (щастието минус нещастието) е +59, в сравнение с миналогодишните +56.
– Фиджи и Китай са най-щастливите страни в света (+89 и +80 са нетните стойности на щастието), следвани от Филипините, Виетнам, Индонезия и Парагвай, докато Ирак е най-малко щастливата страна за трета поредна година (по-малко от +1 нетна стойност на щастие);
– 42% от запитаните по света са оптимисти за икономическите перспективи през 2017 г.; 22% са песимистите, а 31% са на мнение, че няма да има промяна в икономиката; Нетна стойност на икономическия оптимизъм е +20.
– Най-оптимистичната страна относно икономическия просперитет в предстоящата 2017 г. е Гана (+68 нетна стойност на икономически оптимизъм), следвана от Бангладеш (+67 нетна стойност на икономически оптимизъм). В другия край на тази класация са Южна Корея, Хонконг и Гърция, които са най-песимистичните страни (-62, -56 и съответно -53 нетна стойност на икономическия оптимизъм).
– В България 43% са определящите се като щастливи. 12% у нас очакват 2017-а да бъде година на икономически подем, а 33% – на икономически трудности. Това поставя страната ни на едно от последните места по оптимизъм в световен мащаб.
Двама от всеки трима души по света декларират, че са щастливи (68%). И въпреки, че годината беше изпълнена с промени и поредица от кървави терористични атаки, този процент се е повишил с 2 пункта през изминалите 12 месеца.
От изследваните 66541 лица, 9% казват, че не са щастливи – в сравнение с 10% в края на 2015. Това означава, че глобалната нетна стойност на щастието е +59 (щастие минус нещастие).
Различията по света обаче са сериозни. Страните от Източна Азия и Океания например са в пъти по-щастливи от тези в Близкия изток. Например щастието във Фиджи и Китай – най-щастливите страни в света според нетната стойност (+89 и съответно +80) е в ярък контраст с числата на Ирак, която пък е най-нещастната страна от всички 66 изследвани страни (с нетна стойност по-малка от 1).
Резултатите от изследването сочат, че съществува значима корелация между доходите и щастието – независимо от нацията, към която принадлежат, респондентите, чиито доходи са в най-ниската категория, имат средна нетна стойност на щастието +33, докато тези, които са в най-горния, регистрират +75.
Икономическият оптимизъм е намалял през последната година, въпреки че голяма част от света вече излезе от рецесията. Проучването сочи, че 42% от света е оптимистично настроен по отношение на перспективите пред икономиката през 2017 г. – делът на оптимистите (42%) е двойно по-голям от дела на песимистите (22%). Нетната стойност на оптимизма обаче (делът на тези, които казват, че следващата годна ще бъде по-перспективна от икономическа гледна точка минус дела на тези, които казват, че идните 12 месеца ще има икономически затруднения) е спаднала от +23 на +20.
И докато в глобален мащаб двама от пет (42%) казват, че през идната година ще има икономически прогрес, то на много места по света се отчитат и съществени различия. В Европа са значително по-песимистично настроени, отколкото навсякъде другаде по света: нетната стойност на оптимизма за държавите-членки на Европейския съюз е
Проблемите, свързани с бъдещето на ЕС през 2016 г., вероятно са се отразили върху мненията на гражданите от най-големия икономически блок, създавайки съмнения у тях. В рамките на Европа, икономическият песимизъм е най-силно изразен в Италия (нетна стойност -48), Великобритания (-38) и Франция (-35).
Единствено Корея и Хонконг, от страните претърпели икономически и политически трусове през годината, са по-негативно настроени от тях (нетна стойност -62 и -56). Най-позитивните нации по отношение на икономиката са Гана и Бангладеш (нетна стойност +68 и съответно +67).
Младежите по света са значително по-оптимистично настроени, отколкото по-старото поколение: 34 е нетната стойност на икономическия оптимизъм сред анкетираните под 34-годишна възраст, а сред тези над 55 години тя е -7.
Докато почти целия свят приветства Новата година, масовото усещане (52%) на хората по света е, че като цяло 2017 ще бъде по-добра от 2016 г. Един от седем (15%) пък смята, че новата година ще бъде по-лоша (нетна стойност +37, което представлява малък спад от 2 в сравнение с предходната година). Тези, които живеят в някои от най-бързо развиващите се страни (Бангладеш – с нетна стойност +77, Гана – с +76, Кот д‘Ивоар – с +72, Фиджи – с +62, Китай – с +56, Индия – с +55 и Бразилия – с +51) декларират най-високи нива на надежда за идната година.
Най-големите икономическите сили са най-малко оптимистично настроени – ЕС с нетна стойност от 1 и Северна Америка с 11.
