Мантрата сред елитите днес е „Справете се добре като правите добрини“. Това е основанието, което много добре образовани и с добри намерения личности използват , за да оправдаят богатствата, които правят посредством управлението на благотворителни фондове, фондации, неправителствени организации, университети, тинк-танкове, религии и организации, работещи в обществена полза. Въпреки, че сред техните адепти са хора като семейство Блеър и семейство Клинтън, това е процес, прегърнат и от двете страни да политическия спектър. Зад маската на подобряването на живота на масите, те се съгласиха да подкрепят политики, търговски споразумения и разпоредби за дерегулация, които често вредят на интересите на хората, които те защитаваха, като същевременно се поддаваха на алчността на корпоративните интереси. И междувременно, те се облагодетелстваха лично. Брилянтни специалисти като Лари Самърс, Ханк Поулсън, Робърг Рубин и Алан Грийнспан бяха призовани да обясняват ефикасността на тези инициативи. Те обаче, свършиха много повече от замазването на проблемите, правейки го по такъв начин, че никой да не пожелае да се противопостави на идеите им от страх да не изглежда невежа.
За нещастие, стремежът към по-голяма производителност на труда надува корпоративните печалби, докато в същото време изпразва джобовете на средната класа. Въпреки че по-високата производителност е мотив, оправдаващ по-големите доходи и заплати, не съществуват гаранции,че това ще доведе до приток на облаги. Именно това е причината много индустриални центрове в Средния запад и равнините бяха тежко засегнати, което доведе милиони домакинства до мизерия. Президентът Барак Обама отписа тези хора като наплашени личности, „привързани отчаяно към религията и оръжията“. И все пак, онова, което политическата класа не можа да долови е дисонансът, произведен от тяхната „революция на производителността“, намерила накрая своя израз в избора на Доналд Тръмп. Въпреки че той бе представител точно на икономическия елит, той претендираше, че се бори за работническата класа, която иска да демонтира политиката на неговите предшественици.
Много хора, особено онези, живеещи на дветекрайбрежия, бяха шокирани от резултата от изборите. На повърхността, това изглеждаше като избор между невежеството и компетентността. Как можа електората да избере толкова долен кандидат? Проблемът е, че обитаващите крайбрежието обикновено не познават колко долни са съгражданите им в провинцията. Политическите „говорещи глави“ наричат това „провинцията, над която се прелита“. Космополитните жители на Ню Йорк, Бостън, Сан Франциско и Лос Анджелис са най-често абсолютно невежи как се живее в изоставените индустриални корпуси в Гари, Индиана, Индипендънс, Мисури и Източен Сейнт Луис, Илинойс. Те не познават малките фермерски общности, които станаха свидетели на това как търговската им средна класа беше просто изметена с нейните аптеки, бензиностанции, магазини за обувки, облекла, домашни потреби и супермаркети, за да се появи на тяхно място поредния „Уолмарт“. Стотици главни улици в такива градчета днес са магазини с празни витрини и твърде малко от тях се преустроявят от време на време в ателие за татуировки, бюро за бързи кредити или мексиканска кръчма. Наистина, три от петте най-богати фамилии са свързани със семейство Уолтън. Разбира се, компанията „Уолмарт“ беше създадена в Арканзас и тя тръгва на горе по времето, когато Бил Клинтън беше губернатор на щата, а жена му бе член на Управителния съвет на компанията. Оттук, изборите през 2016 г. бяха не вот в полза на женомразството а бяха откровено отхвърляне на политическата класа, която бе много по-заинтересована да върши добро за себе си, отколкото добрини за другите.
Един по-близък поглед върху електоралните резултати би показал някои изненади. Така например, добре известно е, че крайбрежните райони са известни като Сините щати. Това означава, че те гласуват за демократите. Останалата част от странат е известна като Червените щати, защото те са склонни да гласуват за републиканците. И все пак, един по-близък поглед ще покаже интересна тенденция. Много крайбрежни райони, които бяха преминали към Мит Ромни,представител на същия политически елит, сега се оказаха в лагера на Клинтън. Според някои коментатори, това бе реакция срещу бомбастичните, сексистки коментари на Тръмп. И все пак, богатите хора гласуват със своите портфейли, а данъчната политика на Тръмп би била голям ден с приходи за тези общности. Вероятно те гласуваха против него, защото те почувстваха, че неговата политика би заплашила неговите икономически интереси. Като началници, служители и акционери в корпоративна Америка, те точно са тези, които биха загубили най-много от модификацията и промяната в съществуващата търговска политика. Има и някои други изненади, включително броя на хората, които не гласуваха този път, за разлика от миналите избори, както и относително високия брой на жените, гласували за кандидатите на републиканците.
И, въпреки всичко, тезата, която искам да развия е, че президентските избори през 2016 г. откроиха фрустрацията на електората от политическата класа. Същото се случи с гласуването за Брекзита. Интересното е, че това не е нова идея. Тя е дискутирана нашироко още от Платон в неговата „Република“. Платон изтъква, че онези политически лидери, които претендират, че се борят за общото благо, всъщност са фокусирани върху грижата за себе си. Това е тенденция, която наскоро видяхме в Аржентина, Бразилия и Венецуела, но ние не бяхме готови да я откроим и видим в ръзвития свят. Следователно, бъдете внимателни и нащрек, когато политиците ви казват, че те просто работят за Вашето благо. По-вероятно е те да са фокусирани върху своето собствено.
Текстът е на Уолтър Молано, борсов анализатор, работещ за бюлетина по проблемите на развиващите се пазари на BCP Securities LLC, Кънектикът, САЩ.
Превод: Костадин Грозев