Италианците, при които нетната стойност е -42, са най-разтревожени за своето бъдеще – и това не е изненада, като се има предвид неуспешният референдум на министър-председателя Ренци и икономическото възстановяване, което така и не се случи.
Типична характеристика за страните, разположени на Балканите (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Косово, Македония, Сърбия, Румъния, Турция), е негативното отношение към икономическото положение – средните нетни стойности за Балканските държави са почти двойно по-ниски от тези в глобален мащаб. Спрямо своето бъдеще, балканските народи изпитват колебания, но декларират, че въпреки това се чувстват щастливи. В тази класация, България е на едно от последните места.
По отношение на щастието през отминаващата година, страната ни отново е на последните места и в света, но със стойности близки до тези на страните от Европа, с 43% определящи се като щастливи, 10% – нещастни, 45% оставащи в средата, а останалите се затрудняват да отговорят. Така нетната стойност (дялове на щастливите минус дялове на нещастните) за България е 33.
Очакванията на българите за започващата 2017 г. пък са с дялове 21% оптимисти, 26% песимисти, 40% неутрални и 13% затрудняващи са да отговорят. С нетна стойност (оптимисти минус песимисти) от -5 България остава в негативната част на „класацията”, макар и далеч от крайности.
12% у нас очакват 2017-а да бъде година на икономически подем, а 33% – на икономически трудности. Нетната стойност е -21.
Общата тенденция за България е за нарастване на дела на негативно отговарящите в сравнение с края на 2015 г. Вероятно 2016 г. е била по-напрегната в очите на българите на фона на 2015 г., а и въпросите на изследването бяха зададени у нас през есента – време на по-видима политическа динамика.
Данните от проучването, заедно с данните на Световната банка за брутния национален доход, показват ясна връзка между икономическите очаквания на хората за 2017 година и дохода през последното десетилетие.
През последните 10 години (2005 – 2015), проспериращите страни (30 държави със среден годишен доход на глава от населението от 45 000 долара) са загубили 10 от своя дял в световната икономика. Тази група страни е и най-песимистично настроена в настоящето – според данните от изследването при тези страни очакването за икономически просперитет за 2017 получава -17 нетна стойност.
Страните със средни доходи, (12 държави със среден годишен доход на глава от населението от 13 000 долара са добавили 10 от дяловете в световната икономика. Тази група, според данните от изследването, е най-оптимистична за 2017 г. (+30).
Бедните страни (175 държави със среден годишен доход на глава от населението от 7 000 долара) са запазили своя дял в световната икономика през последното десетилетие. Тяхната нетна стойност на икономически оптимизъм (+26) се колебае между тези на останалите две групи държави.
Вилма Скарпино, президент на УИН/“Галъп интернешънъл“ коментира:
„Светът е свидетел на преразпределението на доходите между нациите. Старите богати губят, докато новите богати набират скорост. Този преход е отразен в техните убеждения за 2017 г. За радост, щастието не се оказва свързано с икономическите нагласи. Богатите държави от Запада са щастливи, въпреки своята мрачна перспектива за икономически растеж. Като резултат, глобалното общество като цяло е до-голяма степен щастливо, дори малко по-щастливо в сравнение с миналата година“.
Кънчо Стойчев, вицепрезидент на УИН/“Галъп интернешънъл“ коментира:
„Азия поведе света не в бъдеще време, а в настоящето – за пръв път равнищата на общ оптимизъм, на позитивни икономически очаквания и на субективно усещане за щастие са най-високи именно там. За пръв път в първата десетка по тези показатели няма нито една страна от Евроатлантическия свят. В челото на глобалната класация са Китай, Индия, Филипините, Виетнам, Бангладеш – само в тези пет страни живее почти половината от населението на планетата. И обратното – в дъното на класацията преобладават страни от Европа. Същевременно Евроатлантическият свят си остава местообитанието на така наречения „златен милиард“ – населението на страните с най-висок жизнен стандарт. Какво се случва – защо песимизмът обхваща най-богатите? Оказва се, че в основата на обществените настроения е темпото на развитие, ръстът. Започнала през 2008 година криза отне на „златния милиард“ именно усещането за напредък, за прогрес, а не толкова оряза доходите. И обратното – в Азия не толкова растат доходите, колкото расте усещането за прогрес, за ръст.
Колкото до България, ние продължаваме да живеем в разочарованието си от прехода и да сме на дъното на класацията, независимо че обективно сме много по-добре от голяма част от човечеството (макар и в дъното на „златния милиард“, все пак сме част от него). Проблемът у нас е, че прекалено дълго доминиращите негативни обществени нагласи се превръщат в самосбъдващо се пророчество, че навъсените погледи генерират навъсена икономика и навъсен живот.“
